2 O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 344 гр. София, 12.12.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова частно гражданско дело № 4819/ 2016 г., за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК. Подадена е частна касационна жалба вх.№ 18773 от 20.06.2016г. от [фирма] [населено място] против въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 1040 от 12.05.2016г. по ч. гр.д.№ 694/2016г., с което е потвърдено определението на Карловския районен съд №1387 от 29.12.2015г. за спиране на гр.д.№ 1218/2015г. на основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК. Ответникът [община] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Частната жалба е постъпила в срок, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството първоинстанционно определение, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по реда на чл. 280 ал.1 ГПК. С обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на първата инстанция, че доказването на изложените факти и обстоятелства в депозираната от [община] жалба до Окръжна прокуратура – П. сочещи на извършени документни престъпления по чл.308 ал.2 от НК, биха довели до отмяна на издадените нотариални актове, с които ищецът по делото се легитимира като собственик на процесните имоти и предвид правното основание на предявения иск - установителен за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.54,ал.2 от ЗКИР, биха обусловили изхода на спора по настоящото производство. Направен е извод, че в гражданското производство не биха могли да се установят престъпните обстоятелства, за които се излагат твърдения и факти от ответната [община], което обуславя преюдициалност на наказателното производство спрямо настоящото гражданско дело. При тези мотиви на въззивния съд, поставеният правен въпрос в изложението за допускане на касационното обжалване : необходимо ли е спирането на съдебното производство по гражданскоправен спор с цел изчакване на произнасяне на наказателния съд относно истинността на документ или това може да бъде осъществено и чрез допустимите доказателствени средства от гражданския съд, е обуславящ за делото и е разрешен от въззивния съд в отклонение от практикта на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С представеното от касатора определение № 441 по ч.гр.д. № 175/2011г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че сезирането на прокуратурата от една от страните по спора, със сигнал за извършено престъпление и образуването на досъдебно производство, само по себе си не е основание за спиране на гражданското дело на основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК, защото в тази хипотеза от установяването на престъпните обстоятелства, трябва да зависи изхода на гражданскоправния спор. Това тълкуване се възприема и от настоящия състав. В случая спорът е с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР за установяване на грешка в одобрена КККР на [населено място] за имоти с идентификатор 36498.503.2978 и 36498.503.9504, свързан със спор за собственост между [фирма] и [община]. Разрешаването на този спор не е обусловен от правните изводи на нотариуса за квадратурата на двата имота, направени при издаване на констативния нотариален акт по чл. 587 ГПК , нито от одобрената кадастрална карта и действията на областния управител по деактуване на имота. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат само декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите / ТР 8/2014г. на ВКС, ОСГК/, нямат вещноправно действие и актовете на областния управител за актуване или деактуване на държавните имоти, а издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна от съда по реда на чл. 537 ал.2 ГПК, разглеждащ спор за собственост за този имот, ако в исковото производство се докаже неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост /ТР 11/2013г. на ВКС, ОСГК. От друга страна по делото не са разкрити престъпни обстоятелства , които да са от значение за разрешаване на гражданскоправния спор, нито отмяната на констативния нотариален акт , е обусловена от установяване на престъпно действие на нотариуса при издаването му. С оглед на изложеното, неправилно въззивният съд е приел, че наказателното производство е преюдициално за разрешаване на гражданскоправния спор. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора. Воден от горното върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд № 1040 от 12.05.2016г. по ч. гр.д.№ 694/2016г. ОТМЕНЯ определението на Пловдивския окръжен съд № 1040 от 12.05.2016г. по ч. гр.д.№ 694/2016г. и потвърденото с него определение на Районния съд [населено място] №1387 от 29.12.2015г. за спиране на гр.д.№ 1218/2015г. на основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК и Връща делото на Районния съд К. за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на спора. Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: