3 Р Е Ш Е Н И Е № 140 София, 23.05.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 4850 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.307 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на решение № ІІ-66-67 от 6.08.2012 г., постановено по гр.д. № 14419 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 66 състав, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. П. С., работникът е възстановен на предишната длъжност, а [фирма] е осъдено да му заплати 1 860 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконно уволнение, 310 лв. трудово възнаграждение за периода от 15.02.2011 г. до 15.03.2011 г. и 387,50 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като осъдителните искове над присъдените суми до пълните предявени размери са отхвърлени. Молителят твърди, че неправилно преписът от исковата молба е бил връчен на дружеството по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като дружеството не е напускало адреса на управление. Оспорва и прилагането на чл.50, ал.4 от ГПК, тъй като до офиса на дружеството е имало достъп. В резултат от допуснатите процесуални нарушения дружеството е било лишено от възможността да участва в делото, поради което моли настоящата инстанция на основание чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК да отмени влязлото в сила решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд. Ответникът по молбата Ц. П. С. счита, че тя е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: След извършена справка в търговския регистър преписите от исковата молба и доказателствата по гр.д. № 14419 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 66 състав са били изпратени на посочения в регистъра адрес на управление на [фирма]-гр. София, [улица]. Връчителят е отбелязал в призовката, че е посетил адреса на 25.08., 2.09., 16.09. и 26.09. 2011 г. и след като не е намерил лице, което да получи съобщението, е залепил уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Посочил е, че служителите отказват да приемат съобщението, тъй като не са били упълномощени, а управителят често отсъства и трудно се открива. В показанията си пред настоящата инстанция връчителят твърди, че охраната на бариерата не го е допуснала веднъж до офиса на дружеството, тъй като си забравил документите. На същия ден се върнал с документи за самоличност, но вече бил пуснал уведомлението с книжата в пощенската кутия на дружеството. Въз основа на отбелязването в призовката районният съдия с резолюция от 28.02.2012 г. е приел, че на основание чл.50, ал.2 от ГПК съобщението следва да се счита за връчено, а в публичното съдебно заседание на 28.03.2012 г. е констатирал редовното призоваване на дружеството по реда на тази разпоредба. В следващото открито съдебно заседание съдът е приложил нормата на чл.142, ал.3 от ГПК, която предвижда, че при отлагане на делото страните се смятат призовани. При тези данни става ясно, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като от изявленията на връчителя, съдържащи се в призовката, не може да се достигне до извода, че дружеството е променило адреса си на управление. Напротив- дружеството е осъществявало дейността си на посочения в търговския регистър адрес, но връчителят не е положил необходимата грижа, за да връчи съобщението заедно с книжата. Обстоятелството, че управителят често отсъствал, не води до невъзможност да бъде намерен той или друго лице, което да получи призовка. Достъпът до канцеларията на дружеството е бил възпрепятстван поне в един от случаите не от служители на дружеството, а от поведението на връчителя, който си забравил документите за самоличност. Вместо да ги вземе и да се върне с тях на адреса, той залепил уведомлението по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Следователно за връчването на исковата молба и преписите към нея не би могла да бъде приложена и разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК. Като е приел, че преписи от исковата молба и доказателствата към нея са редовно връчени, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е лишило ответното дружество от участие в делото. Ето защо е налице основанието за отмяна, предвидено в чл.303, ал.1, т.5, предложение първо на ГПК, поради което решението на Софийския районен съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Производството следва да започне с връчване на препис от исковата молба и приложенията на ответното дружество. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по молба на [фирма] решение № ІІ-66-67 от 6.08.2012 г., постановено по гр.д. № 14419 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 66 състав. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: