Р Е Ш Е Н И Е № 313/2012 София, 05.03. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Тодорка Кьосева изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 351/2012 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. П. М., [населено място], срещу въззивно решение от 24.01.2012г. по гр. дело № 4888/2010г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 23.10.2009г. по гр.д.№16533/2007г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба по отношение на недвижим имот – една стая -гараж с площ 15 кв.м., находяща се в [населено място], [улица]. С определение от 31.07.2012г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за придобиването по давност от съсобственик на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на друг съсобственик, необходимостта от манифестиране намерението за своене от владеещия имота съсобственикът и прилагането на презумпцията по чл.69 ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация В. П. Н. оспорва жалбата като неоснователна. Според нея върху процесния имот е упражнявано държане, а не владение от праводателя на касатора. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 23.10.2009г. по гр.д.№ 16533/2007г. на Софийския районен съд. С последното е допусната делба между Н. Т. Ф., П. Т. Н. и Ю. П. М. на недвижим имот – стая – гараж, с площ от около 15 кв.м. при съседи : [улица], коридор, З. Б.А. и калкан, заедно с 6/624 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, цялото от 411,20 кв.м., съставляващо УПИ ХХV, кв.449 по ПУП на [населено място] – Центъра, при квоти : ½ ид.ч. за Н. Т. Ф., ¼ ид.ч. за П. Т. Н. и ¼ ид.ч. за Ю. П. М.. Отхвърлен е искът, предявен от Н. Т. Ф. срещу П. Т. Н. и Ю. П. М. за делба на апартамент №3,с площ от около 63 кв.м., находящ се на първия етаж в сграда на [улица]. с подробно помещения и съседи. Въззивният съд е приел, че по време на брака /сключен през 1935г./ между ищеца Н. Ф., поч.07.11.2011г., и М. Н. с нотариални актове №188/1951г. и № 53/1954г. в съсобственост с трети лица са придобити от Н. Ф. 15/100 ид.ч., а от М. Н. 2/100 ид.ч. от празно дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо УПИ ХХV, кв.449,м.”Центъра”. С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот – жилищен дом, от 27.09.1954г., сключен между М. Н., Н. Ф. и трети лица, е прекратена съсобствеността върху сградата, като на Н. Ф. се дава процесният апартамент №3 с площ около 67 кв.м., а на съпругата му М. Н. се дава процесната стая с площ 15 кв.м. Бракът е прекратен поради развод с влязло в сила решение на СГС от 08.06.1972г. След прекратяване на брака с нотариален акт №37/13.07.1972г. Н. Ф. дарил на дъщеря си А. Н. 1/10 ид.ч. от получения в дял апартамент № 23. С нотариален акт №36/13.07.1972г. М. Ф. дарила на дъщеря си А. Н. ¼ ид.ч. от процесната стая. На 22.07.1972г. по гр.д.№2320/1972г. е сключена съдебна спогодба за делба на имотите между М. Ф., А. Н. и Н. Ф.. М. Н. е починала през 1983г. и е оставила законен наследник – дъщеря си А. Н.. Последната е починала на 06.11.1992г. и е оставила законни наследници ответниците по иска – П. Н. – съпруг и Ю. М. – дъщеря. С влязло в сила решение на 12.07.2006г. на СГС е признато за установено, че съдебна спогодба, сключена на 22.07.1972г. по гр.д.№ №2320/1972г. на Софийския районен съд, по силата на която М. А. /преди Н./ и А. Н. получават в дял процесните апартамент №3 и стая от 15 кв. като за уравнение на дяловете А. Н. е заплатила на баща си Н. Ф. 2500 лева, е нищожна поради симулативност на изявлението за парично уравнение на дела на Н.Ф.. По възражението на ответниците, че имотите са придобити по давност и на ищеца, че такава не е текла поради наличие на висящо делбено производство от 1972г., въззивният съд е приел, че съдебната спогодба е потвърден от съда договор, с утвърждаването на която се прекратява производството по делото. Определението за прекратяване на делото от 1972г. е влязло в сила, поради което с обявяване на спогодбата за нищожна не се възстановява с обратна сила висящността на предявения иск за делба. Налице е владение на апартамента, осъществявано от М. А. и дъщеря и А. след съдебната спогодба през 1972г. в изискуемия от разпоредбата на чл.79,ал.2 ЗС срок, който е изтекъл към момента на смъртта на М.А. през 1983г. По отношение на стаята – гараж въззивният съд е приел, че тя е самостоятелен обект на собственост още при построяването на сградата.По спогодбата от 1954г. имотът е предоставен в дял на М. Н. по време на брака и с ищеца.На основание чл.13 СК /1968г./ стаята се явява съпружеска имуществена общност и след прекратяване на брака бившите съпрузи са имали по ½ ид.ч. от нея. С дарението през 1972г. М. Н. е прехвърлила ¼ от стаята и е останала собственик на ¼ ид.ч., а ½ ид.ч. е била собственост на Н. Ф..След смъртта на М. Н., нейният дял се наследява от дъщеря и А., която става собственик на общо ½ ид.ч., а след смъртта и наследниците и ответниците Ю. и П. получават съгласно чл.9,ал.1 ЗН по ¼ ид.ч. от гаража. По възражението за изтекла придобивна давност от 1972г. в полза на М. А., А. Н. и П. Н. с начална дата 22.08.1972г. въззивният съд е приел, че макар и самостоятелен обект на собственост, имотът не е придобит по давност. Установено ползването му от ответниците, владението му – спокойно, явно,несъмнено, както и изискуемият 10 годишен срок, но не е доказано намерението да се свои имотът. Ответниците не са доказали намерението да владеят имота като свой през целия период. В хода на процеса пред въззивния съд ответникът П. Н. е починал на 26.01.2011г. и е оставил единствен законен наследник дъщеря си Ю. М.. Даденото от въззивния съд решение по повдигнатите въпроси е в противоречие със задължителната съдебна практика по прилагане презумпцията на чл.69 ЗС, в т.ч. и разясненията, дадени с ТР№1/2012г., ОСГК. Съсобствеността върху имота между Н. Ф., М. А. и А. Н. преди сключване на съдебната спогодба от 1972г. е възникнала въз основа на прекратена СИО между първите двама и дарствени разпореждания на същите с идеални части от имота в полза на последната. По силата на съдебната спогодба през 1972г., имотът е предоставен в дял на М. Н. и А. Н.. По начало лицето, което основава владението си на нищожна делба, /извън изключението на чл.70,ал.1,пр.2 ЗС/ е недобросъвестен владелец. Като е приел наличие на фактическа власт върху имота, упражнявана последователно от М. Н. и А. Н., както и от П. Н. за период повече от 10 години до завеждане на настоящия иск за делба, но недоказаност на намерението за своене, въззивният съд неправилно и в противоречие с цитираното ТР е приложил разпоредбата на чл.69 ЗС. След като владението е било установено от двете съделителки на основание нищожната делба и то изключва владението на другия съсобственик, намерението за своене на първите се предполага съобразно чл.69 ЗС. За страната, която се позовава на изтеклата придобивна давност, е достатъчно да докаже, че е упражнявана фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. В разглеждания случай владението върху процесния имот е установено от М. А. и дъщеря и А. въз основа на спогодбата със знанието на Н. Ф.. Нищожната съдебна спогодба по делбата на имотите не е прехвърлила правото на собственост върху приобретателките на имота, но установява начало на владение, установено от последните. От гласните доказателства /свидетели М., С., Ч./ е установено, че владението е продължено и след смъртта на М. А. през 1983г. от дъщерята А., поч.1992г. Следователно още към 1983г. частите на Ф. в съсобствения имот са придобити от тях по давност, а по силата на наследственото правоприемство А. Н. е придобила частите на майка си. Показанията на свидетелката Н., конституирана впоследствие като правоприемник на ищеца Ф. не следва да бъдат кредитирани с оглед обстоятелства по чл.172 ГПК. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че презумпцията по чл.69 ЗС е оборена и е установено, че А. Н. е ползвала имота на основание заем за послужване. Спогодбата не е породила вещно-транслативен ефект, тя е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение на основание чл.26,ал.2,изр.1,пр.5 ЗЗД – поради симулативност на изявлението за парично уравнение на дела на Н.Ф.. С това съдебно решение със СПН е установено, че спогодбата е нищожна поради симулативност на изявлението за парично уравнение на дела на Ф., но не е постановено, че привидната сделка /спогодбата/ прикрива друго съглашение - заем за послужване, изключващ намерението за своене, в каквато насока са доводите на ответника по касация. Последният, видно от данните по делото, е твърдял в производството по чл.26,ал.2 ЗЗД, че спогодбата прикрива дарение в полза на дъщеря му А., т.е. самият той е твърдял симулативност на изявлението за уравняване на дела му, прикриващо дарение в полза на дъщеря му. Ако привидният договор не прикрива друго съглашение, каквото в случая не е установено, то симулацията е абсолютна. Неоснователни са и поддържаните от ответника по касация доводи за зачитане доказателствената сила на „декларация” на А. Н. от 1991г. Безспорно е,че този документ не е представен и приет по реда на ГПК по настоящото дело в първата или въззивна инстанция. В тази връзка правилно въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда непредставен по надлежния ред документ по делото. По начало съдът може да преценява по реда на ГПК само доказателства, които са събрани и приобщени в производството по делото, респ. в производство по обезпечаване на доказателствата, освен в хипотезата на чл.232 ГПК. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани с прилагане на делото. В случая обаче процесната „декларация” не е приобщена към доказателствения материал по някой от посочените процесуални способи и не може да бъде ценена като документ. Неоснователно е позоваването на ответника по касация на мотивите на влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД, в които документът е обсъждан в качеството му на „обратно писмо”, разкриващо, че съделителите не са имали воля за уравняване на дяловете им, тъй като мотивите, съдържащи коментар и преценка на доказателствата, не се ползват със СПН. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че не е налице 10 годишен срок на владение, поради това, че давност не е текла при наличие на висящо делбено производство от 1972г. до завеждане на настоящото дело за делба. Възприетите от въззивния съд в тази връзка правни изводи са законосъобразни. С влизане в сила на определението за прекратяване на производството по съдебна делба поради сключване на спогодба, производството по делото приключва и се преустановява висящността на съдебния спор. Последващото завеждане на иск за нищожност на делбата, както и за нова делба не обосновават приложение хипотезата на чл.115,б.”ж” ЗЗД. Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът за делба на процесния имот. Не се претендират разноски от касатора, поради което и такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 24.01.2012г. по гр. дело № 4888/2010г. на Софийския градски съд в частта с която е оставено в сила решение от 23.10.2009г. по гр.д.№16533/2007г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба по отношение на недвижим имот – една стая -гараж с площ 15 кв.м., находяща се в [населено място], [улица] вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. Н. /правоприемник в процеса на ищеца Н. Ф.,поч.2011г./, [населено място], срещу Ю. П. М., [населено място], за делба на стая – гараж, находящ се находяща се в [населено място], [улица], с площ около 15 кв.м., при съседи : [улица], коридор,Здравка А. и калкан. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: