Р Е Ш Е Н И Е № 50159 Гр. София, 08.03.2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, II-ро отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1218/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД ЕВРОИНС АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 426 от 02.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2792/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 335 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 1104/2018 г. по описа на РС – Асеновград. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на Д. С. К. сумата от 17 279.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от повреждане на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. [рег.номер на МПС] при ПТП на 09.11.2017 г., необходима за възстановяване на увредените, подробно описани, части от автомобила, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата. Решението се обжалва частично – над сумата от 7 754 лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт, съобразно изискванията на чл.236 ал.2 и чл.269 ГПК, както и за тези по чл.202 ГПК. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, на основание чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Излагат се оплаквания за лаконични, едновременно с това - неясни и необосновани мотиви на въззивния съд по разрешаването на спора, за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза (и по-точно пълното му пренебрегване, без изложени доводи относно неговата годност или негодност), съответно за необосновано определяне размера на реално дължимото от застрахователя обезщетение. Поддържа се, че съобразно експертното заключение в случая е налице тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 КЗ, която разпоредба не е приложена от въззивния съд. Оплаквания се правят и срещу имплицитно приетата за начална дата, от която следва да се начислява законна лихва върху главницата - тази на увреждането, като се релевират доводи, че съдът отново не е приложил съответния материален закон. Моли се обжалваното решение да бъде отменено за разликата над 7 754 лв. до присъдените 17 279.98 лв., както и в частта му относно датата, от която насетне касаторът дължи законна лихва върху главницата, и исковете в посочените части да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от ответника по касация - Д. С. К., чрез процесуален пълномощник, със становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да се произнесе по реда на чл.290 вр. чл.293 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Мотивите на въззивния съд се състоят в това, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск за обезщетяване на вреди, настъпили при ПТП, доколкото гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при него и пострадалият е отправил писмена покана с претенция за обезщетение, която ответникът не е удовлетворил. Относно противоправното поведение на другия участник в ПТП е съставен акт от служител на МВР, който не е оспорен от страните, и от него се установява механизмът на произшествието, респективно причинната връзка между противоправното поведение и нанесените вреди. По отношение на вредите е била назначена автотехническа експертиза, от която също става ясен механизмът на ПТП, както и какъв е размерът на причинените по л.а. „Тойота Рав 4“ щети. От заключението на вещото лице става и ясно, че щетата се явява тотална и е икономически неизгодно поправянето на автомобила, тъй като щетите надхвърлят 70 % от стойността му, но независимо от това, щом пострадалият държи на ремонта му, следва да се изплати обезщетението от застрахователя. Въззивното решение е неправилно и следва да бъде касирано. Съгласно трайната практика на ВКС по въпросите, обусловили допускането на касационния контрол, правните изводи на съда не могат да са декларативни, а трябва да са мотивирани и обосновани. В мотивите на решението съдът е длъжен за обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи, кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът следва да обсъди и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото. Когато решението е въззивно, важи ограничението на чл.269 изр. последно ГПК, като съдът е длъжен да разгледа и да изложи съображения по всички оплаквания във въззивната жалба, свързани с предмета на спора. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него, но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви относно годността му като доказателствено средство. Съдът може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. При наличие на няколко противоположни или различни по смисъл заключения, съдът на основание чл.202 ГПК е длъжен да обсъди всички заключения и да изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. В посочения смисъл е както служебно известната на настоящия съдебен състав практика на ВКС, така и изрично посочената от касатора – решение № 107/27.07.2015 г. по т.д.№ 4680/2013 г. на І т.о., решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д.№ 3871/2016 г. на ІV г.о., решение № 178/24.04.2017 г. по т.д.№ 1340/2015 г. на І т.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г. на ІV г.о. В конкретния случай въззивното решение е постановено в нарушение на разпоредбите на чл.236 ал.2 ГПК вр. чл.269 изр. 2 ГПК - при пълна липса на обсъждане на доводите и възраженията на страните във връзка с предмета на спора и на събраните по делото доказателства, в частност на релевираните с въззивната жалба на застрахователното дружество оплаквания и доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт при определяне размера на обезщетението, както и относно това, откога тече законна лихва върху него, възражения във връзка с които са били въведени своевременно в спорния предмет с отговора на исковата молба. По делото са били назначени и две експертизи за установяване на действителната стойност на нанесените щети, като в нарушение на чл.202 ГПК нито едно от двете заключения не е обсъдено от съда и не са изведени изводи дали и кое от тях се възприема и защо. В резултат на тези съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въззивното решение е изцяло необосновано и декларативно, постановено при липса на установена фактическа обстановка по спорните между страните въпроси, което препятства и извършването на проверка по същество относно материалната му законосъобразност. Горното налага след отмяна на въззивното решение в обжалваната му част делото следва да бъде върнато на друг състав на ОС - Пловдив за ново разглеждане. Разноските за настоящото производство следва да се понесат съобразно изхода от спора във въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 426 от 02.04.2020 г. по в.гр.д.№ 2792/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 335 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 1104/2018 г. по описа на РС – Асеновград в частта, с което ЗД ЕВРОИНС АД е осъден на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на Д. С. К. разликата над 7 754 лв. до 17 279.98 лв. - обезщетение за имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. [рег.номер на МПС] при ПТП на 09.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане в посочената част, от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: