Р Е Ш Е Н И Е № 572 София, 17 декември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 560/2010 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Н., чрез упълномощения му защитник адвокат П. Д. от АК-Шумен, срещу въззивно решение № 98/1.07.2010 година, постановено по в н о х д № 120/2010 година от състав на Варненския апелативен съд. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК. По основанието за допуснато нарушение на закона се твърди, че въззивният съд неправилно не е приложил чл. 88а, ал. 4 НК, въпреки наличието на данни за това. Искането е за приложение на реабилитацията по чл. 88а, ал. 4 НК и съответно условно отлагане на наказанието, поради наличие на всички предпоставки за това по чл. 66 ал. 1 НК. В този смисъл е искането по третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието. Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Представлява го упълномощеният му защитник Д., който пледира съобразно изложените в жалбата доводи и искания. Частните обвинители – В. Г., Д. Д. и В. Т., редовно призовани не се явяват. Представлява ги адвокат Д. Г. от Силистренската АК, която възразява срещу жалбата и прави искане за оставянето й без уважение, по всички въведени касационни основания н нея. Прокурорът дава заключение за частична основателност на жалбата по доводите свързани с приложението на чл. 88а ал. 4 НК и наличието на законовите изисквания за приложение на института на условното осъждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е основателна. С присъда № 17/2.06.2009 година по н о х д № 28/2009 година, Разградският окръжен съд е признал подсъдимия М. Н. за виновен в това, че на 3.11.2008 година, в землището на с. Сушево, Кубратска община, в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при механизирана сеч с моторен трион, без да притежава необходимата квалификация, е причинил по непредпазливост смъртта на Г. Г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за да окаже помощ на пострадалия – прест. по чл. 123 ал. 4, пр. 1, във вр. с ал. 2 и ал. 1, пр. 2 НК. На основание чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” НК, му наложил наказание „пробация” с мерки по чл. 42а ал. 1, т. 1 и 2 НК, за срок от три години, както и по чл. 42а ал. 1, т. 6 НК – 320 часа безвъзмезден труд годишно, за срок от три последователни години. Тази присъда е потвърдена от състав на Варненския апелативен съд, с решение, което е отменено от ВКС с решение № 125/30.03.2010 година по к н о х д № 7/2010 година, постановено от състав на трето наказателно отделение при ВКС. След връщане на делото за ново разглеждане, с обжалваното решение, В. апелативен съд е изменил присъдата на Разградския окръжен съд, като в изпълнение указанията на касационната инстанция приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, както и, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. На основание чл. 54 НК наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, при общ първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. В мотивите си съдът е изложил съображения за отказа от приложението на института на условното осъждане, въпреки положителните данни за личността на осъдения. Те се свеждат основно до това, че поради минали осъждания на дееца и липса на съдебна реабилитация и данни за наличие на основание за приложение на чл. 88а НК, е налице една от отрицателните предпостави за приложение на чл. 66 ал. 1 НК – лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Въз основа на твърденията в касационната жалба за наличие на основания за приложение на чл. 88а НК и на законовото изискване за изчисляване на срока при приложение на реабилитацията по чл. 88а НК от датата на изтърпяване на наказанието, настоящия състав изиска справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието. От нея е видно, че жалбоподателят е освободен поради изтърпяване на наказание от Варненския затвор на 3.07.2003 година. При това положение са налице условията за реабилитация по чл. 88а ал. 4, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. За последните две осъждания на лишаване от свобода, по осем месеца, видно от свидетелството за съдимост, е извършено групиране на наказанията, с приложение и на чл. 68 ал. 1 НК и активиране на условно отложено такова наказание, съгласно определение № 210/13.08.2002 година по ч н д № 231/2002 година по описа на РС-Тутракан, влязло в сила на 20.08.2002 година. Така групирано наказанието е изтърпявано до 3.07.2003 година. Следователно от датата на последното изтърпяно наказание лишаване от свобода – 3.07.2003 година, до деня на деянието предмет на настоящето наказателно производство – 3.11.2008 година, са изтекли повече от изискуемите пет години, в който период подсъдимия не е имал друго осъждане, видно от свидетелството му за съдимост. От изложеното следва, че са налице условията за реабилитация на подсъдимия М. Н., по чл. 88а, ал. 4, във вр. с ал. 1 и чл. 82 ал. 1, т. 4 НК и същият следва да се счита за неосъждан. При това положение и поради изложените във въззивното решение доводи в подкрепа на условното отлагане изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия, с оглед на положителните данни за личността му, няма законово ограничение за прилагане института на условното осъждане от настоящата инстанция. В правомощията на касационната инстанция е да измени въззивното решение и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 НПК, да приложи чл. 66 ал. 1 НК, като отложи изтърпяването на наказанието за срок от три години. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 98/1.07.2010 година, постановено по в н о х д № 120/2010 година от състав на Варненския апелативен съд, като на основание чл. 66 ал. 1 НК отлага изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, за изпитателен срок от три години. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: