Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 24 март 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 840 по описа за 2020 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. И. И., депозирана чрез защитата, и по жалба на частния обвинител К. К. Ц., срещу решение на Софийски апелативен съд № 33 от 28.01.20 г, по ВНОХД № 274/19, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд от 3.10.2016 г, по НОХД № 3685/15, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 2.04.2014 г, в [населено място], при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю. Д. Г., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, както и на „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от две години, като е оправдан по обвинението да е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и чл. 63 ЗДП. С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: Делото е разгледано за втори път от въззивната инстанция, но не са изпълнени указанията, дадени в отменителното решение на ВКС № 241 от 28.02.2019 г, III НО, а допуснатите при първото разглеждане на делото в САС са преповторени. Не е надлежно доказателствено обезпечен изводът за осветеност на пътното платно. Изводът на съда, че мотоциклетът е бил с работещ фар, почива на предположение. Мотивите на съда относно възможността на подсъдимия да спре при движение на моториста с неработещ фар са неясни и противоречиви. Не е посочено в колко и в кои огледала е погледнал св. З. и колко време му е отнело това. Липсват мотиви защо е избран един от вариантите на експертизата, изготвена след връщане на делото от ВКС. Не са изложени съображения относно приетите от въззивния съд нови фактически положения за разстоянието, изминато от моториста до мястото на удара и времето за реакция на подсъдимия. Съдът е изградил изводите си по фактите, без да отговори на наведеното от защитата възражение, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство. Допуснатите съществени процесуални нарушения изключват възможността на касационната инстанция да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. Алтернативно, правилното приложение на закона предполага деянието да се квалифицира като случайно такова по чл. 15 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо поради отказа на съда да приложи чл. 55 НК, въз основа на който да слезе под минимума на наказанието и да намали изпитателния срок до възможния минимум от три години. С жалбата на подсъдимия се иска да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. С жалбата на частния обвинител се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: САС не е отговорил на възраженията, направени от частното обвинение. Невярно е интерпретирано заключението на СХЕ относно наличието на наркотично вещество в организма на пострадалия и неправилно е прието от съда, че е водачът на мотора е бил повлиян от наркотично вещество, което е отчетено и като основание да се счита, че е съпричинил резултата. Не може да бъде споделен извода на съда, че липсата на правоспособност за управление на мотора е също основание да се приеме съпричиняване от негова страна. Неверен е изводът, че избраната от пострадалия скорост на движение е в пряка причинна връзка с престъпните последици, което е отчетено като съпричиняване. Не е съобразено обстоятелството, че ударът е настъпил в платното за движение на моториста, на когото подсъдимият е следвало да осигури предимство за преминаване, откъдето следва, че избраната от пострадалия скорост от 174 км/ч не е в причинна връзка с престъпния резултат. Невярно е оценен протокола за оглед, който не е кредитиран в една от неговите части, касаеща пътната маркировка в района на местопроизшествието, което е довело до неправилност на извода относно наличието на разрешение за извършване на маневрата „завой наляво“. Не е съобразено обстоятелството, че подсъдимият е извършил маневрата на пътен участък, където тази маневра не е разрешена. С жалбата на частния обвинител се прави искане да бъде изменен въззивния акт, като бъде пререшен въпроса за съпричиняването на пострадалия в смисъл, че той няма принос за настъпване на престъпните последици. В съдебно заседание на ВКС повереникът на частния обвинител Ц. пледира за уважаване на жалбата, подадена от неговата доверителка. Частният обвинител Ц. се присъединява към доводите на своя повереник. Повереникът на частния обвинител Д. Г. изразява становище за основателност на жалбата, подадена от другия частен обвинител. Счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Частният обвинител Г. не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Защитата пледира за уважаване на жалбата, подадена от подсъдимия. Счита, че жалбата