Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 16.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 498 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Г. С. против решение № 551 от 11.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 867/2017 г. Жалбата на подсъдимия се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо предвид искреното му самопризнание и разкаяние за извършеното от него. Направено е искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. В.) на подсъдимия С. поддържа жалбата и моли за по-леко наказание, тъй като съдът не съобразил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Повереникът (адв. Р.) на частния обвинител и граждански ищец счита жалбата за неоснователна. Защитникът (адв. А.) предлага да се прецени възможността, при основателност на жалбата на подсъдимия С., за намаляване на наказанието и на подсъдимия Я. С. П., който не е обжалвал. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила поради отсъствието на релевираното касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 296 от 24.11.2016 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 694/2016 г. подсъдимият М. Г. С. и подсъдимият Я. С. П. са признати за виновни в това, на 25.08.2014 г. в [населено място] в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив да са отнели чужди движими вещи на обща стойност от 1450 лева от владението на М. К. П. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК на всеки от подсъдимите – С. и П., е наложено наказание от шест години лишаване от свобода. Определен е строг режим на изтърпяване и е приложен чл. 59 НК. В тежест на подсъдимите са възложени съответни разноски по делото. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец М. К. П. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 1450 лева, като в останалата част предявеният граждански иск е отхвърлен. С решение № 551 от 11.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 867/2017 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При индивидуализация на наказанието на подсъдимия М. Г. С. въззивният съд е съобразявал цялата съвкупност от доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, в т.ч. тези, на които се позовава жалбоподателят – направеното самопризнание и демонстрираното от него съжаление и критичност. При преценката обаче за наказанието Софийският апелативен съд не е могъл да пренебрегне отегчаващите отговорността обстоятелства, относими към престъплението и индивидуалните особености на подсъдимия С. (сериозния обем от упражнена сила спрямо пострадалата, миналите му осъждания, извън обуславящите квалификацията на опасния рецидив). Адекватно е отчел и личния принос в общата престъпна дейност, съпоставен с този на неговия съучастник –подсъдимият Я. С. П.. Индивидуализирано при условията на чл. 54 НК в размер от шест години лишаване от свобода, наказанието на подсъдимия М. Г. С. е ориентирано към минимално предвиденото в санкцията за престъплението, в което е участвал. То напълно отговаря на тежестта на извършения грабеж, данните за личността на дееца и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК. Ето защо липсва неоправдано завишаване на наказанието, което да покрива касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 551 от 11.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 867/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: