Р Е Ш Е Н И Е № 564 [населено място], 11.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1099 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 ГПК. Делото е образувано по молба на В. М. М. и Г. К. Г., двамата от[населено място], за отмяна на решение № 61 от 05.06.2009г. на П. апелативен съд по гр.д. №1184/2008г. влязло в сила на 23.04.2010г. Като основание за отмяна молителите сочат накърняване на правото им на участие в процеса, свързано с допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила при призоваването им за съдебно заседание. Твърдят, че не са били призовани от посочените по делото нови адреси, а на стари адреси, където не са могли да бъдат намерени и съдът неоснователно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК/отм./ Ответникът по молбата А. И. А. не е взел становище. С определение № 159 от 27.09.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, са осъдени молителите В. М. М. и Г. К. Г. да заплатят на А. И. А. като [фирма] сумата 14 339 лв., представляваща равностойност на движими вещи - строителни материали, посочени в решението, както и законната лихва върху сумата, считано от 02.02.2007г. С решението е оставена без разглеждане въззивната жалба на Г. Г.. Срещу осъдителната част на решението е подадена касационна жалба от В. М. и Г. Г., но с определение № 418 от 23.04.2010г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о по гр.д. № 132482009г. не е допуснато касационно обжалване. Поддържаното от молителите основание за отмяна следва да се квалифицира по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като се свежда до допуснати процесуални нарушения при призоваването им за въззивното производство и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ГПК/отм./ При проследяване действията на въззивния съд по призоваването се установява следното: В. М. и Г. К. имат качеството на ответници по предявения иск и въззивни жалбоподатели в производството пред П. апелативен съд. Призовките за насроченото на 19.01.2009г. съдебно заседание са изпратени на адресите в[населено място], посочени от тях във въззивната им жалба. Двете призовки са върнати в цялост – тази на М. с отбелязване, че е търсен, но не е намерен; а тази на Г., че живее в С.. При тези данни въззивният съд не е дал ход и е отложил делото. За следващото съдебно заседание на 16.02.2009г. М. отново не е намерен на адреса в[населено място], като е посочено е, че в апартамента се вършат ремонтни дейности и е необитаем. Г. Г. е призована и от адреса в София, и в[населено място], но от двете места призовките са върнати в цялост като в съответно в едната е отразено, че живее в С., а в другата, че живее в София. При тези данни съдът е приложил правилото на чл. 51, ал.2 ГПК/отм./ като е приел призоваването им за редовно, след като не са намерени на посочените от самите тях адреси, нито на други известни по делото адреси. Основанието по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК предполага страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съответните правила. Въз основа на горните констатации относно процесуалните действия по призоваването на молителите не се установява допуснато от съда нарушение, довело до засягане правото им на участие в делото. Разпоредбата на чл. 51, ал.2 ГПК/отм./ е приложена правилно, понеже страните двукратно не са намерени на адресите, които сами са посочили по делото. Видно е, че по отношение на Г. Г. още първоинстанционният Х. окръжен съд е приложил чл. 51,ал.2 ГПК/отм./ досежно връчването на съобщението за решението, тъй като тя не е намерена на известния по делото адрес в[населено място]. Във въззивното производство сама е посочила адрес в[населено място], от който също не е могла да бъда призована. В настоящето производство молителите са посочили за призоваване същите адреси в[населено място] и по отношение на молителката Г. Г. отново са събрани данни, че не живее на този адрес, а работи в чужбина, което косвено потвърждава установеното от въззивния съд и съответно правилността на предприетите процесуални действия. Въз основа на горното не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. М. и Г. К. Г., двамата от[населено място], за отмяна на решение № 61 от 05.06.2009г. на П. апелативен съд по гр.д. №1184/2008г. на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.