Р Е Ш Е Н И Е № 355 София, 15 октомври , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1082/2012 година Производството е образувано на основание касационен протест на Софийска апелативна прокуратура срещу присъда на Софийския апелативен съд ,шести състав от 02.05.2012г. по внохд № 327/2012г. В протеста се поддържа,че при постановяване на присъдата съдът е допуснал съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1 и т.2 НПК. Съображения към доводите за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения касателно обвинението по чл.244,ал.1 вр.с ал.1 НК не са изложени. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура заяви,че не поддържа подадения протест.Мотивира становището си,като посочи,че деянието не е доказано,поемните лица не са категорични,че банкнотите са иззети от подсъдимия,също не е уточнен и броят на самите банкноти. Защитата на подсъдимия Л. А. И. моли протеста да се остави без уважение.Първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВКС,но при анализа на доказателствата е направил погрешен извод,който е бил коригиран от въззивната инстанция. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: Протестът не се поддържа,но не се оттегля ,поради което подлежи на обсъждане по маркираните доводи за нарушения по чл.348,ал.1 т.1 и 2 НПК. С присъда № 9 от 02.05.2012г. по внохд № 327/2012г. Софийският апелативен съд,шести състав е ОТМЕНИЛ осъдителната присъда от 15.02.2012г. на ОС-Монтана по нохд № 37/2011г. в частта,в която подсЛ. А. И. е бил признат за виновен по обвинението по чл.244,ал.2 вр.с ал.1 НК и вместо това ПОСТАНОВИЛ: Признал подсъдимия за НЕВИНОВЕН и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.244,ал.2 вр.с ал.1 НК,затова,че на 11.12.1999г. в [населено място],държал подправени парични знаци в големи количества-81 броя банкноти с номинал от 20 лева,серия и номер АВ 2159698,емисия 1999г.,като знаел,че са подправени.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. При извършената проверка настоящият касационен състав намери протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН: За да постанови оправдателна присъда срещу подсъдимия,въззивният съд е приел,че по делото не е доказано по безсъмнен начин,че И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатото обвинение.Приел е,че процедурата по оглед и изземване на веществените доказателства ,респ.извършените процесуално следствени действия са опорочени,което не позволява да се установи връзката между подс.Л. И. и инкриминираните 81 бр.банкноти предмет на обвинението по чл.244 НК. Преценката на съда е правилна.Видно е по делото,че годни протоколи като писмени доказателствени средства ,удостоверяващи извършените процесуално-следствени действия няма.Св.Е. И. като полицейски служител при РПУ-Монтана,по сигнал на св.В. И. с други служители спрял за проверка автомобила управляван от подсъдимия.Полицйските служители установили,че в превозното средство се намират две лица,като от същите били иззети неустановено количество пари-левове и щатски долари.Протоколите за оглед и изземване са били подписани от свидетелитне Т. И. и О. Ч..Установено е,че нито един от двамата не е присъствал и не може да свидетелства за това,къде са намерени банкнотите,откъде са били иззети,тяхното количество, както и дали на място са били извършени някакви действия по установяване истинността на банкнотите.Свидетелите не са били уведомени,че действията по изземването касаят неистинки парични знаци.Впоследствие инкриминираните парични знаци са били предадени на служителя в сектор „Икономическа полиция” в ОД МВР-М.-св.Х. В.. Установено е,че св.Е. К. И.-автоконтрольор при „Пътна полиция” РДВР-М. извършил претърсване и изземване на вещи от лекия автомобил на подсъдимия,както и действия по обискиране на автомобила,към 11.12.1999г. не е бил разследващ орган по смисъла на действащия към момента чл.48 НПК.Съгласно посочената разпоредба,разследващи органи са следователите и помощнвик-следователите.От това следва,че той не е бил компетентен да извърши визираните процесуално следствени действия.Доколко такива са биви извършени,то същите нямат качество на годни доказателствени средства. Освен изложеното, при тяхното извършване е нарушена и разпоредбата на чл.135,ал.1 НПК/отм./.Съгласно последната, към момента на инкриминираното деяние, действия претърсване и изземване следва да се извършват по решение на съда или прокурора.Нито един от изготвените протоколи за „иззевмване”,”обиск”,претърсване и изземване” не са били разрешени от съдия или прокурор. Прието е,че посочените документи по изложените причини нямат доказателствена стойност.По начало липсата на годни протоколи за извършени процесуално следствени действия,с които се приобщават важни веществени доказателства по делото,води до затруднения при разкриване на обективната истина.Извършените последващи действия на съдебния състав-разпит на свидетелите Х. В.,Т. И. и О. Ч. не са преодоляли легитимността на извършените действия,показанията на същите не са категорични за отразеното в протоколите,не са присъствали през цялото време на тяхното извършаване, не са дали показания къде са намерени инкриминираните банкноти и от кого са били иззети.Пред първоинстанционния съд са дали противоречиви показания относно вида и количеството иззета при проверката на лек автомобил”Деу” валута. Извършвайки цялостен анализ на доказателствата по делото,въззивната инстанция е достигнала до единствено верния извод,а именно:обвинението срещу Л. А. И. не е доказано по безсъмнен начин,така както изисква процесуалната норма на чл.304 НПК.В този смисъл,като е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.244,ал.2 вр.с ал.1 НК за извършено на 11.12.1999г. в [населено място] деяние,въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.Законът е приложен правилно,поради което протеста за нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК е неоснователен. Неоснователен е протеста и в частта относно нарушението по чл.348,ал.1 т.2 НПК.При събиране,проверка и анализ на доказателствата,въззивният съд е спазил изискванията на чл.13,чл.14,чл.107 НПК.Всички доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност,като вътрешното убеждение на съдебния състав почива на пълно,обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства ,относими към предмета на доказване по делото. По изложените съображения оправдателната присъда на Софийския апелативен съд е правилна,законосъобразна,постановена при спазване на процесуалните правила,поради което следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9 от 02.05.2012г. по внохд № 327/2012г. по описа на Софийския апелативен съд ,нак.отделение,шести състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: