Р Е Ш Е Н И Е № 90 Гр.София, 04.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 1710/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 282/17.07.14 г., постановено от АС-София /САС/ по В.Н.Д. 358/ 14 г., е потвърдена присъда от 12.06.13 г.на ГС-С. /СГС/, НО, постановена по Н.Д. 269/09 г. С нея подсъдимите Н. М., И. П., С. Т., Н. Д., Д. И., М. Г., В. Г., А. Й., К. Б., Д. Д., З. Д., В. Н.,, П. Д., С. П., П. К., А. А., Ц. К. и Д. Ц. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите срещу им обвинения за извършени в различни комбинации помежду им престъпления по чл.242,ал.1,,б.В и Д вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20,ал.2 и ал.4 НК. Срещу така постановеното решение е постъпил касационен протест от представител на С., в който са развити оплаквания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Срещу протеста са постъпили писмени възражения от адвокат Ж. като пълномощник на подсъдимите А. А., М. Г. и В. Г., от адвокат Р.- пълномощник на дееца А. Й. и от адвокат П., служебен защитник на Д. Д.. В същите се изразява несъгласие с релевираните съображения и се настоява атакуваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с отразените в него доводи. Явилите се подсъдими П., К., Й., Н. и П. Д. настояват решението на САС да бъде оставено в сила. Останалите дейци, редовно призовани, не се явяват и не изразяват лично становище по протеста. Защитниците- адвокат В. за подсъдимия М., адвокат М. за К., адвокат Б. за П., П. и Т., адвокат А. за Ц., адвокат К. за К., адвокат Ж. за Г., А. и Г., адвокат Р. за Й., адвокат Е. за Б., адвокат П. за Д. Д., адвокат Т. за Д., адвокат Д. за Н. и адвокат В. за П. Д. молят решението да бъде оставено в сила. Защитникът на подсъдимите Д. и И., адвокат Г., редовно призована, не се явява и не заявява становище по сезиращия настоящата инстанция процесуален документ. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид касационния протест и заложените в него възражения, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: В решението на САС е отразено съгласие с първоинстанционния съд по приетата фактология, оценката на доказателствената съвкупност и направените изводи по правото. Най-важното възражение в протеста, по което тази инстанция трябва да вземе отношение, касае неотговаряне на атакувания съдебен акт на реквизитите, предписани в разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК. За да бъде даден отговор на този основополагащ за по-нататъшната процесуална съдба на производството довод, е необходимо да се проследи развитието на въззивното дело. Видно от същото, то е било инициирано по бланкетен протест на прокурор от СГП, доколкото в открито съдебно заседание е бил постановен единствено диспозитивът на присъдата. Същевременно, след изготвяне на мотивите към нея са постъпили допълнителни съображения, приложени на л.8-14 от В.Н.Д.358/14 г. В тях е развита аргументация по несъгласие с доказателствения разбор на СГС, обобщаема по следния начин: 1/ Във фактическата обстановка на СГС не е описан фактът на преминаване на всички тирове за зареждане през С. и пренощуването им в Х. Б., както и как и кога товарът е стигнал до получаващото митническо учреждение в държавата на обмитяване- РБ. 2/ Не се обяснява защо СГС не възприема претендираната от държавното обвинение подмяна на документите, съпровождащи стоката, както и на товара, преди да се стигне до входящата митница. 3/ Не е направено изискуемо сравнение между комплектите документи, представени пред гръцките и сръбските митнически власти при задействането на Т. карнетите и тези, представени пред българската митническа администрация- фактури и ЧМР-та. 4/ Игнориран е фактът, че при процесуално изрядно направени съдебни поръчки официалните власти в Гърция и С. са установили, че фирмите-изпращачи на стоката са фиктивни. 5/ Избирателно са кредитирани показанията на свидетеля В., който е заявил, че по заявка на клиента е изписал в съответните документи пренасяне на „стоки за обща употреба”и по-точно е ставало дума за „обувки от К.”. Неговите изявления не са отнесени по законосъобразен процесуален начин към показанията на свидетелите товаро-разтоварачи в складовата база в Х. Б. и на свидетеля И., ангажиран с транзит на китайско карго от С. до България. 6/ Изразено е несъгласие с некредитиране на казаното от свидетелката О. Р. на ДП, в контекста на показанията на работниците товаро-разтоварачи, чиито показания от ДП са приобщени към годната за ценене доказателствена маса на основание чл.281,ал.4 НПК. 7/ Такова несъгласие е изтъкнато и с премълчаване от страна на СГС на депозираното от свидетеля Л. на ДП, че ходил до складовата база в Х. Б. и че между гръцката и българската митница като крайна дестинация е снабдяван с други документи. Тези показания е следвало да бъдат съотнесени към казаното от свидетелите-шофьори и показанията на свидетелите Б. и П. на ДП. 8/ Налице е смесване на мерни единици, вписани в клетка 6 на всяка митническа декларация и сбора на колетите от клетки 31, необяснени по съответен начин от СГС. 9/ Развити са аргументи за възможността да се постави нова допълнителна пломба от митническите служители на ГКПП-та Кулата и К. при физическа проверка на съответните превозни средства, при което се разпломбира старата пломба. Към инкриминирания период пък оловна пломба се е поставяла рядко и се е използвала при цистерни- при пренос на дини и плодове. В този смисъл е поискано да се отговори, след като тъй или инак обвинените митнически служители са поставили пломби, без да проверят товара, защо те не са автоматични такива. 10/ Заявено е и е развито становище, че при непълно описание на стоките митническите служители са имали право да прекратят Т. операцията и ако се приеме казаното от СГС за техните функции съгласно нормативните документи, то би се обезсмислил контролът на българската митническа администрация на входяща митница. А това би довело до невъзможност да бъде направена проверка включително и при съмнение. 11/ Неправилно са оценени показанията на подставените лица от българските фирми- И. К. и Р. П., като е обяснено какви би следвало да са изводите досежно казаното от тях. 12/ Фирмите-получатели не са заплащали на фирмата-превозвач с управител подсъдимия М. цена за превоза- няма осчетоводяване, липсват договори с изпращачите и с фирмата-превозвач. Отделно от това в дружеството на М. са осчетоводяввани ПКО плащания на каса в България от несъществуващи изпращачи на осъществения транспорт. 13/ Неправилен е съдебният извод за неяснота за това каква стока се е пренасяла в товарните помещения на тировете, въз основа на преценка на митническите документи на гръцките и сръбски власти, на фона и на казаното от свидетелите В. и И. за непревозване на строителни материали. 14/ Специално е обърнато внимание на поведението на подсъдимите митнически служители, които в инкриминираните случаи не са осъществявали физическа проверка, а са поставяли нови оловни пломби, докато при произволно избрани волети 1 и 2 от други техни смени, е видимо, че не са правели отбелязвания като тези по процесните случаи. Макар и решението на въззивната инстанция да е изключително обемно, доколкото възпроизвежда буквално приетото от СГС /а то касае широкомащабна и свързана с множество лица фактология/, трябва да се подчертае, че в него не се дава отговор на отразените по-горе възражения, направени от представителя на СГП в допълнението към касационния протест. Дори и да се приеме, че част от аргументите /по условно описаните т.3,9 и 10/ могат да бъдат отнесени към правилните по принцип обсъждания във второстепенния съдебен акт относно видовете митнически учреждения и в частност досежно транзитните митници и правомощията на техните служители, то в останалите части и за другите не е получен отговор. Такъв се дължи, колкото и неоснователни да са доводите и колкото и да е приета за вярна преценката на поначало незаконосъобразната конструкция на обвинението в процесния случай. Както състоятелно е отразено в касационния протест, на основание чл.339,ал.2 НПК въззивната инстанция има задължение да даде аргументиран отговор по всички възражения, изложени от прокуратурата, във връзка с неправилността на невлязлата в сила присъда, още повече предвид оспорения направен с оправдателната присъда доказателствен разбор. Като не е сторил това, САС не е спазил предпоставките на третираната разпоредба, което е равностойно на липса на мотиви- съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1 НПК. В проекция-казаното от своя страна е довело и до ограничаване участието на държавното обвинение като страна в процеса- да разбере конкретно, точно и безпротиворечиво каква е съдебната воля, за да може адекватно да й се противопостави- нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Изтъкнатото предпоставя обезателна отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Единствено в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че с оглед качеството на допуснатото процесуално нарушение не е необходимо да се обсъждат останалите възражения по касационния протест. Те не само са свързани с прочита на доказателствата, какъвто той се струва верен на представителя на държавното обвинение, но и както правилно се отбелязва от защитниците на подсъдимите в съдебно заседание пред ВКС, е относим към оплакване за необоснованост, която не е касационно основание. Просто казано, едва когато второстепенният съд отговори на всички доводи по претенцията за неправилно ценена от първата инстанция доказателствена съвкупност, откъдето да се извеждат заключения за престъпна или не фактология, би могло да се разсъждава по правилното приложение на материалното право. Затова настоящият съд се въздържа да се произнесе и по въпросите, залегнали в писмените възражения срещу съществото на протеста, изготвени и депозирани от защитниците на част от подсъдимите. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 282/17.07.14 г.,постановено от АС-София по В.Н.Д. 358/14 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/