4
9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50191
гр. София, 31.01.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2206 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Е. Т., чрез адв. П.К. срещу решение №515 от 20.05.2021г. по в.гр.д. №298/2021г. по описа на Апелативен съд- София в частта, с която след частична отмяна на решение №1432 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. №15077/2016г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 146 000 лева /разлика между дължимата сума от 154 000 лева и присъдената от 300 000 лева/- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 08.06.2015г., ведно със законната лихва от същата дата и част от присъдените разноски, а на ответника са присъдени и съответна част от разноските за двете инстанции- сумата 3 154.90 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е решил въпросите относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, а при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и извода за съпричиняване на вредите от ищеца не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Поддържа, че решаващият състав необосновано е намалил обезщетението с 30% поради съпричиняване на вредата от пострадалия. Моли да се отмени решението в обжалваните части, като му се присъдят още 146 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.06.2015г. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба, като твърди, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Претендира разноски.
Третото лице помагач Н. В. А. не взема становище.
С определение №459 от 26.07.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос - за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да отмени частично първоинстанционното решение в осъдителната част и да отхвърли иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 154 000 лева до присъдените 300 000 лева, въззивният съд приема, че необосновано е завишен размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение, като излага доводи, че справедливият размер е 220 000 лева, като тази сума следва да се намали до 154 000 лева, тъй като е доказано 30 % съпричиняване на вредите от пострадалия.
Решаващият съдебен състав с оглед приетите пет заключения на различни съдебни експертизи /смесена медицинска и автотехническа, три съдебно-медицински, изготвени от различни специалисти и съдебно-психологическа/, както и след обсъждане на събраните гласни доказателства, приема, че при процесното ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания: Генерализирана контузия на тялото, довела до травматичен шок, Мозъчно сътресение със загуба на съзнание, Счупване на бодилковия израстък на 6-ти шиен прешлен, Счупване на лявата ключица, Счупване на II-ро ребро в ляво съпроводено с левостранен пневмоторакс, Разкъсване на слезката, Счупване на таза - диасхиза (раздалечаване) на симфизата (лонното съчленение), счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост, луксация на лявата сакро-илиачна става, като описаните травматични увреждания представляват всяко едно от тях разстройство на здравето, временно опасно за живота. Приема, че лечението е било протрахирано, съпроводено с множество усложнения по време на болничния престой и е продължило за период от около година, първите месеци от които с необходимост от чужда помощ, като с ЕР на ТЕЛК на ищеца са определени 52% трайно намалена работоспособност до 01.12.2016г.
Съдът приема, че в резултат от ПТП ищецът е получил усложнения- остър травматичен панкреатит с некроза на опашката на панкреаса; абсцес в областта на опашката на панкреаса; излив на въздух в лявата гръдна кухина; травматичен пулмонит; сътресение на мозъка; обща контузия на тялото, фистула на панкреаса и десностранна бронхопневмония. Поради сраствания и бързо извършена оперативна интервенция при излив на кръв в корема е било налице животозастрашаващо състояние. Намира за доказано, че в резултат на претърпяната от ищеца политравма със засягане на множество органи и системи, има убедителни данни за травматични увреди на органите от отделителната система. Установена е невъзможност на ищеца за затваряне на волевия сфинктер, като най-вероятната причина за незадържането на урина е непълна лезия на пикочния канал и уретралният сфинктер, като резултат от получените травми. Лечебните процедури са продължителни, с несигурен ефект. Това превръща незадържането на урината в хронично страдание, влошаващо качеството на живот и обуславящо разходи за лечение - хигиенни принадлежности и медикаменти. Установено е и наличието на ръбци- белези от проведени оперативни интервенции в областта на корема, които имат траен постоянен характер и ще останат за цял живот, като с времето ще избледнеят.
Въззивният съд приема за доказано, че продължителният болничен престой, намалените физически възможности за независим живот и намалената способност за продуктивна концентрация на вниманието са се отразили негативно върху психиката на ищеца и са повлияли негативно върху качеството на живота му след катастрофата. Ищецът страда от намалена способност за продуктивна концентрация на вниманието, нарушено качество на съня и намалена физическа издръжливост, корелиращи с депресивна симптоматика. С оглед изложените факти и свидетелските показания за търпените от ищеца продължителни и интензивни болки, страдания и неудобства, въззивната инстанция стига до извод, че по смисъла на чл.52 ЗЗД справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 220 000 лева.
Решаващият съдебен състав намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед цитираната съдебна практика приема, че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват възможността съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. След анализ на доказателствата, съдът намира за основателно възражението на „Лев Инс“ АД за нарушаване от страна на пострадалото лице на разпоредбите на чл.20, ал. 2 вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП, вр. с чл.23, ал.1 ЗДвП, тъй като се установява, че пострадалият е управлявал своя мотор със скорост около 110-120 км/ч. Несъобразената скорост и неспазването на дистанция е довела до невъзможност ищецът да спре, без да се удари в движещия се пред него л.а. „БМВ“. Съдът стига до извод, че не е налице просто едно формално нарушение на правилата за максимална скорост на движение за мотора, но високата скорост от порядъка на 110-120 км/ч представлява принос за вредоносния резултат. Тя е довела до по-високата кинетична енергия при настъпилия сблъсък със съответното отражение на това обстоятелство за настъпилите травми и последиците от тях. По тези причини приносът на пострадалия е определен на 30%.
По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в отклонение от практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД и е частично неправилно. За да определи, че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди – последица от процесното ПТП, възлиза на 220 000 лева, въззивният съд е анализирал доказателствата по делото, вкл. медицинските документи, заключенията на съдебно-медицинските експертизи и свидетелските показания и е посочил предпоставките, въз основа на които е достигнал до крайния извод- вида на получените травми, периода на лечение, продължителността на болките и страданията, последиците от травмите, вкл. трайните увреди на здравословното състояние.
Настоящият съдебен състав счита, че САС не е отчел в достатъчна степен тежестта на травматичните увреждания на ищеца и техните продължителни и трайни последици за здравословното му състояние, вкл. негативните психически изживявания; не е съобразил напълно възрастта му и настъпилите трайни и необратими негативни промени в живота му. При безспорно доказване, че в резултат от процесното ПТП ищецът, който е бил на 38 години- в активна трудоспособна възраст, е претърпял подробно описаните във въззивното решение множество травматични увреждания /политравма със засягане на множество органи и системи/, довели до тежки усложнения /остър травматичен панкреатит с некроза на опашката на панкреаса; абсцес в областта на опашката на панкреаса; излив на въздух в лявата гръдна кухина; травматичен пулмонит; сътресение на мозъка; обща контузия на тялото, фистула на панкреаса и десностранна бронхопневмония/, вкл. увреждане на органите от отделителната система, следва да се определи обезщетение за претърпените физически и психически болки и страдания в по-висок размер. При преценката на обема на вредите, трябва да се съобразят трайните последици за здравето и психиката на ищеца, предвид установената невъзможност за затваряне на волевия сфинктер, респ. за незадържането на урина, причинено от непълна лезия на пикочния канал и уретралният сфинктер като резултат от получените травми. Следва да се вземе предвид и факта, че лечебните процедури за преодоляването на това състояние са не само продължителни, но са с несигурен ефект. Въззивният съд е формирал обоснован извод, че незадържането на урина е хронично страдание, влошаващо трайно качеството на живот, но не го е съобразил в пълна степен при определянето на размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението, апелативният състав не е отчел в достатъчна степен трайните белези на ищеца /на предна коремна стена и отляво на таза/, периодичните болки в гърба и таза при промяна на времето и натоварване, необходимостта да спазва до края на живота си диетичен режим, както и обстоятелството, че след множеството травматични увреждания има скъсяване на левия крак с 2 см, което води до накуцваща походка.
Предвид горното ВКС намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен. С оглед точното приложение на материалноправния закон – чл.52 ЗЗД, е необходимо размерът на обезщетението да се завиши, като се определи общо на 300 000 лева. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 08.06.2015г.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно приетото от въззивния съд съпричиняване на вредите от пострадалия. Правилно е въззивното решение в частта, с която е определен 30% принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП. Непротиворечива е съдебната практика, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна.
Настоящият състав на ВКС споделя фактическите изводи на въззивната инстанция относно наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредите и намира за правилно определена степента на съпричиняването- 30%. Съобразявайки заключението на приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебна медицинска и авто-техническа експертиза, въззивният съд е установил, че ищецът е управлявал своя мотор със скорост около 110-120 км/ч., като високата скорост е довела до по-висока кинетична енергия при настъпилия сблъсък, по-голям интензитет и по-голямо разстояние на отхвърляне на тялото на моториста, респ. до по-тежки травми. Решаващият съдебен състав след преценка на доказателствата е достигнал до обоснования извод, че със своите действия ищецът е съдействал за настъпването на процесното ПТП, че поведението му е допринесло за увреждането. Съпричиняването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква реален принос за настъпване на увреждането, т.е. такова поведение на пострадалото лице, което създава предпоставки за настъпването на вредите или допринася за механизма на увреждането, а в конкретната хипотеза по категоричен начин се установява, че ищецът е управлявал своя мотор с превишена скорост, което от довело до по-тежък удар и значителни травматични увреждания.
Предвид така определения принос на пострадалия С. Т. в размер на 30%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 210 000 лева /300 000 лева – 90 000 лева, представляващи 30% от 300 000/, т.е. присъденото обезщетение от 154 000 лева следва да се завиши с още 56 000 лева.
С оглед изложеното, въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени частично, като искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ се уважи за още 56 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.06.2015г. до окончателното плащане. В останалата част, с която е отхвърлен искът за сумата 90 000 лева – разлика между претендираните 300 000 лева и присъдените 210 000 лева, въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
По разноските:
При определянето на дължимите разноски за касационното производство на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение /14 000 лева/, договорено и платено от ищеца, е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което е основателно възражението по реда на чл.78, ал.5 ГПК, релевирано от ответника. Предвид изложеното, съдът намалява адвокатското възнаграждение до сумата 12 588 лева с ДДС, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията ДВ бр.88 от 04.11.2022г./.С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски за касационното производство в размер на 4 828.27 лева /адв.възнаграждение с ДДС/, изчислени с оглед уважената част от касационната жалба /уважена за 56 000 лева при обжалваем интерес от 146 000 лева/. С оглед отхвърлената част от жалбата ответникът има право на разноски в размер на 184.93 лева юриск.възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавна такса в размер на още 3 390 лева /1 150 лева за касационното производство и 2 240 лева за първоинстанционното производство/.
По отношение на съдебните разноски на страните за първоинстанционното и въззивното производство:
В частта, с която на адв. П. К. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за първата инстанция в размер на 5 532 лева с ДДС, първоинстанционното решение е влязло в сила. Настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение е съответно на уважената част от исковите претенции /210 000 лева от претендирани 400 000 лева/, поради което не следва да се присъжда допълнителна сума по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. За процесуалното представителство и защита във въззивното производство на адв. К. следва да присъди допълнително сумата 1 896 лева с ДДС- адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Следва да се отмени въззивното решение в частта, с която ищецът С. Т. е осъден да плати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 718.19 лева разноски за двете инстанции, представляваща разликата между присъдените 3 154.90 лева и дължимите с оглед изхода на спора 2 436.71 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №515 от 20.05.2021г. по в.гр.д. №298/2021г. по описа на Апелативен съд- София в частта, с която след частична отмяна на решение №1432 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. №15077/2016г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от С. Е. Т. с ЕГН [ЕГН] срещу ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 56 000 лева /разлика между присъдената сума от 154 000 лева и дължимата от 210 000 лева/- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 08.06.2015г., ведно със законната лихва от същата дата, както и в частта, с която ищецът С. Е. Т. е осъден да плати на ответника ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 718.19 лева разноски за двете инстанции /разликата между присъдените 3 154.90 лева и дължимите с оглед изхода на спора 2 436.71 лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място] да заплати на С. Е. Т. с ЕГН [ЕГН] на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ допълнително сумата 56 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на пътно–транспортно произшествие от 08.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2015г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на адвокат П. К., САК още 1 896 лева с ДДС- адв.възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на още 3 390 лева /1 150 лева за касационното производство и 2 240 лева за първоинстанционното производство/, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място] да заплати на С. Е. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 4 828.27 лева- разноски за касационното производство, представляващи адв.възнаграждение с ДДС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Е. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място] да сумата 184.93 лева разноски за касационното производство /юриск.възнаграждение/, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Н. В. А., ЕГН [ЕГН].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
`
|