Р Е Ш Е Н И Е № 414/2010 София 12.01. 2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева Здравка Първанова при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията З. П. гр. дело № 1266/2009г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. кооперация - С., подадена от пълномощника и адвокат Р. Г., срещу въззивно решение №273 от 23.04.2009 г. по гр. дело № 59/2009 г. на Софийския окръжен съд. С определение от 08.07.2010г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК по въпроси относно приложение разпоредбата на чл.2,ал.2 З. и предпоставките за възстановяване собствеността на това основание, съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2006г., ОСГК, както и по приложение разпоредбата на чл.79 ЗС относно института на придобивната давност. Касаторът излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответницата по касация И. Б. Р. оспорва жалбата. Ответникът по касация община С. не е заявил становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 30.10.2008 г. по гр.д.№193/2006 г. на С.ския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците П. кооперация – С. и община С., че ищцата е собственик по давностно владение на дворно място – УПИ с площ 720 кв.м., находящ се в с. Б. И., област Софийска, представляващ парцел I, отреден за имот пл. №136 в кв.14 по регулационния план на с. Б. И. от 1979 г. Въззивният съд е приел, че ищцата е наследник на Б. Б., поч.1934г. Между записания на дядото на ищцата И. Б. по регистъра от 1929г. имот в м.”Селището” и процесния имот не е установена идентичност. От 1951 г. до 1962 г., когато е построена първата сграда – фурна, обаче ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот и го е придобила по давност. По делото няма данни след това да е извършено отчуждаване на имота при спазване изискванията на ЗПИНП/отм./. Оттук следва, че са налице предпоставките за реституция по чл.2, ал.2 З.. Ефектът на реституцията настъпва по право. Предвид установеното право на собственост на ищцата въз основа на придобивна давност към 1962г., то са налице и предпоставките на чл.2,ал.2 З. за реституция. Ищцата е претендирала да бъде призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение и реституция по реда на чл.2,ал.2 З.. Твърдяла е, че процесният имот бил записан на дядо и, после на баща и, а след смъртта му през 1934г. тя е упражнявала фактическа власт заедно с майка си върху него - до 1962г., когато в него от ответната кооперация е построена фурна. Имотът бил завзет без законово основание и подлежи на реституция. По делото е било установено, че ищцата е наследник на Б. Б., поч.1934г. Съгласно техническата експертиза процесният имот по регулационния план от 1925г., представлява пл.№100,парцел І, кв.26. В плана от 1925г. са правени промени в кадастралната основа и в дворищната и улична регулация през 1934г. и 1978г. В разписните листове по плана от 1925г. няма записване на имота името на някого от наследодателите на ищцата. Той е бил записан на трети лица. Няма данни кога е направено парцелиррането на имотите в кв.26. В същия план от 1925г. в парцел І,кв.26 е отреден „за фурна”. В разписния лист към следващия регулационен план - от 1979г., имотът е записан на РПК-С. с пл.№136,кв.14. Във връзка с твърдяното от ищцата придобивно основание – давност, по делото са разпитани свидетели.В хода на производството с договор от 21.08.2006г. община С. е прехвърлила на ПК-С. 280/720 ид.ч. от процесния недвижим имот на основание чл.36,ал.3 ЗОС с оглед прекратяване съсобствеността между общината и кооперацията. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ІІ г.о., намира следното: При преценка активната материалноправна легитимация относно наличието на реституция по реда на чл.2,ал.2 З. следва да се изхожда от разясненията, дадени в т.1 на ТР №6/10.05.2006г., ОСГК и трайната практика на ВКС относно предпоставките за настъпването на реституцията при това допълнително въведено с §1,ал.2 ПЗР ЗОСОИ /ДВ, бр.107/18.11.1997г./ реституционно основание. В тази хипотеза, реституцията настъпва по право при наличие на изискуемите от закона предпоставки. При съдебен спор за правото на собственост ищецът следва да докаже, че е бил собственик на претендирания имот преди одържавяването на твърдяното от него придобивно основание, в т.ч. наследство и давност. В тази хипотеза следва да се установи още, че имотът е бил незаконно отнет или отчужден не по установения ред, т.е. да е бил завзет от държавата,общината или народния съвет или процедурата за отчуждаване не е била спазена. По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон – чл.2,ал.2 З., чл.79 ЗС. Ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала, че е била собственик на имота към релевантния момент. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и разпитаните свидетели, не е установен начален момент на непрекъснато, явно и необезспокоявано владение в изискуемия по ЗД,респ. по ЗС срок към момента на хипотетичното му отнемане от държавата. В показанията на разпитаните в тази връзка свидетели /Г., Г./ не се сочат конкретни данни за процесния имот. Не се сочи и ясен начален момент на установяване фактическа власт върху имота от страна на ищцата, вкл. в показанията на Х.,които като сестра на ищцата следва да се ценят по реда на чл.136 ГПК /отм./. Твърденията на ищцата, че имотът е наследствен – от дядо и, не са доказани, доколкото данните по делото сочат липса на идентичност на записания на Б. имот в м. «Селището» и процесния. Самата ищца също не се е позовала по някакъв начин на изтекла в нейна полза придобивна давност преди твърдяното отнемане на имота от държавата към 1962г. – напр. чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. При това положение след като няма данни да е придобила имота по давност, дори да се е намирала в имота към релевантния момент, то той е бил отнет от владелец, а не от собственик. Реституцията обаче настъпва само в патримониума на действителния собственик, каквата ищцата не е доказала, че е била. В допълнение следва да се посочи, че с оглед данните от техническата експертиза за това, че имотът е отреден за фурна по плана от 1925г. не може да се направи извод и за отнемането му без законово основание или отчуждаване не по установения ред по смисъла на чл.2,ал.2 З. от страна на държавата или общината в периода 09.09.1944г. – 1989г. Само извършената поправка на номера на парцела и имота и добавката «за фурна» по плана от 1925г. не дава основание да се приеме извода на въззивния съд, че отреждането е станало през 1962г. при действие на ЗПИНМ, чийто режим не бил спазен. Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение и спрямо двамата ответници по иска и постановяване на друго, с което така предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №273 от 23.04.2009г. по гр. дело № 59/2009 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 30.10.2008 г. по гр.д.№193/2006 г. на С.ския районен съд, с което е признато за установено по отношение на П. кооперация – С. и община С., че И. Б. Р., с.Б. И. е собственик на дворно място – УПИ с площ 720 кв.м., находящ се в с. Б. И., област Софийска, представляващ парцел I, отреден за имот пл. №136 в кв.14 по регулационния план на с. Б. И. от 1979 г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./, предявен от И. Б. Р., с.Б. И., срещу П. кооперация – С. и община С., за признаване за установено, че е собственик на дворно място – УПИ с площ 720 кв.м., находящ се в с. Б. И., област Софийска, представляващ парцел I, отреден за имот пл. №136 в кв.14 по регулационния план на с. Б. И. от 1979 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: