Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 25.02.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Надежда Трифонова 2. Елена Каракашева при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Галина Стоянова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1110 за 2021 г. Касационното производство е образувано по протест на Пловдивската апелативна прокуратура против въззивно решение № 110 от 16.11.2021 г., по в.н.о.х.д. № 489/ 2021 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ наказателен състав. С протеста се навеждат касационните основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Протестиращата прокуратура счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани с неправилно, едностранчиво или тенденциозно възприемане на част от събраните по делото доказателства, доверие и фаворизиране на друга част от тях и некоректно интерпретиране на трета част, довели до неизпълнение на задължението по чл. 14, ал. 1 от НПК и порок в изграждане на вътрешното съдийско убеждение. Процесуалните нарушения провокирани неправилното приложение на материалния закон и потвърждаване на извършеното с първоинстанционната присъда оправдаване на подсъд. С. И. Д.. Доводите са подкрепени с подробен доказателствен анализ на свидетелските показания и на експертните заключения. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, като предлага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. И. Д. и неговият защитник адвокат Й. К. Д. считат протеста за неоснователен, а атакуваното с него въззивно решение – за правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 110 от 16.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 489/ 2021 г. Пловдивският апелативен съд, ІІІ наказателен състав потвърдил присъда № 260054 от 04.06.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият С. И. Д. бил признат за невинен в това, че на 19.05.2014 г. в гр. Пловдив, като представител на „М. 2012“ ЕООД, да е представил пред Общинска служба „Земеделие“, гр. Пловдив, в писмено заявление за подпомагане на кампания 2014 г. неверни сведения, че парцел в землището на с. Кръстевич, община Хисаря, с номер от ИСАК *****-***-*-* е в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5/ 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянни пасища, предназначени да послужат за получаване на средства от фонд на Европейския съюз (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони), предоставени на българската държава, в резултат на което получил средства в размер на 1 529,86 лв и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК. Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледан по същество касационният протест е основателен. Съображенията на апелативния съд за потвърждаване на оправдателната присъда следват логичната подреденост на доказателствените изводи направени от първата инстанция. Извършената съпоставка между отделните доказателства обаче разкрива порок при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Въззивният съд е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, защото обвинителната теза за неподдържан в добро състояние земеделски парцел, деклариран за подпомагане, не отговаря на обективното действително състояние. За да отхвърли достоверността на показанията на общинските служители Ш. и Г., извършили лична проверка на земеделския парцел и заснели състоянието на обекта, на свид. Е., обслужвала хижа Бунтовна през 2014 г., когато парцелът е бил деклариран и четири съдебно-технически експертизи (агротехническа, допълнителна агротехническа, тройна агротехническа и допълнителна тройна агротехническа експертиза, назначени в досъдебното производство) съдът е противопоставил на тях изводите от новоприетата в хода на първоинстанционното съдебно следствие Съдебно-техническа експертиза на Б. Г. (л. 217-219 от н.о.х.д.). Самото експертно заключение, въз основа на което съдът е градил доверието си, е непълно, но не е назначена допълнителна експертиза. Така например, по т. 2 от заключението вещото лице е посочило, че границите на физическия блок не следвали границите на планоснимачен имот, представляващ пасище с площ от 252 584 кв.м. Това експертно мнение няма отношение към разглежданото обвинение, но е коментирано като допълнително основание за отхвърляне на обвинителните доказателства. По т. 1 от заключението експерт Г. констатирал, че направените от двамата служители към общинска служба „Земеделие“ 17 броя снимки нямали панорамен характер, но в личния си разпит пред окръжния съд заявил на конкретни въпроси, че снимки с номера К-13 и К-17 са панорамни, К-8 „би могла да мине като панорамна“, а К-1 дава състояние в широк мащаб (съдебен протокол, л. 233, н.о.х.д.). При разпита на експерта са уточнени посоките на заснемане на пасището от свид. Ш. и свид. Г. през м. октомври 2014 г., нанесени и върху скица към коментираната експертиза, като ясно са индивидуализирани снимките към вътрешността на пасището от други, насочени към външните му граници. Въззивният съд обаче се позовал на онези, при които посоката на заснемане е извън вътрешността на пасището, за да обоснове изводите си за недоказаност на обвинението, а от другите е коментирал само К-8, за да изведе съждение, че е недостатъчен за преценка дали цялата площ от 23,24 ха е отговаряла на изискванията на наредбата. Въззивният съд е продължил погрешната линия на първата съдебна инстанция за детайлна проверка на състоянието на пасището, защото: „нито обсъжданите показания [на Ш. и Г.], нито протоколът [съставен от общинските служители като резултат от проверката] представляват база за точна и ясна преценка относно вида, броя, гъстотата, плътността и височината на растителността на хектар, а дори в цялата заявена за подпомагане площ от 23,24 ха.“ (решение, л. 38, в.н.о.х.д.). И защото свид. Г. „демонстрирала незнание“ колко над 50 бр. дървета и храсти на хектар имало в пасището, отхвърлил сигурните констатации на общинските служители за неподдържана в добро земеделско и екологично състояние земя. Характерът на обвинението по чл. 248а, ал. 2 от НК не изисква математически точен анализ на заварената в декларирания за подпомагане имот нежелана растителност – броя стръкове от хвойна, орлова папрат, къпини, др. храсти, както и тяхната височина в сантиметри, за да се защити преценката на специалиста поддържана ли е била земята в добро земеделско и екологично състояние. Подобни изисквания не са заложени в Наредба № 5 от 10.03.2010 г., издадена от министъра на земеделието и храните, за да бъдат основополагащи в съдебната преценка на наказателния съд. Нито е предвидена методика за проверката, извършвана от общинските служители, да преброяват и замерват височината на всеки храст и всеки стрък едногодишна култура, които са вредни за пасището и за пашуващите животни. Заложеното пределно число от 50 броя дървета на хектар с височина под 50 см също е ориентировъчно за компетентните служители, както и за лицето, декларирало имота за финансово подпомагане. Но е предвидено косене, което вещите лица определят като двукратно, а по необходимост – и четирикратно през годината. Въззивният съд е решил делото на базата на изключване на достоверността на преките доказателства на формални и измислени от него основания – „…изготвеният при проверката от 17.10.14 г. снимков материал не дава възможност да се изчисли обходената част поне приблизително, тъй като се касае за 12 снимки на територията на целия ф.Бл. Освен това повечето от тях са в близък план и не откриват видимост към площта зад отразения обект.“, а показанията на свид. Ш. „…не дават сведения за точната височина на конкретното заснемане, а сведение за височината на отразената на изготвения снимков материал растителност не може да се извлече и от самите снимки заради липса на мерен еталон“ (решение, т. 4.4. и 4.5., л. 39 от в.н.о.х.д.). Кредитираните с доверие показания на свидетелите Б., Т. и М. почиствали пасището от храсти, както и на част от обясненията на подсъдимия за направени същата година теренни почиствания, не води до категоричния извод за изпълнение на нормативните изисквания за поддържане на декларирания имот в добро земеделско състояния. Констатация за намерени следи от частично почистване е отразена в протокола на проверяващия екип. Това обстоятелство обаче не е решаващо в преценката за изпълнение на задължението по чл. 8 и 9 от цитираната по-горе наредба. Въззивният съд неправилно е изключил снимковия материал, направен в хода на общинската проверка, при който са заснети участъци от пасището в посока отвътре-навън, т.е. – към граничните области на декларирания имот. Защото те дават представа за непочистените от храсти и орлова папрат участъци, с които е намалена полезната площ и е направена преценката за допустимост за подпомагане. При така коментираната по-горе съдебно-техническа експертиза, назначена от първоинстанционния съд, мотивите за отхвърляне на непосредствените впечатление на проверяващия екип, на съдържателката на хижата и на експертните заключения от досъдебното производство за неподдържан в добро земеделско състояние парцел представят доказателствените и правните изводи на въззивната инстанция за неправилни и незаконосъобразни. Същите почиват на предположения или на превратно възприети факти, вместо на обективен, пълен и всестранен анализ на доказателствата. Затова и съвсем основателно на няколко места в касационния протест е възразено, че апелативният съд е развил напълно едностранчив и тенденциозен анализ. Констатираните процесуални нарушения са довели до неправилно прилагане на материалния закон с оправдаване на подсъд. С. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК. Налице е проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което налага отмяна на въззивното решение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 110 от 16.11.2021 г., по в.н.о.х.д. № 489/ 2021 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ наказателен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.