на частния обвинител Ц. е неоснователна. Подсъдимият жалбоподател не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни, а обжалваният въззивен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 241 от 28.02.2019 г, по н. д. № 1095/18, ВКС III НО, е отменено решение на САС № 333 от 13.08.2018 г, по ВНОХД № 167/17, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция поради допуснато съществено процесуално нарушение. Дадено е указание при новото разглеждане на делото да бъде изяснено на какво разстояние от мястото на удара и колко време преди настъпването му подсъдимият е могъл да възприеме мотора, управляван от пострадалия, ако се е движил без включен фар, въз основа на обективните данни за осветеност на булеварда и за осветяване от късите светлини на лекия автомобил „марка“ напред и наляво. Посочено е, че след изясняване на този въпрос, съдът следва да мотивира изводите си, да аргументира кой експертен вариант възприема, какви са основанията за това и да даде отговор на възраженията, направени от страните. Настоящият състав на ВКС констатира, че въззивният съд не е изпълнил надлежно указанията, залегнали в отменителното решение, с което отново е допуснал съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. На първо място, при излагане на фактическата обставновка, САС не е посочил какво приема по въпроса дали моторът се е движил с включен фар. Във въззивния акт е отразено, че, ако свидетелите нямат ясен спомен дали моторът се е движил с включен фар, от това не следва автоматично, че моторът се е движил без включен фар, каквото е становището на защитата. Този извод на съда не може да бъде споделен, тъй като фактът относно светлините на моториста е съществен за изхода на делото и по този факт следва да е ясно становището на съда. Съдът е длъжен да посочи дали приема, че моторът е бил с включен фар, и ако е така, въз основа на кои доказателствени източници. Независимо от насоката, в която е приет фактът относно светлините, съдът е задължен да обсъди становището на защитата, че мотористът се е движил без включен фар, и да изложи съображения дали го споделя или го отхвърля и по какви аргументи. На следващо място, в отменителното решение е указано да бъде изяснено дали моторът е бил видим за подсъдимия извън опасната му зона, респективно, дали е бил видим, ако се е движил без включен фар. Във въззивния акт обаче не се съдържа категоричен отговор на тези въпроси, а е направен генералният извод, че независимо дали мотористът се е движил с включен фар или не, инкриминираното деяние съставлява транспортно престъпление, за което подсъдимият следва да носи наказателна отговорност. Този извод на съда почива на невярна интерпретация на доказателствените материали, и в частност, на Допълнителната КМАТЕ, на която съдът се е позовал, за да обоснове извода си. Вещите лица са дали отделни варианти при неработещ фар на мотора, които обуславят различни изводи относно възможността ударът да бъде предотвратен. Съдът е приел, че св. З. е погледнал в две огледала и е основал изводите си на тази хипотеза. Експертите са посочили следното: Времето, от което моторът е станал видим, до момента на удара, при поглеждане на св. З. в две огледала, е от 0, 95 сек до 2, 87 сек. Пътят, изминат от автомобила на подсъдимия, при поглеждане на св. З. в две огледала, е в интервала от 11, 96 м до 36, 13 м, при опасна зона за спиране на автомобила 27, 10 м. Вещите лица са отбелязали, че при минимума изминат път 11, 96 м, автомобилът не може да спре преди удара, а при максимума: 36, 13 м, автомобилът може да спре и удар няма да настъпи. Обобщено, експертното становище е следното: Възможността на водача на автомобила да избегне удара, от момента, в който моторът е навлязъл в снопа светлини на изпреварвания от него автомобил, воден от св. З., е както следва: при поглеждане на свидетеля в две огледала, при минимум изминат път: 11, 96 м, лекият автомобил не може да спре преди удара, а при максимум: 36, 13 м, автомобилът би могъл да спре преди удара и удар няма да настъпи. Следователно, по експертен път е изяснено, че в единия вариант, ударът е непредотваратим, а в другия вариант, ударът е можел да бъде избягнат. Съставът на САС не е обсъдил варианта, при който ударът е непредотвратим, който има значение за изхода на делото, поради което възниква съмнение в правилността на изведените от съда доказателствени изводи. Вещите лица са посочили, че при работещ фар на мотора, подсъдимият е разполагал с време от 4, 8 - 5 сек, за да възприеме мотора, и при реакция в този момент, би спрял преди да навлезе в насрещната лента. Различно е положението при неработещ фар на мотора, при варианта на поглеждане на св. З. в две огледала, в която хипотеза, времето, с което подсъдимият е разполагал преди удара, варира в интервала от 0, 95 сек до 2, 87 сек. По експертен път е изяснено, че времето за реакция на водача е 1, 4 сек. САС не е обсъдил варианта, при който вермето от 0, 95 сек не е било достатъчно за своевременна реакция на подсъдимия, което също поставя под съмнение правилността на изведените доказателствени изводи. При наличието на повече от един възможни варианти ударът да бъде избягнат, спазването на стандарта по чл. 303, ал. 1 и 2 НПК изисква да бъде избран онзи вариант, който е доказателствено обезпечен, а ако липсват доказателства, да бъде избран този вариант, който се явява най-благоприятен за подсъдимия. В случая, съдът е ползвал само варианта, при който ударът е предотвратим, откъдето следва, че анализът на доказателствата е непълен. На следващо място, основателно е възражението на защитата, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство, а е способ на доказване. При този способ съдът използва специалните знания на вещите лица, за да формира доказателствените си изводи, но НПК предпоставя изискването експертното становище да е научно обосновано и да почива на надлежна доказателствена основа, сред която с приоритет са обективните данни и обективните находки от местопроизшествието. По настоящето дело, Допълнителната КМАТЕ е отговорила на поставените въпроси, като е ползвала показанията на св. З., на базата на които е посочила усреднени данни за времето на реакция на водача и на изминатия път на автомобила до мястото на удара. Този подход при изработване на заключението е неприемлив от гледна точка на процесуалните изисквания за разкриване на обективната истина. В посочената хипотеза съдът е могъл да допусне друга експертиза, която да основе изводите си преимуществено на обективни данни и обективни находки от местопрестъплението и да се базира на безспорни научни постижения, за да даде отговор на въпросите, интересуващи процеса. Такава би могла да бъде експертиза, която да изработи модел на произшествието по метода на компютърната симулация, при който да бъдат разгледани всички възможни варианти на движение на моториста / с включен фар и без включен фар /, като бъдат съобразени събраните доказателства за осветеност на пътя, към момента на деянието, и бъде даден отговор на въпроса от кой момент моторът е станал видим за подсъдимия и дали от този момент подсъдимият е разполагал с техническа възможност да избегне удара. На експертите следва да бъдат предоставени доказателствените материали, при изрично указание, че следва приоритетно да бъдат ползвани обективни данни и обективни находки от местопроизшествието. При новото разглеждане на делото съдът следва категорично да посочи какво приема: дали мотористът се е движил с включен фар или не, и въз основа на приетия факт относно светлините да гради по-нататъшните си изводи. По изложените съображения, ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което обуславя необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. По отношение на жалбата, депозирана от частния обвинител Ц., ВКС намира следното: При първото разглеждане на делото в касационната инстанция е изразено становището на контролния съд, че е направена вярна интерпретацията на доказателствените източници, относими към извода за наркотична повлияност на пострадалия. С жалбата на частния обвинител се релевира същия довод / за преценката дали е налице наркотично повлияване при пострадалия /, а отговорът на въпроса е аналогичен на този, изведен от първия въззивен състав и проверен от ВКС при предходното производство пред настоящата инстанция. Ето защо се явява недопустимо да бъде извършена повторна проверка по въпрос, който вече е решен от първия касационен състав, а отговорът, който е даден при новото разглеждане на делото, не се различава от този, който вече е проверен от ВКС. На следващо място, констатираният от ВКС порок във въззивния акт относно аргументацията на съда по възражението на частния обвинител Ц., касаещо процесуалната годност на част от протокола за оглед, е отстранен при новото разглеждане на делото в САС. На посоченото възражение е даден отговор, който е правилен и се споделя от настоящата инстанция. По въпроса за наличието или липсата на съпричиняване, от страна на пострадалия, на този етап, предвид наличието на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не може да бъде даден отговор в настоящето решение, но доводите на жалбоподателката в тази насока следва да бъдат обсъдени от САС при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 33 от 28.01.2020 г, по ВНОХД № 274/19. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: