Р Е Ш Е Н И Е   №  113   гр.София,  04 май   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                 ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                                                                                                                                                    със секретар       НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурора       АНТОНИИ ЛАКОВ изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под №  732/2009 г       Производството е образувано по реда на глава 33 НПК – чл.423, ал. 3 НПК по искането на осъдения Е. Г. С. за възобновяване на нохд № 423/1997 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 9-ти състав и отмяна на присъда № 101/17.05.2001 г. и на решение № 147/5.8.2003 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, четвърти състав. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане на делото с допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - осъден, без да му е бил връчен обвинителен акт. Поддържа, че за осъдителната присъда, която е постановена в съдебно производство, за което не е могъл за знае, защото е проведено в негово отсъствие, е научил на 5.6.2009 г. при екстрадирането му в България от компетентните гръцки власти. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура, поддържа в становището си, че искането е неоснователно, тъй като при провеждане на съдебното производство не са допуснати нарушения на процедурата по НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения: Софийският градски съд с присъдата по нохд № 423/1997 г. е признал подсъдимия С за извършени на 11.01.1996 г. в гр. С. престъпления по чл.128 ал. 2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал. 2 по чл.325, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 и по чл.199 ал.1 т.1 вр.чл.18, ал.1 и е приложил чл.23 НК като е наложил най-тежкото от определените наказания - това за престъплението по чл.128 НК - седем години лишаване от свобода. Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия при спазване на процесуалните изисквания за проверка чрез компетентните органи, обосновала извода за отсъствието му от страната поради бягство от следствения арест на 4.12.1996 г., и след назначаване на служебен защитник при предпоставките на чл.268, ал. 3 НПК. Присъдата е проверена от въззивния съд по повод протеста на прокурор в оправдателната част за престъплението по чл. 116 НК, но е потвърдена по съображения за неоснователност на поддържаните доводи с решението по въззивно нохд № 517/2001 г. Производството пред въззивния съд също е било проведено в отсъствие на подсъдимия и при участието на служебно назначен защитник. Проверка по касационен ред не е извършена. Искането на основанието по чл.423 ал.1 НПК е подадено от лице, което има качеството на задочно осъден, в шестмесечния срок, предвиден в НПК от узнаване на влязлата в сила присъда и е основателно. Разглеждането му е при действието на влязлото в сила на 28.12.2008 г. изменение на НПК. Според новата редакция на чл.423, ал.1 НПК /ДВ.бр.109/23.12.2008 г./, основателността на искането се определя от данните за изпълнена процедура по чл.254 ал. 4 НПК, когато условията за неуважаването са свързани само с причините за неявяването на осъдения за участие в съдебното производство искането не може да бъде уважено в случаите на изпълнена процедура, ако не се е явил в съдебното заседание без уважителни причини или се е укрил. В конкретния случай не е била изпълнена процедурата за призоваване и връчване на препис от обвинителния акт. Видно от данните по делото задочното производство е започнало още на досъдебното производство. С. е участвал във всички процесуално - следствени действия, било му е предявено разследването-видно от протокола от 26.09.1996 г., и е имал изготвено обвинително постановление. Делото обаче е било върнато за допълнително разследване и на 19. ХІ.1996 г. е проведено ново привличане за престъпления по чл.116 и чл.199 НК, а на 4.12.1996 г. е попълнил лично приложената по делото декларация и на същата дата е избягал от следствения арест. Обявен е за издирване с телеграма от 5.12.1996 г. през м.януари. В негово отсъствие, макар и при участието на договорния му защитник, е предявено разследването през м.януари 1997 г. При условията на чл.268 ал.3 НПК са постановени и съдебните актове. След като процедурата по чл.254 ал.4 НПК не е изпълнена, то искането за възобновяване е основателно и съдебните актове следва да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза, когато е започнало задочното производство. Решението в посочения смисъл налага необходимостта от произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения с оглед данните, че е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. Взетата в производството по делото мярка за неотклонение „задържане под стража” не следва да бъде заменяна с по-лека. Този извод следва както от данните за неговото процесуално поведение - след като е знаел и участвал в образуваното наказателно производство е избягал и се е укрил, така и от тези за осъждане и изтърпяване на наказание в друга държава и са в подкрепа на мотивирано основание да се приеме, че има опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Това решение е и с оглед необходимостта за бързо извършване на процесуалните действия предвид отдалечеността във времето от датата на извършване на деянията и изискванията на чл.22 НПК. Предвид изложеното и на осн.чл. 425 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.чл. 423 ал.1 и ал.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 517/2001 г. на Софийския апелативен съд по искането на осъдения Е. Г. С. ОТМЕНЯ решение № 147/5.8.2003 г., с което е потвърдена присъдата от 17.5.2001 г. по нохд № 423/1997 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на осъдения С. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:             Особено мнение на съдия Т. К. по к.д. № 732/2009 г.       Не съм съгласна с мнението на мнозинството от състава, че искането на осъдения за възобновяване на производството е основателно.   По делото е безспорно установено, че задочното производство е започнало още на досъдебната фаза на процеса, тъй като искателят С. е избягал от следствения арест на 04.12.1996 г.. Това той е сторил след като е участвал във всички процесуални-следствени действия, след като му е било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 116 и чл.199 от НК и след като му е било предявено разследването. Съдебното производство също е протекло задочно, като съдът е изпълнил процедурата по издирване на подсъдимия, но местонахождението му не е било установено. Необходима предпоставка за възобновяване на делото по искане на задочно осъдения съгласно разпоредбата на чл. 423 ал.1 от НПК е той да не е участвал в наказателното производство. В случая, С. е участвал в досъдебната фаза на процеса в качеството на обвиняем, като е имал познание за характера на повдигнатото му обвинение. С бягството си от ареста и укриването си, той сам се е постановил в невъзможност да участва лично в съдебната фаза на наказателния процес, да упражнява правата си и да организира защитата си. Нещо повече, укриването на осъдения прави невъзможно изпълнението на процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК, която чисто времево се изпълнява в етап, следваш досъдебната фаза. В същото време, считам, че процесуалният закон предвижда и друга алтернатива за отказ от възобновяване на производството, регламентирана в чл. 423 ал.1 изр.2 от НПК, а именно, когато лицето се е укрило, както е в настоящия казус. Свързването на законосъобразността на задочното производство само с изпълнение на правомощията на съдията-докладчик по чл.254 ал.4 от НПК би обезсмислило провеждането на задочно производство на досъдебна фаза, когато деецът се е укрил след като му е повдигнато обвинение. Не може да се очаква, че обвиняемият ще бъде уведомен за възможността да се проведе съдебен процес в негово отсъствие, когато той по собствена мотивация е решил да не участва в този процес. Затова, в последствие не може да черпи права от това си поведение и да иска възобновяване на делото на основание, че е осъден задочно. Считам, че проведеното задочно производство спрямо осъдения С. не противоречи и на принципното изискване делото да се гледа с участие на обвиняемото лице, като една от характеристиките на справедливия процес, защото той е демонстрирал процесуално поведение, сочещо на отказ от упражняване на гарантираните му неотменни права по чл.6 от ЕКЗПЧОС. Що се отнася до твърдението, че българските власти са били уведомени за задържането на С. от гръцките власти и осъждането му за престъпление, извършено на територията на Република Гърция, то данни за това отсъстват по делото. Софийският градски съд и Софийският апелативен съд са направили всичко необходимо за издирване и призоваване на подсъдимия, но са получили единствено отговори, че е обявен за общодържавно издирване, но местонахождението му не е известно. Ако някои от посочените отговори от ангажираните институции не отговаря на истината, то има възможност да се иска възобновяване на делото поради новооткрити обстоятелства от градския прокурор на София. Поради изложеното считам, че искането следваше да бъде оставено без уважение.     Член съдия К.