Р Е Ш Е Н И Е     № 359   София, 28 юни, 2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 юни, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 190/2010 година.   Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия М. Й. Б. от гр. Р., чрез неговия защитник – адвокат П, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 646/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Искането е за отмяната му и оправдаване на подсъдимия.   Повереникът на частните обвинители е изразил становище, че жалбата е неоснователна.   Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 400/16.11.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е потвърдил присъда № 8/ 07.05.2009 г., постановена по нохд № 37/2008 г., на Окръжен съд гр. П., с която подс. М. Й. Б. е бил признат за виновен в извършено на 13.11.2006 г., на главен път І-6, в гр. Р., престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1 и при условията на чл. 54 НК, осъден на три години лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от пет години, лишен от правото да управлява МПС по реда на чл. 343г НК, за срок от три години и присъдени напрвените разноски.     По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.   Решенето на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила.   Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. Б. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е била осъдена за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал.   Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт.   В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивния съд съображения за обясненията на подс. Б. и неоснователността на възражението за неоснователен отказ да ги кредитира, за разбора на данните от гласните доказателствени средства и на кои се дава вяра, за заключенията на АТЕ и СМЕ, за протокола за оглед на местопроизшествие, за безспорно установено авторство на деянието.   Неоснователно е твърдението, че с отказа да бъде уважено искането за комплексна автотехническа – медицинска експертиза, са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта за допускане или не на искани доказателства. Видно от определение, от 21.10.2009 г., въззивният съд се е произнесъл съгласно изискванията на НПК, обсъждайки направеното искане и отказвайки го, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото за преценка, кога и в какви случаи да бъде уважено искането. В случая, второинстанционният съд се е позовал на събраните доказателства и е приел, че обстоятелствата за които е поискана експертизата са изяснени в достатъчна степен. Затова, като не е уважил направеното искане, Софийският апелативен съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.   С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.     По довода за допуснато нарушение на закона:   И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимия не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние.   При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. М. Б. , правилно е било квалифицирано по посоченият текст от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Н, С. , К. , И. , М. , Й. , С. , Г. и М. , от приложените писмени и веществени доказателства, вкл. протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства с фотоалбуми, от експертните заключения. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация, са напълно законосъобразни.     Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. Б. , както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение и са в пряка причинна връзка с това неправомерно поведение.     Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.     С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени.     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 400/ 16.11.2009 г., постановено по внохд № 646/2009 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: