Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София,05 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 155/ 2015 година Настоящото производство е образувано по касационни жалби на подсъдимите З. Г., Н. А. и Е. Т. срещу въззивна осъдителна присъда №44 от 25.11.2014г. на Софийски апелативен съд /АС/ , постановена по внохд №610/2014г. В депозираните жалби, идентични по своето съдържание, се релевират оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на наказанията. В подкрепа на визираните основания се излагат фрагментарни съображения за пороци в процесуалната дейност по събиране, проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалното право и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите лица, при налични предположения досежно авторството на инкриминираното престъпно деяние. Поставя се акцент на недопустимото приобщаване към материалите по делото на дадените на 20.12.2006г., пред съдия от Благоевградски районен съд /РС/ свидетелски показания на пострадалия Т. Б. и на повърхностния им анализ, предпоставил тяхното безусловно кредитиране, независимо от неговия процесуален статут на заинтересована от изхода на наказателното производство страна - частен обвинител и граждански ищец, и без оглед на съществуващите противоречия по отношение на причинените му с неправомерното посегателство телесни увреждания /счупени ребра/. Изразява се недоволство и от проявената тенденциозност при интерпретация на заявеното от разпитаните Е. С., А. С., С. А., Д. Г., И. Н. и К. Н., установяващи, че на инкриминираната дата З. Г., Н. А. и Е. Т. са чествали имен ден в [населено място]. Обосновава се и незаконосъобразно инкорпориране на процесуално негодните протоколи за разпознаване на лица, като се обръща специално внимание на обстоятелството, че при осъществяване на обективираните в тях действия при досъдебното разследване, подсъдимият А. бил по чехли и с тениска, поради престоя му в арестно помещение, което е улеснило разпознаващия при идентифициране на извършителя на престъплението. С доводи за недоказаност на обвинението, за изтекъл продължителен период от време от престъпните деяния и за пренебрегване на данните за личността на Н. А. /семейно положение и здравословно състояние/ при индивидуализация на наказателната отговорност, се аргументира прекомерна завишеност на определените санкции. Предявяват се алтернативни искания за отмяна на въззивния акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане или признаване на подсъдимите лица за невиновни, с произтичащите от това последици, съответно за упражняване на правомощията по чл.354, ал.2, т.1 от НПК. В допълнително представено писмено изложение от договорния защитник на Н. А. се очертава грубо накърняване на правното положение на подсъдимия от въззивния съд, с прилагането на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при липса на повдигнато такова обвинение в първата инстанция, и чрез произнасянето по приетите за разглеждане граждански искове, при отсъстваща от гражданския ищец жалба. Лицето е осъдено след преквалификация на инкриминираното посегателство против собствеността, с предмет - чужди вещи на обща стойност 1364 лева, от престъпно деяние кражба по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28 и чл.20, ал.2 от НК, в престъпно деяние грабеж по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като са удовлетворени изцяло гражданскоправните претенции за неимуществена и имуществена обезвреда. В съдебно заседание на 28.04.2015 година, подсъдимите З. Г., Н. А. и Е. Т. и техните упълномощени защитници се явяват пред касационната инстанция, и поддържат подадените по делото жалби, ведно с приложеното допълнение. Частният обвинител и граждански ищец Т. Б., редовно уведомен не участва в производството и не заявява позиция по жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакуваната въззивна присъда. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №645 от 13.02.2014г., обявена по нохд №496/2008г., Благоевградски окръжен съд /ОС/ е признал З. К. Г., Е. В. Т. и Н. А. А., за невиновни в това на 09.12.2006г., в [населено място], в съучастие като съизвършители да са отвлекли македонския гражданин Т. Л. Б., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като деянието е осъществено от повече от две лица, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани за престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. С цитирания съдебен акт подсъдимите лица са оправдани и по повдигнатото им обвинение по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за отнети на инкриминираната дата, на неустановено място в [населено място], от владението на Б., чрез употреба на сила, чужди движими вещи /мобилен телефон, СИМ-карта, карта за допълнителна памет и пари - 60 лева/, на обща стойност 435 лева, като грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 9-то и 10-то ребра, причинило трайно затруднение на движението на снагата. С първоинстанционната присъда Е. Т., З. Г. и Н. А. са признати за невиновни и в това на 09.12.2006г., в Благоевград, на [улица], да са извършили в съучастие кражба, с предмет –златен ланец с кръст, два броя портфейли, сак от плат и пари /230 евро/, на обща стойност 1364 лева, собственост на пострадалия Т. Будимов, поради което Т. и Г. са оправдани за престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, а А. по предявеното му обвинение по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, вр.чл.20, ал.2 от НК. Отхвърлени са и приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от Б., за причинени с инкриминираните престъпни посегателства имуществени и неимуществени вреди. По протест на представител на Благоевградската окръжна прокуратура /ОП/ е инициирано съдебно производство по внохд №610/2014г., финализирало с присъда №44 от 25.11.2014г., с която в обсега на предоставената от разпоредбата на чл.336, ал.1, т.2 от НПК компетентност, въззивният съд е осъдил З. К. Г., Е. В. Т. и Н. А. А. за престъпно деяние по чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици – лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ за Г. и А., и ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за Т.. С атакувания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите лица и за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, осъществено от тях в съучастие, в качеството на съизвършители на 09.12.2006г., на неустановено място в [населено място] и в апартамент, намиращ се на [улица], в [населено място], при което са отнети чужди движими вещи-мобилен телефон ”Сони Е. К 750I”, СИМ-карта, карта за допълнителна памет, златен ланец с кръст, два броя портфейли, сак от плат и пари в брой /60 лева и 230 евро/, на обща стойност 1799 лева, от владението на Т. Б., чрез употреба на сила, обективирана в причиняване на средна телесна повреда, довела до трайно затруднение на движението на снагата, като са им наложени наказания-ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода за Н. А. и З. Г., и СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода за Е. Т., и същите са оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.28, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. В съответствие с изискванията на чл.23, ал.1 от НК на подсъдимите лица е определена една обща, най-тежката за изпълнение наказателна санкция- лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ за Г. и А., и лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ за Т., при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Уважени са и предявените от гражданския ищец претенции за имуществена обезвреда в размер на 1743 лева и за претърпени от престъпните посегателства неимуществени вреди, оценени за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от инкриминираната дата - 09.12.2006г. до окончателното изплащане на задължението. При реализирания инстанционен контрол, настоящият състав не констатира несъблюдаване на процесуалните норми, предписващи обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинението обстоятелства, с последващ задълбочен анализ на инкорпорирания доказателствен материал. Не са налице релевираните в касационните жалби пороци в процесуалната и доказателствена дейност на въззивния съд, обективирани в дерогиране на императивните правила за събиране на доказателствата в хода на досъдебното разследване и за тяхното приобщаване по делото, и в допуснати нарушения при интерпретацията на гласните и писмени доказателствени средства, предпоставили погрешни изводи за авторството на престъпленията. Процесуално-следствените действия разпознаване на лица са осъществени при изпълнение на изискванията на чл.169-чл.171 от НПК. Те са проведени, след разпит на пострадалия Т. Б. за обстоятелствата, при които е срещнал извършителите на престъплението и за възприети от него особености на физиката и външния им вид /възраст, ръст, лице, коса, телосложение, облекло/, позволяващи идентификация; в присъствието на поемни лица; и при представяне на разпознавания, заедно с други субекти, сходни на описаните от жертвата на посегателство нападатели. В изготвени, по надлежния ред и в съответствие с процесуалния закон, протоколи са вписани датата и мястото на извършеното разпознаване; ангажираното с досъдебното разследване длъжностно лице; и останалите участващи субекти; като са отразени и постигнатите резултати - посочване на съпричастните към инкриминираните неправомерни деяния от Бутимов. Стриктното спазване на лимитираната в наказателно-процесуалния кодекс процедура доказват и разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на производството поемни лица - Е. И., К. К., С. С., и изслушаните по делото В. Г., Б. П., К. П., съпоставени при разпознаването с подсъдимите В коментирания смисъл акцентираното от защитата на Н. А. обстоятелство за тенденциозното показване на задържаното лице по чехли и с тениска, улесняващо идентификацията му, не опорочава реализирания по предвидения в НПК ред процесуален способ за доказване. Разпознаващият изчерпателно е описал нападателите и индивидуализиращите ги признаци, търсени и открити у представените лица при процесуално-следствените действия, като в допълнение следва да се отбележи внесеното от Б. П. пояснение, че разпознаваните били ситуирани между разположени вблизост бюра, непозволяващи да се забележат носените от тях обувки. Установеният в чл.169 - чл.171 от НПК нормативен регламент е съобразен и преследваната с визирания способ за доказване цел - установяване на автора на инкриминираните престъпления е постигната, поради което не са налице причини, налагащи изключването на протоколите за разпознаване от 22.12.2006г. и 07.02.2007г./л.л.48, 50 и .52 от д.п.№2738/2006г. на РПУ-Благоевград/ от доказателствените източници по разглежданото наказателно дело. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че пострадалият македонски гражданин Т. Б. безусловно е идентифицирал Н. А., З. Г. и Е. Т. и в открито заседание 06.07.2009г. пред решаващия орган /л.185, т.I от нохд №496/2008г. на Благоевградски ОС/, и в хода на въззивното следствие пред Софийски АС, което подкрепя реализирания с процесуално-следствените действия в досъдебната фаза на производството резултат. Правилно са инкорпорирани от въззивната инстанция и депозираните от жертвата на инкриминираните посегателства свидетелски показания на 20.12.2006г. пред Районен съд /РС/-Благоевград, оспорени от защитата. Видно от материалите по наказателното дело досъдебното производство №2738/2006г., по описа на РПУ-Благоевград е започнало срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.198 от НК. В съответствие с процесуалните предписания на чл.223 от НПК и при наличието на визираните в разпоредбата предпоставки, на 20.12.2006г. Т. Бутимов е разпитан в присъствието на съдия от съответния пръвоинстанционен съд, компетентен да се произнесе по обвинението. При изясняване на релевантната фактология по казуса и след констатация, че пострадалото лице не си спомня важни подробности за случилото се, в съдебно заседание на 25.11.2014г. въззивният състав, на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК е прочел дадените от разпитания свидетел показания, като по този начин санирал процесуалния пропуск на първостепенния окръжен съд. Правоприлагането на процедурата по чл.281 от НПК е допустима, независимо от обстоятелството, че разпитът на Т. Б. по чл.223 от НПК, е проведен пред съдия от Благоевградски РС, като аргументи в полза на очертаната позиция се извеждат от извършването му в съответствие с процесуалните правила и по време, предхождащо изменението на обвинението за престъпления по чл.142 и чл.199 от НК, обосновали подсъдност на окръжен съд, при разглеждане на наказателното дело. За пълнота на изложението следва да се обърне внимание и на конкретиката на заявеното от пострадалия в качеството му на свидетел, в досъдебната и съдебна фаза на процеса, сочеща на идентичност. Ограничения на процесуалните права на Н. А., З. Г. и Е. Т. не мотивират и релевираните в касационните жалби оплаквания за съществени нарушения на разпоредбите чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на решаващия въззивен орган за основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираните неправомерни посегателства и тяхното авторство. В обсега на инкорпорираната съвкупност от доказателства, при професионална преценка на техния източник, след обстойно обсъждане на характеристиките на съдържимите се в свидетелските показания, писмената документация и съдебните експертизи обективни данни, и на съществуващата корелация, е изведено заключение за тяхната процесуална стойност и сила. С проявен юридически усет и при съобразяване с процесуалния му статут на частен обвинител и граждански ищец, са интерпретирани твърденията на Т. Б. - жертва на инкриминираните престъпления, които с висока степен на доказателствен интензитет обезпечават повдигнатите от прокуратурата срещу подсъдимите лица обвинения. Вътрешната устойчивост и последователност в разказа на пострадалия досежно възприетите и пресъздадени правнозначими за неправомерното поведение на Н. А., З. Г. и Е. Т. обстоятелства, и съпоставянето на установеното чрез него с останалите доказателства по делото, очертава логичност и житейска правдивост на гласното доказателствено средство и предпоставя кредитирането му. Т. Будимов в детайли и с изискуемата се хронология описва реализираното спрямо него на 09.12.2006г. нападение от непознати лица с маски, на пешеходната пътека в парка „Бачиново”, [населено място], които с опрян в гърлото нож, го качили в лек автомобил, марка „Рено” с дк [рег.номер на МПС] , кабриолет и упражнили грубо насилие чрез нанасяне на удари. Очертани са и действията на нападателите, обективирани в откарване на жертвата, с качулка на главата в неустановен по делото апратамент, където след жесток побой с бухалка и кожен колан, с юмруци и крака, пребъркали джобовете му и извадили мобилен телефон ”Сони Е. К 750I”, ведно със СИМ-карта „Би кънект” на „Глобул”, карта за допълнителна памет от 512 мегабайта и парична сума от 60 лева, като непрекъснато му задавали въпроси за семейството му и за възможността на неговите родители да платят откуп. Коректно са възпроизведени и спомените на пострадалия Б. за последвалото принудително придвижване с колата до находящото се на [улица], в [населено място] жилище, обитавано от него под наем и за щателното му претърсване, при което проявилите агресия лица взели златен ланец с кръст, два броя портфейли, сак от плат и 230 евро пари в брой, като преди да напуснат дома му свалили маските си, и Н. А., З. Г. и Е. Т. били визуализирани - обстоятелство, позволило безусловното им идентифициране в хода на наказателното разследване. Истинността на коментираното гласно доказателствено средство е проверена стриктно и задълбочено чрез депозираното от Н. Л., и от разпитаните в рамките на процеса М. Б. и Г. М.. Показанията на свидетеля Л., посетен от Т. Б. непосредствено след инцидента, напълно кореспондират на заявеното от жертвата на престъплението за случилото се в инкриминираната вечер. Еднопосочно и добросъвестно, той разказва за споделеното от пострадалия Б. и за неговите собствени зрителни възприятия за психическото и физическо състояние на неговия приятел - преживяни стрес и уплаха от нападението, претърпени болки и страдания от нараняванията, което наложило търсене на медицинска помощ и сигнализиране на полицията. Подкрепящи разказаното от Т. Б. и допринасящи за изясняване авторството на престъпните посегателства са и свидетелските показания на М. Б. и Г. М., установяващи ползването на лек автомобил, марка „Рено” с ДК [рег.номер на МПС] , кабриолет от Н. А., по време на инкриминираните престъпления и през предхождащия ги, и последващ период, поради афиширано намерение за неговото закупуване и необходимост от тестване на техническите му параметри. В тази насока са и приложените по делото актове за административни нарушения /АУАН №3459/17.07.2006г., АУАН №5741/12.12.2006г., АУАН №2408/26.09.2006г./, с които за несъблюдаване на правилата за движение по пътищана, при управление на процесната кола, са санкционирани подсъдимите А. и Г.. Категорична доказателствена опора волеизявленията на пострадалото лице Т. Бутимов намират и в инкорпорираните по делото писмени и веществени доказателства, и в изготвените съдебно-медицински експертизи. Приобщените към доказателствения материал протоколи за претърсване и изземване от 21.12.2006г., на намиращия се у подсъдимия А. лек автомобил, марка „Рено” с дк [рег.номер на МПС] , и за осъществени на 22.12.2006г. оглед на веществени доказателства и разпознаване, установяват открити бухалка, идентифицирана като използваното при реализираното спрямо жертвата нападение средство и 4 /четири/ броя косми, които според съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №33/27.12.2006г. са сходни по морфологични белези /дължина, дебелина, сърцевина, пигмент, коренови и върхови краища с взетите от Б. като сравнителен материал, и предпоставят възможност да произхождат от него. Убедителни за механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия и за медикобиологичните им характеристики, са и представената писмена документация /медицинско свидетелство №396 от 12.12.2006г./ и компетентното заключение на съдебно-медицинска експертиза №100/2007г. Дадените от вещите лица научни мнения доказват, че констатираните множество обширни кръвонасядания по гърба, гърдите и крайниците /двулентови и с характерна правоъгълна форма с размери 5/8 см, и счупване на две съседни ребра на гръдния кош, са резултат от нанесен побой /удари с твърди тъпи предмети в областта на тялото и крайниците /бухалка, колан, скачане върху гърдите/, през нощта на 09 срещу 10.12.2006г., и отговарят да са получени по време и начин, описани от жертвата на посегателство. В разисквания аспект несериозни са лансираните възражения в касационните жалби на подсъдимите Г. и Т. за налична несигурност в свидетелските показания на Т. Б. по отношение на настъпилите от упражненото насилие вредоносни последици, която ги дискредитира. Визираният израз „нямах нищо счупено”, некоректно и избирателно изваден от контекста на заявеното от пострадалия Б., в съдебно заседание на 25.11.2014г. пред въззивния съд, не сочи на съществени противоречия, внасящи сериозни съмнения в достоверността на разказа му. Анализиран ведно с последващото допълнение - „имах болки в ребрата, но не знам дали бяха счупени”, индицира на особености на словесния изказ при изразяването и на предпазливост при определяне на тежестта на телесните наранявания, за изясняването на които са необходими специални знания, обективирани по надлежния ред и в изискуемата се форма чрез назначената и изслушана по наказателното дело съдебно- медицинска експертиза. Формираните изводи за доказаност на обвинителната теза относно авторството на престъпленията не се разколебават и от доводите в касационните жалби за очевидно пренебрегване на депозираното от Е. С. /майка на Н. А./, А. С./ сестра на Н. А. и приятелка на Е. Т./, С. А. /брат на Н. А./, Д. Г. /съпруга на З. Г./, И. Н. /работник в дома на Е. С./ и К. Н./ съпруга на И. Н./, изграждащо алиби на подсъдимите лица. Изтъканите от несъответствия досежно присъстващите лица, традиционното събиране при отбелязване на различни поводи и конкретиката в детайлите на семейното тържество, твърдения на разпитаните свидетели, намиращи се в близки и родствени отношения с Н. А., З. Г. и Е. Т., които сочат на местонахождение на подсъдимите в [населено място], на инкриминираната дата, послучай честване на имен ден, се опровергават от останалата доказателствена маса, инкорпорирана чрез обективни, независими един от друг и източници, и подробно обсъдена, поради което обосновано не са ползвани с кредит на доверие. В рамките на приетата за установена и безспорно доказана от събрания материал фактология, неправилно обаче въззивната инстанция е очертала правната квалификация на извършените от Н. А., З. Г. и Е. Т., неправомерни посегателства, като е ангажирала наказателната отговорност на подсъдимите лица по непредявено обвинение. Окръжна прокуратура - Благоевград е повдигнала обвинение срещу подсъдимите Н. А., З. Г. и Е. Т. по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за отнети на 09.12.2006г., на неустановено място в [населено място], от владението на Т. Бутимов, чрез употреба на сила, чужди движими вещи /мобилен телефон, СИМ-карта, карта за допълнителна памет и 60 лева/, на обща стойност 435 лева, и по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за Т. и Г., съответно чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, вр.чл.20, ал.2 от НК за А., за извършена на инкриминираната дата, в [населено място], на [улица], кражба, с предмет - златен ланец с кръст, два броя портфейли, сак от плат и пари-230 евро, на стойност 1364 лева, собственост на пострадалия Б. В пределите на инициираната от представителя на обвинителната власт, инстанционна проверка, при липса на убедителни мотиви и налична неяснота по отношение на формата на престъпна дейност /фактически усложнения при съставното престъпление или продължавано престъпно деяние/, Софийски АС е осъдил подсъдимите лица за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, осъществено от тях в съучастие, в качеството на съизвършители на 09.12.2006г., на неустановено място в [населено място] и в апартамент, находящ се на [улица], в [населено място], при което са отнети чужди движими вещи - мобилен телефон ”Сони Е.”, СИМ-карта, карта за допълнителна памет, златен ланец с кръст, два броя портфейли, сак от плат и парична сума /60 лева и 230 евро/, на обща стойност 1799 лева, от владението на Т. Б., чрез употреба на сила, обективирана в причиняване на средна телесна повреда /счупване на счупване на ребра/, довела до трайно затруднение на движението на снагата. Визираните от въззивния съд правни очертания на инкриминираното посегателство против собствеността сочи на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, от НК, поради лимитирани нови параметри за мястото и времето на квалифицирания грабеж, на индивидуализиращите предмета му характеристики – брой, вид на вещите и стойностни измерения, и на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по отношение на инкриминираната от прокурора кражба, при нерелевирани от прокурора факти за упражняване на принуда при извършване на присвоителните действия по чл.194 и чл.195 от НК. Това е индиция за изземване на предоставената на прокуратурата власт и на възложените й от Конституцията правомощия да повдигне обвинение срещу определени лица с внесен обвинителен акт или при условията на чл.287 от НПК, в хода на проведеното пред първоинстанционния съд следствие, очертавайки неговите фактически и юридически рамки, чрез описание на всички относими към престъпния състав, обстоятелства. Констатациите за съществуващите различия във визираната в прокурорския акт и атакуваната присъда на АС-София правна квалификация на престъпленията против собствеността, в които са обвинени З. Г., Н. А. и Е. Т., и имащи за логическа последица вменяване във вина на престъпно посегателство по чл.199, ал.1, т.3 от НК – отнемане на чужди инкриминирани вещи, на обща стойност 1799 лева, чрез употреба на сила, изразила се в средна телесна повреда, с произтичащите от това по-тежки наказателни санкции, за което те не са се защитавали по надлежния ред, очертава допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените и води до ограничаване правата на подсъдимите лица. /Р 786/90 на 1 н.о., Р105/97 на 2 н.о. на ВС на РБ/ Съгласно разпоредбата на чл.55 от НПК, първостепенно и неотменимо право на обвиняемия /подсъдим/ в извършване на престъпление е да научи в какво се обвинява и въз основа на какви факти и доказателства. Само след изпълнение на това изискване, той е в състояние да участва ефективно в наказателния процес и да се защити при провежданото съдебно разследване, насочено именно към събиране на доказателства, подкрепящи и оборващи повдигнатото обвинение, така както е отразено в обвинителния акт. В същия прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия орган, която е нужно да бъде формулирана по начин, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление, със съответните характеризиращи го обективни и субективни елементи и неговото авторство, поставяйки рамката на доказателствения процес и правото на защита. Затова и процесуалният закон в чл.246 от НПК посочва задължителните реквизити на този акт и минималните изисквания към съдържанието му. В обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянието, в което е обвинен и участието на подсъдимия в него, чрез посочване времето, мястото, изпълнителното деяние, механизъм на извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици, и релевиране на обстоятелствата, правнозначими за субективните измерения на тези обективни дадености, в съзнанието на автора на посегателството; да представи доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и визира приложимия наказателен закон, чрез определяне на правната квалификация на деянието. Неизпълнението на тези задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемото /подсъдимо/ лице да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност, поради което при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза./ ТР2/2002 г. на ОСНК на ВКС, Р37/93г. на 2 н.о. и Р300/92г. на 1 н.о. на ВС /. Прокурорският акт определя рамките на обвинението и съдът е задължен с присъдата си да посочи дали подсъдимият е извършил посоченото в него престъпление. Произнасянето с присъда по друго престъпление, невъзведено в обвинителния акт може да стане, само когато обвинението е изменено пред първоинстанционния съд, в съответствие с изискванията на чл.287 от НПК, и при съблюдаване на предвидения в разпоредбата ред. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по съответния процесуален начин всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита в производството. Този институт е приложим в хипотези на събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд, доказателства, предпоставящи промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Подобни правомощия са извън обсега на компетентността на въззивния съд, доколкото при изискуемите се условия, предпоставящи прилагането на този институт, процесуалните участници се лишават от инстанция по фактите. Предвид изложените съображения, процесуално недопустима е извършената от Софийски АС преквалификация на престъпните деяния. Непреодолима пречка за реализираната от контролирания съд дейност е и установеният в чл.336, ал.1, т.2 и ал.2, вр.чл.334, т.2 от НПК регламент. Упражняването на предвидените в закона правомощия на въззивната инстанция - отмяна на оправдателна присъда и постановяване на нов осъдителен съдебен акт, е предпоставено от наличието на съответно обвинение пред първата инстанция, и депозиран съответен протест. Принципна постановка е законовата забрана да се влошава положението на подсъдимото лице /reformatio in peius/, в случай, че липсва съответният протест на прокурора, жалба от частния тъжител, или частният обвинител, съдържащи изрично искане, подкрепено с доводи за утежняване неговия наказателноправен статут, чрез осъждането му за конкретно престъпление. Очертаното дерогиране на визираните императивни норми за постановяване на съдебен акт по повдигнато и предявено обвинение, и в пределите на съответността на депозирания протест, обосновава заключение за допуснати от Софийски АС съществени нарушения на процесуалните правила, довели до несъблюдаване на материалния закон и санкциониране на подсъдимите лица за престъпления по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 от НК, при фактически и правни параметри, предпоставящи налагането на по-тежки наказания, с което сериозно са ограничени правата на подсъдимите лица. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият касационен съд намира основания за прилагане на разпоредбите на чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК, чрез отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, при което същият да се произнесе по повдигнатите и предявени на подсъдимите З. Г., Н. А. и Е. Т. обвинения за извършените от тях на 09.12.2006г. престъпления, с произтичащите наказателноправни и гражданскоправни последици, като съобрази процесуалното поведение на участващите в съдебното производство страни, при реализиране на правото на жалба и протест, в обсега на инстанционния контрол. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №44 от 25.11.2014г., обявена по внохд №610/2014г., по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-София. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.