6 РЕШЕНИЕ № 141 гр. София, 09 ноември 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП СИМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 535 / 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по постъпила жалба от подсъдимия Н. Н. А., чрез защитника му – адвокат М. Я., срещу въззивно решение № 38/13.04.2020 год., постановено по в.н.о.х.д. № 415/2019 год., по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбата се излагат подробни доводи, обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се иска изменение на въззивния съдебен акт и отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок, определен съобразно разпоредбата на чл. 66 от НК. В съдебно заседание преупълномощеният защитник – адвокат С., поддържа жалбата и прави искане за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Частните обвинители Ю. А. М. и К. О., както и техният повереник – адвокат К., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред ВКС. Подсъдимият Н. Н. А. поддържа жалбата и моли съда да отмени въззивното решение в частта, с която е определено ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и становищата на страните, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: С присъда № 8/ 18.10.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 157/ 2019 г., Окръжен съд – Добрич е признал подсъдимия Н. Н. А. за виновен в това, че на 04.06.2017 г., в [населено място], общ. Т., обл. Добрич, по [улица]до дом № 88, в посока [населено място], при управление на МПС- л. а. „Р.“, модел „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , в пияно състояние, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на А. Р. И., след което избягал от мястото на произшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал.1, б. „в“, вр. с чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като го оправдал по обвинението за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С присъдата на основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години. Окръжна прокуратура – Добрич подала протест срещу първоинстанционната присъда с искане за увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“. Подсъдимият също останал недоволен от присъдата в нейната санкционна част и я обжалвал, като претендирал за отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл. 66 от НК за определен изпитателен срок. По протеста и жалбата в Апелативен съд – Варна е образувано в.н.о.хд. № 415/2019 г. С въззивно решение № 38/13.04.2020 г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е изменена, като е увеличен размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от две години на три години и четири месеца, както и „лишаването от право да управлява МПС“ от три години на три години и четири месеца. Касационната жалба срещу посоченото въззивно решение е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от лице, което има право на това и срещу акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Твърдението на касатора за несправедливост на определената от въззивния съд санкция „лишаване от свобода“ се аргументира на първо място с неотчитането на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия като смекчаващо отговорността обстоятелство, въпреки допуснатите от него нарушения на правилата за движение на пешеходци и употребеното количество алкохол. Незаконосъобразно, в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от НК, били преценени като отегчаващи обстоятелства квалифициращите деянието елементи, както и предходното осъждане на подсъдимия, въпреки настъпилата реабилитация. Тези твърдения не се споделят от настоящия съдебен състав. Предходните съдебни инстанции са изложили подробни и добре обосновани съображения относно вида и размера на наказанията, които са определени на подс. А.. На първо място законосъобразно са преценили, че производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, поради признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тях. Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а от НК, съдилищата са индивидуализирали наказанията, предвидени за извършеното от подсъдимия престъпление, отчели са смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като при превес на първите са определили наказание „лишаване от свобода“ под средния размер на санкцията. Първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, изградените му трудови навици, добрите характеристични данни за него по местоживеене и месторабота и е определил наказанието в минималния размер, предвиден от законодателя за този вид деяние – три години, като го е редуцирал с една трета на две години лишаване от свобода. Въззивната инстанция е счела, че макар смекчаващите отговорността факти да са преобладаващи, налице са и отегчаващи такива, които обуславят налагане на наказание „лишаване от свобода“ по – високо по размер от определения от окръжния съд. Приела е, че справедливо наказание е „лишаване от свобода“ за срок от пет години, като го е редуцирала, съобразно чл. 58а, ал.1 от НК, до три години и четири месеца. При извършената проверка на санкционната дейност на предходната инстанция не се констатират пороци от вида на посочените от касатора. Въззивният съд не е допуснал нарушение на визираната в разпоредбата на чл. 56 от НК забрана, тъй като е отчел не самите квалифициращите елементи - „пияно състояние“ и „бягство от местопроизшествието“ като отегчаващи отговорността обстоятелства, а техния брой, обуславящ извода за по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. На такава сочи и фактът, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2, 21 промила, надхвърля близо три пъти 0,5 промила – лимитът, над който деянието се счита за престъпление. Въззивната инстанция правилно е съобразила това обстоятелство като отегчаващо, тъй като по – тежката степен на алкохолно опиване е свързана с по –големи нарушения в концентрацията, вниманието и бързината на реакциите, което обуславя настъпването на по - значителни по своя характер и обем вредоносни последици. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че при определяне на санкцията въззивният съд не е съобразил значителния принос на пострадалия за настъпване на произшествието. Контролираният съд е подходил внимателно и задълбочено при изследване поведението на пешеходеца, като е достигнал до правилния извод, че макар пострадалият да се е движел по платното за движение, въпреки наличието на банкет, той не е допуснал фрапиращи нарушения на правилата за движение на пешеходци, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Пострадалият е осъществявал движението си по път, осветен от улично осветление, в централната част на населеното място, където е обичайно да се движат пешеходци. Въпреки че не се е движел в края на пътното платно и е бил алкохолно повлиян, той не се е появил внезапно пред автомобила, създавайки по този начин опасност, която подсъдимият да не е могъл да избегне чрез намаляване на скоростта или спиране. Основна причина за произшествието, според експертите, не са конкретни действия на пешеходеца, а избраната от подсъдимия скорост за управление на автомобила – 66 км/ч, надхвърляща максимално допустимата за движение в населено място – 50 км/ ч, която не му е позволила да предотврати удара чрез спиране. Правилно контролираният съд е отчел и обстоятелството, че подсъдимият е могъл да избегне произшествието и чрез заобикаляне на пешеходеца, тъй като в насрещното платно за движение не е имало превозни средства, хора или други препятствия, които да пречат на такава маневра. Той обаче, не е сторил това, поради пияното му състояние, обусловило снижаване на вниманието и концентрацията и забавяне на реакциите. Изложеното налага извода, че след като поведението на пострадалия реално не е допринесло за настъпване на произшествието, то не може да бъде отчетено в посока смекчаване на отговорността на дееца. Основателно е възражението на касатора за това, че въпреки настъпилата реабилитация за предишното осъждане на подсъдимия, въззивният съд го е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство. Съгласно чл. 85 от НК реабилитацията заличава и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Една от тези негативни последици е именно отчитането на осъждането на дееца като утежняващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието, поради което незаконосъобразно е прието от въззивната инстанция като такова. Независимо от това, с определянето на наказание значително под средния предвиден в закона размер, въззивният съд е проявил достатъчно снизходителност, поради което не се налага корекция на санкцията. Въззивният съд не е допуснал нарушение и като е постановил ефективно изтърпяване на наложената санкция. Определянето на вида, размера и начина на изпълнение на наказанието са различни дейности на съда, регламентирани съответно в разпоредбите на чл. 54, чл. 55, чл. 58а от НК и по чл. 66 от НК. При преценката дали да бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“, съобразно разпоредбата на чл. 66 от НК, законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция –„поправянето на осъдения“, като това обуславя отчитането на индивидуалните особености на извършителя на престъпното деяние, данните за неговата личност, възрастта на дееца, не само към момента на извършване на деянието, но и към постановяване на присъдата, предвид възможностите за корекция на поведението му в посока съобразяване с установения от обществото правов ред. Поправянето, превъзпитаването и възпирането на дееца да извърши други престъпни деяния законодателят в разпоредбите на чл. 36 и чл. 66 от НК е извел като основна задача, без обаче да пренебрегва осъществяването на предупредителното и възпиращото въздействие на санкцията върху останалите членове на обществото. Затова при определяне на наказанието е необходимо да се изследват всички обстоятелства, свързани с формата и степента на вината, характера на нарушението на правилата за движение, личността на дееца като гражданин и водач на МПС, както и обществената опасност на конкретната престъпна проява и настъпилите от нея тежки последици за живота и здравето на гражданите и отражението им върху обществото като цяло. В настоящия случай подсъдимият се ползва с добро име по месторабота и по местоживеене, като работещ и грижещ се за семейството си съпруг и баща. Несъмнено тези факти обуславят извода, че той като личност не е с висока степен на обществена опасност. Едновременно с това, не следва да е пренебрегва обстоятелството, че подсъдимият полага труд като професионален шофьор – дейност, която предполага много по-високи изисквания към него във връзка със съблюдаването на правилата за движение. Конкретното му поведение, свързано с драстичното нарушение на няколко основни правила – управление в пияно състояние, с превишена скорост и бягство от местопроизшествието, го характеризират като недисциплиниран участник в движението, неглижиращ задълженията си като водач на ППС. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че подсъдимият е бил санкциониран за допуснати нарушения на правилата за движение, като явно опитът на държавата чрез инструментите на наказателната политика да го дисциплинира в посока съблюдаване на правилата за движение, не е постигнал успех. Последица от това е причинената смърт на пострадалия. Престъпни прояви, резултат от които е отнемане на човешки живот, не следва да бъдат толерирани, поради което, за да се постигне възпиращото и предупредително въздействие на наказанието, не само спрямо подсъдимия, но и по отношение на останалите членове на обществото, то следва да бъде изтърпяно ефективно. Единствено по този начин могат реално да бъдат постигнати целите както на специалната, така и на генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Постановеното в този смисъл въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав не намира основание за неговото изменяне. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38, постановено на 13.04.2020 год. по в.н.о.х.д. № 415 / 2019 год. по описа на Апелативен съд - Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.