4 Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София, 26.06.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6686 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Б., против въззивното решение № 241 от 16 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 3380 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е потвърдено решение № 4029 от 28 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 3345 по описа на Софийския градски съд за 2008 г. за отхвърляне иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД на Т. против Е. С. М. от [населено място] и „” Е., със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на сумата от 27200 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 444 от 27 март 2014 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса има ли нарушение на основните начала на гражданския процес – състезателност, равенство между страните и установяване на истината, в случай, че съдът не се е произнесъл по молба за предоставяне на правна помощ. С решението си въззивният съд приема, че ищецът не е присъствал на нито едно съдебно заседание в първата инстанция, не се е възползвал от възможността да ангажира допуснатите му доказателства, не е поискал от съда правна помощ, въпреки, че тази възможност му е била указана, не е поискал да бъде освободен от заплащане на депозит за вещо лице, поради което съдът е дал възможност на вещото лице да отговори само на въпросите на ответната страна. Като неизяснено е останало кога е сключен твърденият от ищеца „устен договор”, тъй като не се посочва нито дата, нито са ясни поръчаните материали, не е ясна и уговорената цена. Заключено е, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение по договор, по силата на който ответниците да са поели задължение да заплащат на ищеца по 200 лева на статия. В отговор на правния въпрос касационният съд приема следното: Защитата на правата на страните по спора е уредена в действащия ГПК чрез редица мерки, като целта е изясняването на делото от фактическа и правна страна и относимите правни и фактически въпроси, по които ще се осъществи произнасянето на съда, да стане при сътрудничество между съда и страните. Гарантираните от закона възможности за страните да посочват фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, предмета на делото и неговото движение, да изразяват становище в тази връзка, да имат равни възможности да упражняват предоставените им права, както и съдействието от страна на съда за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, и предвид необходимостта съответните действия да бъдат предприети своевременно, в интерес на страните и на правосъдието е да бъде използвана квалифицирана адвокатска помощ. Законът предоставя на страните, които не разполагат с имущество и доходи за заплащане на такава квалифицирана помощ, възможност да ползват помощ от адвокат, чието възнаграждение не се поема от тях. Съдът по силата на чл. 99 ГПК информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им, като това указание се съдържа в образците документи за връчване. В случаите, когато съдът, макар да е изпълнил задължението си да информира страна за възможността да ползва правна помощ, не се произнесе по молба, подадена по реда на чл. 95, ал. 1 ГПК, е допуснато съществено процесуално нарушение, като са накърнени правните гаранции, осигуряващи състезателност, равенство на страните и установяване на истината. Касационната жалба е основателна. Относимите обстоятелства са следните: В молба от 17 октомври 2008 г. пред първоинстанционния съд (л. 9 от първоинстанционното дело) в отговор на разпореждане за оставяне на исковата молба без движение ищецът Т. сочи, че иска да бъде освободен от такси и разноски по делото поради липса на финансови средства и болест, като заявява изрично, че иска назначаване на адвокат по Закона за правната помощ, и са приложени съответните доказателства. Нито съобщението на разпореждането на съда от 23 септември 2008 г., нито това от 24 октомври 2008 г. – първото за оставяне на исковата молба без движение, а второто за допълнителни уточнения след молбата на ищеца, съдържаща искане за правна помощ, посочват указание за възможността да се използва правна помощ, тъй като и двете съобщения не са по утвърдения за ГПК от 2007 г. образец. С разпореждане от 26 януари 2009 г. ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, без да е сторено произнасяне и изложени съображения по искането за освобождаване и от заплащане на разноски. Ищецът не е участвал в нито едно съдебно заседание пред първоинстанционния съд и допуснатата експертиза е работила само по въпроси на ответната страна, тъй като ищецът не е внесъл определения депозит. Във въззивната жалба изрично е посочено, че е искана правна помощ, но такава не е била дадена. Предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че противно на императивните изисквания за преценка на искането за предоставяне на правна помощ, съдът е приел, че такава не е поискана (изрично е посочено в обжалваното решение, че правна помощ не е поискана въпреки връченото съобщение за разпореждане от 15 януари 2010 г., съдържащо надлежно указание за тази възможност, без да е съобразена от съда подадената в това отношение молба много преди съответното съобщение, както и заявеното повторно искане за правна помощ, съдържащо се в частната жалба от 8 декември 2009 г. против определение на първоинстанционния съд от 13 ноември 2008 г.). Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводството, довело до непредставяне от страна на ищеца на необходими и относими по спора доказателства. Същевременно с разпореждане от 26 януари 2009 г. заместник на председателя на съда е освободил ищеца от внасяне на държавна такса, но не е сторено каквото и да е произнасяне по искането за освобождаване от разноски за производството. В следствие липсата на подобно произнасяне, съдът в откритото съдебно заседание от 10 юни 2010 г. е приел, че ищецът също следва да внесе половината от определения за работата на вещото лице депозит, а след невнасянето му, в откритото съдебно заседание от 25 ноември 2010 г. е разпоредено експертизата да отговори само на въпросите, поставени от ответника. Това процесуално нарушение от страна на съда също е довело до ограничаване правото на страната да получи адекватна защита на интересите си, тъй като е икономически по-слаба. В заключение, поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводството и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия по произнасяне по искането за предоставяне на правна помощ и освобождаване от разноски за производството, както и евентуално събиране на доказателства по твърденията на страните, при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК се налага след отмяната на обжалваното въззивно решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 241 от 16 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 3380 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г. ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в гр. София за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: