Р Е Ш Е Н И Е № 347 гр.София, 17.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1042 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. И. Г. против въззивно решение № 149 от 10.04.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 179/2013 г. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на останалите смекчаващи отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. Направено е искане за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Л.) поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 17 от 21.01.2013 г. по н. о. х. д. № 4447/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимият П. И. Г. е признат за виновен в това, на 24.12.2011 г. в гр.С., при условията на опасен рецидив, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 422,85 лева от владението на А. В. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от девет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е осъден да заплати на А. В. Б. сумата от шест хиляди лева за причинени неимуществени вреди. Съдът се е разпоредил с веществени доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 149 от 10.04.2013 г. по в. н. о. х. д. № 179/2013 г. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия е намалено на седем години лишаване от свобода, както и присъденото обезщетение на сумата от три хиляди лева, съответно и държавната такса върху уважената част на гражданския иск. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Софийският апелативен съд адекватно е отчел съвкупността от релевантните по делото обстоятелства - интензитета на проявената принуда под формата на сила, стойността на предмета на престъплението, частично възстановените вещи на пострадалата, многобройните предходни осъждания на подсъдимия за посегателства срещу собствеността, извън определящите квалификацията на деянието. Индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказанието на подсъдимия Г. не е явно несправедливо. То отговаря на тежестта на конкретното престъпление, личността на подсъдимия и целите по чл. 36 НК, поради което обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 149 от 10.04.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 179/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: