О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196 София, 09.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 2344/2021 г. Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 2039/07.03.2022 г. от С. Б. М., подадена чрез адв. Б. З., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 132/04.03.2022 г. в частта за разноските. В молбата са инкорпорирани искания за спиране на изпълнението на определението и отмяната му по реда на чл. 253 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата от Г. Б. Г., подаден чрез адв. Т. П., в който се поддържа, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното определение № 132/04.03.2022 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260275/14.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3155/2016 г. на Софийски градски съд по подадената от С. Б. М. касационна жалба и жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Б. Г. сторените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Предмет на касационната жалба е било въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решение № III-88-71/05.11.2015 г., постановено по гр. д. № 18609/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която на основание чл. 61, ал. 1, във вр. ал. 2 ЗЗД С. Б. М. е осъден да заплати на Г. Б. Г. сумата 10 247,15 лева, представляваща обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, за периода от м. 05.2011 г. до м. 04.2012 г., за извършване на ремонтни дейности и закупуване на материали за това, в апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк]1А, [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2014 г. до окончателното изплащане. Искането за спиране изпълнението на определението е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Определението по чл. 288 ГПК не подлежи на принудително изпълнение и следователно не е от категорията съдебни актове по отношение на които е приложима процедурата по чл. 282, ал. 2 ГПК. Искането за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на определението е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съобразно изричното правило на чл. 253 от ГПК само определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат отменяни или изменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определението, постановено на основание чл. 288 от ГПК има за предмет произнасяне на съда по допустимостта за обжалване на въззивното решение. С това определение се слага край на фазата по селекция на касационните жалби, която е самостоятелна фаза от касационното производство, поради което то е неоттегляемо и съдът не може да го измени или отмени при предпоставките на чл. 253 от ГПК. Освен това и обстоятелството, че законодателят не е предвидил обжалваемост на определението по чл. 288 от ГПК, чиято последица е влизането на въззивното решение в законна сила, е основание да се приеме, че то не може да се оттегля или изменя от съда, който го е постановил. Искането за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес и е процесуално допустимо, но е неоснователно. Твърдението на молителя - касатор, че не са представени доказателства за действително заплатено възнаграждение на процесуалния представител на ответницата по касационната жалба е неоснователно. Към отговора на касационната жалба е представен договор за правна помощ и съдействие от 15.06.2021 г., имащ характера на разписка за заплатено на адв. Т. П. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1000 лева. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно заявено от молителя, но е несъстоятелно. Преценката за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат се съпоставя не само с минимално определения хонорар съгласно чл. 36 ЗАдв., вр. с чл. 7 и чл. 9 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед конкретните обстоятелства по делото и действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК /ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Присъденият с определението размер на адвокатския хонорар е обоснован с оглед извършените процесуални действия и конкретната фактическа и правна сложност по делото. При отчитане фактическата и правна сложност на делото следва да се вземе предвид сложността на самия правен спор по чл. 61, ал. 1, във вр. ал. 2 ЗЗД, обременен с множество правнорелевантни факти и възражения на ответника, срещу който е предявен иска. Не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права и определения размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Защитната дейност на адвоката по изготвяне на отговора не е била ограничена само до основанията по допускането на касационното обжалване, а е била пълна по своя обхват. Отговорът на касационната жалба съдържа подробни и мотивирани доводи по съществото на спора. Предвид изложеното, молбата за изменение на определението в частта за разноските следва бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, направено с молба вх. № 2039/07.03.2022 г. на С. Б. М. за спиране изпълнението на определение № 132/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2344/2021 г. на ВКС, ІV г. о. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено с молба вх. № 2039/07.03.2022 г. на С. Б. М. за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на определение № 132/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2344/2021 г. на ВКС, ІV г. о. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2039/07.03.2022 г. на С. Б. М. за изменение на определение № 132/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2344/2021 г. на ВКС, ІV г. о. в частта за разноските. Определението, в частта, с която се оставя без разглеждане искането за спиране на изпълнението на определението по реда на чл. 253 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението,а в останалата част е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: