Ключови фрази
Частна касационна жалба * спиране на производството по делото * несъстоятелност * задължителна сила на присъда /споразумение/

7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709

гр. София, 02.12.2019 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА


като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т. д. 1882 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

О. Н. Р. чрез адвокат Я. Я. обжалва определение № 1060 от 25.03.2019 г. по ч.гр.д. 854/19 г., Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.12.2018 г. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, т. 4 от ГПК до приключване на нохд 2209/17 г. на СНС. Излага съображения, че мотивите са незаконосъобразни. Той не бил страна в наказателното производство. Спрямо него било налице влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателното производство. Счита, че постановеното определение е незаконосъобразно, защото е необосновано, постановено при липса на мотиви и в противоречие със съществени процесуални норми и противоречие с императивни норми от материалноправен характер. Нямало обсъждане от въззивния съд и актът бил постановен в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Моли да се отмени определението по отношение на него.

Ответникът синдикът на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, чиито правомощия се упражняват от А. Д. и К. М., оспорва частната жалба. Счита, че поставеният въпрос не кореспондира с предмета на касационното обжалване, който касае наличие или не, условия за преюдициалност между граждански и наказателен процес – процесуален въпрос. Поради липсата на връзка между поставения касационен въпрос и предмета на касационното обжалване с частната касационна жалба, а именно наличие на основания за спиране на производството при условията на чл. 229, ал.1 , т. 4 от ГПК във връзка с наказателен процес следвало да се допусне касационно обжалване. Наличие или не на основание за спиране на граждански процес поради наличие на висящ наказателен процес бил разглеждан многократно в практиката на ВКС, а процесуалният закон бил достатъчно категоричен и ясен в тази насока. Поради това не било наличие соченото „точно прилагане на закона“, за да се приеме, че следва да се допусне до касационно обжалване жалбата, каквато формулировка всъщност нямало. Обстоятелството, че един от ответниците не бил обвиняем не означавало, че липсва основание за спиране. Излага подробни съображения. Моли да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва лице.

С определение № 1060 от 25.03.2019 г. по ч.гр.д. 854/19 г., Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 12.12.2018 г. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, т. 4 от ГПК до приключване на нохд 2209/17 г. на СНС. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на синдика на „КТБ“ АД в несъстоятелност срещу администратор на банката по смисъла на § 1, т. 2 б. а от ДР на ЗБН с твърдение за причинени вреди от работата на ответниците като членове на управителния съвет на банката. Приел е, че срещу ответниците А. П., Г. З. и Г. Х. е налице висящо наказателно производство по нохд 2209/17 г. СНС с предмет обвинения във връзка със сключването на договори за кредит и е приел, че търговското дело следва да бъде спряно. Приел, е, че с оглед качествата на всички ответници като управители на банката, общ за всички производства бил фактът на неизпълнение на задълженията на ответниците в качеството им именно на длъжностни лица и вредоносните деяния били осъществени чрез действия, бездействия, при и по повод сключване и изпълнение на договори за банков кредит. Позовал се е на чл. 300 от ГПК и е приел, че постановената присъда по нохд 2209/17 г. би имала задължителна сила за гражданския съд и при условията на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК следва да се потвърди спирането на исковото производство до приключване на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав констатира, че пред Софийски градски съд синдикът на „КТБ“ АД в несъстоятелност е предявил искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН срещу Г. П. Х., А. М. П., О. Н. Р., Г. К. З. на стойност 6 833 328 евро, твърдейки, че в нарушение на закона и Правилата на банката, единодушно ответниците като членове на Управителния съвет на банката са взели решение за отпускане на голяма експозиция на кредитополучателя „Глобал агро трейд“ ЕООД, без надлежно предоставени и учредени обезпечения. Предоставените средства на основание договор за кредит, не са върнати и по този начин на банката била причинена вреда в размер на 20 500 000 евро. След открито производство по несъстоятелност е останала непогасена част от главница в размер на 6 833 328 евро. Претендира се солидарното осъждане на ответниците да заплатят стойността на 6 833 328 евро, причинени вреди.

В инкорпорираното в частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, частният жалбоподател е посочил като следния според него включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд въпрос: „Законосъобразно и правилно ли е осъждането на лице, което не е било страна в наказателното производство от гражданския съд въз основа на влязла в законна сила осъдителна присъда на наказателния съд основано на задължителната сила, предвидена в чл. 300 от ГПК.“ Счита, че е налице основание по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че е налице преюдициалност на наказателното дело до постановяване на влязла в сила присъда поради разпоредбата на чл. 300 от ГПК и с оглед задължителната й сила в гражданския процес и конкретно основанията, релевирани в исковата молба, приключването на наказателния процес щял да бъде от значение за обуславяне отговорността на ответниците. Този извод на практика е разрешаване на посочения въпрос от касатора, така както е уточнен от настоящия съдебен състав. Той е обусловил извода на съда да спре производството по делото като изрично е посочил, че предвид общите факти за ответниците по иска, от значение ще бъде установяването с влязла в сила присъда на извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 пр.2 пр. 4 т. 1 вр. ал. 1 от НПК, чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК чл. 203 ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 НК.

Допускането на определението до касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 вр. чл.280 от ГПК, се извършва при наличие на предпоставките съгласно чл. 280 от ГПК. При наличие на данни за нищожност или недопустимост на определението на основание чл. 280, ал.2 от ГПК може да се допусне касационно обжалване с цел проверка валидността и допустимостта на обжалваното определение. Освен това, на основание чл. 280, ал.1 от ГПК законодателят е предвидил допускане на определение до касационно обжалване когато касаторът посочи процесуалноправен или материалноправен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващата воля на съда. Едновременно с това следва да е посочено от касатора допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК. Така посоченият от касатора правен въпрос може да е общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос следва да е посочен от касатора като касационният съд с оглед изложението може само да доуточни поставения въпрос. С оглед на тези разяснения в настоящия случай следва да се доуточни поставения въпрос, а именно: налице ли е основание за спиране на гражданското дело поради образуване на наказателно дело с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, в хипотезата когато ответникът в гражданския процес не е подсъдим в образуваното наказателно дело. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на този въпрос не е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Това основание предвижда липса на формирана практика по тълкуването и прилагането на конкретна норма или когато формираната практика е непълна, неясна, противоречива и следва да бъде осъвременена поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляване на погрешни виждания относно прилагане на закона и необходимост от създаване на нова съдебна практика по конкретни разпоредби и това е необходимо с цел развитие на правото, когато е налице необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба със законодателните й изменения, както и развитие на съдебната практика с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, тогава е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. В случая е налице формирана практика на ВКС и не е установено наличие на изменение на обществените отношения или необходимост от осъвременяване на формираната практика. Ето защо не е налице соченото допълнително основание п чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Но следва да се приеме, че посоченият въпрос е разрешен в противоречие с формираната трайна практика на ВКС, изразена в решение № 116 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г., 4 ГО на ВКС, решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, 4 ГО. по гр.д. № 745/2012 г., определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. 5301/2013 г. определение № 782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 7165/2013 г. и това противоречие съставлява допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно константната практика на съда когато за престъплението, в резултат на което е настъпила вредата е образувано досъдебно производство по реда на НПК, съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като присъдата по наказателното дело обуславя изхода на гражданския спор , а също и когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза. От значение са фактите, както и субективните предели на наказателния процес и на гражданския процес. Наличието на общи факти на иска при липса на субективна идентичност, не може да обуслови спиране на производството по гражданското дело. Предвид даденото правно разрешение в трайната практика на Върховния касационен съд, ще следва в конкретния случай да се приеме, че при образуваното съдебно наказателно дело приетото от въззивния съд преюдициално значение между делото, образувано по осъдителните искове срещу администраторите на банката и делото, образувано по реда на НПК за посочените престъпления, е в противоречие с посоченото значение на чл. 229 от ГПК, така както е разяснено в посочената трайна практика на Върховния касационен съд.

С оглед на изложеното следва да се допусне до касационно обжалване определението на Софийски апелативен съд в частта по частната жалба на О. Р..

Установено е от представени извадки от обвинителния акт и удостоверението, издадено от Специализирания наказателен съд, че пред Специализирания наказателен съд, е образувано нохд 220917 г., по внесен от Специализирана Прокуратура наказателно производство срещу Ц. В., А. М. П., И. А. З., Г. П. Х., Г. К. З., Елка М. С., Е. С. И., Р. Р. С., С. Л. Г., С. В. В. – С., М. Т. Г., К. А. Х., М. Иванова П., М. Н. Д., Б. Т. К., Ц. Г., Р. С., С. С. Д. В. за престъпление по чл. 201 от НК конкретно за присвояване с правни действия на сумата от 20 500 000 евро, предоставена на „Глобал агро трейд“ ЕООД. Няма данни наказателно производство да е образувано срещу О. Н. Р..

С оглед очертаната връзка между гражданския процес за установяване на причинени вреди от ответниците в качеството им на администратори на „КТБ“ АД и осъждането им да заплатят обезщетение и образуваното наказателно дело срещу част от тях, следва да се извърши преценка за необходимостта да се спре гражданското дело до приключване на наказателното дело с влязла в сила присъда. При преценка на задължителната сила на присъдата съгласно чл. 300 от ГПК, а именно, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно дееца и извършеното от него деяние, неговата противоправност и виновност, изходът на наказателното дело ще е от значение за исковото производство по тези въпроси и спрямо тези лица, които биха били признати за виновни в извършване на посоченото престъпление. При положение, че липсва наказателно дело срещу един от ответниците, то не може да се приеме, че е налице необходимост да се спре производството срещу него. Действително предявеният иск е за солидарно осъждане на ответниците, но исковете, предявени на това основание са предявени при условията на пасивно субективно съединение на исковете срещу обикновени другари в процеса и макар и да има данни за извършено престъпление, поради това, че присъдата няма да е задължителна спрямо ответника О. Р., то спрямо него не са налице условия за спиране на гражданското дело до приключване на посоченото наказателно дело. Наличието на общи факти на иска при липса на субективна идентичност, не може да обуслови спиране на производството по гражданското дело. С присъдата на наказателния съд няма да се установи противоправност или липса на противоправност на деянията на О. Р.. В правомощията на първоинстанционния съдия е да отдели материалите по делата срещу ответниците, за които е налице преюдициалност на наказателното производство и ответника за когото не е налице преюдициалност.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1080 от 25.03.2019 г. по гр.д. 854/19 г., Апелативен съд – [населено място], Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която производството е спряно на основание чл. 229, т. 4 от ГПК по иска на синдика на „КТБ“ АД срещу О. Н. Р..

ОТМЕНЯ определение № 1080 от 25.3.2019 г. по гр.д. 854/19 г., Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение от 12.12.2018 г. по т.д. 1070/17 г., Софийски градски съд, ТО, 11 състав в частта, с която производството е спряно на основание чл. 229, т. 4 от ГПК по иска на синдика на „КТБ“ АД срещу О. Н. Р. и

ВРЪЩА делото в тази отменена част за продължаване на производството по него на Софийски градски съд.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: