Р Е Ш Е Н И Е № 98 град София, 28.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...осемнадесети февруари... две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 737 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Л. З. Г. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 347/2007 г. по описа на П. районен съд и отмяна на постановената по него присъда. В саморъчно изготвеното от осъдения искане, озаглавено “въззивна жалба”, като основание за възобновяване на делото е посочена разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В същото време са изложени съображения, сочещи на основанието по чл.423 ал.1 от НПК- за незаконосъобразно проведено задочно производство, за което осъденият нямал познание. Развити са доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането и развива съображения за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните намери за установено следното: С присъда № 724/03.12.2009 г. по нохд № 347/07 г. Плевенският районен съд признал Л. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.20 ал.2 от НК и е осъден на две години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 18.12.2009 г. Върховният касационен съд приема, че искането е процесуално допустимо. Видно от приложеното по делото писмо на О. дирекция на МВР, носещо дата 02.06.2010 г., осъденият Г. е задържан в[населено място], Ф. на база издадена европейска заповед за арест и екстрадиран в България за изтърпяване на наказания по други пет осъждания. Доколкото съдът няма друга информация за момента на узнаване на присъдата по нохд № 347/07 г., то приема, че това е станало на 01.06.2010 г., когато е изготвено горепосоченото писмо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Безспорно е, че досъдебното производство е проведено с участие на обвиняемия Г.- лично е привлечен като обвиняем за кражбата / постановление от 11.01.2007 г./, в негово присъствие са предявени и материалите по разследването /протокол от 11.01.2007 г./. След образуване на съдебното производство е призован лично за първото съдебно заседание и му е връчен препис от обвинителния акт- видно от подписана от него призовка на 14.02.2007 г. Видно от съдебния протокол, Г. се е явил и е участвал лично в първото по делото заседание на 04.06.2007 г. Бил е уведомен за следващото съдебно заседание, не се е явил и съдът е започнал процедура по издирването му. Приложените по делото съдебни книжа сочат, че съдът е извършил необходимите усилия да установи и призове искателя, който е търсен в затворите и арестите на страната. С телеграма № 57539/07 г. е обявен за общодържавно издирване, но местонахождението му не е установено. При тези данни, съдът правилно е приел, че са налице условията по чл. 269 ал.3 от НПК, назначил е служебен защитник и е провел и приключил делото в отсъствие на подсъдимия. Доводите, че не е уведомяван по никакъв начин за наказателното производство и не е участвал в процесуално следствени действия са лишени от фактическо основание. Категорични са доказателствата, че след като е имал познание за воденото съдебно преследване срещу него, Г. съзнателно се е укрил и сам се е поставил в невъзможност да участва в производството и да организира защитата си. Не е налице и основанието по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на производството. Единственият наведен довод за явната несправедливост на наказанието се свежда до това, че то не съответства на деянието, което било “незначително и нищожно”. Върховният касационен съд намира, че при индивидуализацията на наказанието, районният съд в достатъчен степен е отчел невисоката стойност на отнетото имущество и продължителността на съдебния процес, вина за която има и самият осъден. Определил е наказание в рамките на минимума на предвиденото в нормата на чл.196 ал.1 т.1 от НК, поради което няма фактическо или правно основание за намаляването му. Другите доводи, изложени от служебния защитник, касаят касационно основание, което не е релевирано в искането на осъдения. Като взе предвид горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. З. Г. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 348/2007 г. на П. районен съд и отмяна на присъда № 724/ 03.12.2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: