Р Е Ш Е Н И Е                                            № 27                                София, 31.03.2010 г.                                   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                              изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 613/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 319 от 14.11. 2007 г. по гр.д. № 298/2007 г. на районен със гр. С., оставено в сила с р. № 238 от 1.09.2008 г. по гр.д. № 76/ 2008 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. Я. Б. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото за възстановяване на гори в землището на с. И., които са били собственост на нейния наследодател Я, починал през 1996 г. С определение № 767 от 24.07.2009 г. е допуснато обжалване на решението на въззивния съд пред Върховния касационен съд, на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- наличие на противоречива съдебна практика по въпроса за доказателствата по чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. В касационната жалба на ищцата се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото съдът е приел, че представеният списък на притежатели на гори не представлява извлечение от данъчните регистри и не доказва правото на собственост на наследодателя на ищцата. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Според ищцата наследодателят й Я. А. К. е притежавал четири гори в землището на с. И., в различни местности, с обща площ 14, 5 дка, които е пропуснал да заяви за възстановяване в срок и затова тя упражнява правото му по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Представила е издаден от Д. архив „списък на притежателите на гори”, където под № 156 е записан Я. А. К. като собственик на четири гори, описани по площ, вид на гората, местност и съседи, като е поддържала, че този списък представлява извлечение от емлячните /данъчни/ регистри на населението на с. И.. П. обстоятелство е удостоверено и от Общинската с. „З” съгласно у-ние № 366/ 3.12.2007 г. С оглед на горните данни следва да се приеме, че въззивният съд не е имал основание да не кредитира представените писмени доказателства, тъй като те попадат сред доказателствата, посочени в чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ, с които може да се установи притежаването на гори и земи, подлежащи на възстановяване по този закон. На основание чл. 291, ал.1, т.1 ГПК за правилна следва да се приеме практиката по представените решения на Софийски окръжен съд, К. районен съд и Ш. окръжен съд, според които емлячният и данъчният регистър са документи, от категорията на тези, посочени в закона, с които може да установи правото на собственост върху подлежащи на възстановяване гори и земи от горския фонд. Тези регистри са сред изрично посочените в текста на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ предвид на това, че представляват едни от най- масово съставяните и представяни документи, съдържащи достоверна информация за собствеността на имотите. Неоснователно е и становището за недоказаност на обстоятелството, че представените списъци са извлечение именно от емлячните регистри, както и че Общинската с. „З” не е оправомощена да удостоверява подобни факти, тъй като е видно, че списъкът е предоставен от Д. архив, а от друга страна по силата на възложените й функции от закона Общинската с. “З” събира и разполага с всичката налична информация, получена от различни източници и необходима в процеса по възстановяване на собствеността, от което произтича и правомощието й да удостоверява съдържащите се в тези източници данни. По изложените съображения следва да се приеме, че ищцата е установила с надлежните доказателства, че наследодателят й е притежавал посочените имоти към момента на национализацията на г. и че същите подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ. Предявеният иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е основателен и следва да се уважи, след отмяна на неправилното решение на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 238 от 1.09.2008 г. по гр.д. № 76/ 2008 г. на Б. окръжен съд и вместо това постановява: По иска, предявен от В. Я. Б. от с. И., община С. признава за установено по отношение на О. с. „ Земеделие и гори” с. С., Д. л. –Струмяни и Р. у. на г. гр. Б. правото на В. Я. Б. за възстановяване на собствеността върху следните гори, намиращи се в землището на с. И., а именно- 1.дъбова гора от 3 дка в м.”К” при съседи по емлячния регистър от 1939 г.- Н. И. , Г. Ф. и А. , 2.дъбова гора от 8 дка в м. „С” при съседи- Ал. А. , Н. И. и Т. П. , 3.дъбова гора от 2 дка в м. „К” при съседи Ал. А. , Н. Ч. и дере и 4.букова гора от 1, 5 дка в м. „Р”, при съседи- н-ци на Ал. А. , Б. И. и Д. С. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: