Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. София, 20 юни 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 493 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по чл.346, т.1 от НПК е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. К. В. - адв. Т. Ц. и на частния обвинител К. К. Д., чрез повереника й адв. А. К., против въззивно решение № 11/26.02.2019 г., постановено по внохд № 531/2018 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. В жалбата на защитника са наведени две от касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че предходните инстанции немотивирано са отказали да кредитират показанията на единствения незаинтересован от изхода на делото свидетел, дадени в съдебната фаза на процеса, а са възприели безкритично заявеното от него на досъдебното производство. Според защитника показанията на пострадалата и конституирана като частен обвинител следвало до бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като по делото не е изготвено заключение по назначената от разследващия полицай комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза. Следствие на така допуснатите процесуални нарушения предходните инстанции неправилно са признали подсъдимия за виновен в извършването на вмененото му във вина престъпление по чл.214, ал.2, т.1 от НК, тъй като той нито е получил имотна облага, нито е причинил на пострадалата имотна вреда. Претендира се да се отмени обжалваното решение и В. да бъде оправдан. В жалбата на частния обвинител се претендира единствено наличието на явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от три месеца лишаване от свобода, което било неоправдано занижено и следвало да бъде увеличено, за да съответства на високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление. В съдебно заседание частният обвинител К. К. Д., редовно призована, не се явява. Повереникът й адв.К. пледира да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият В. Д. Г. и защитникът му адв. Ц. поддържат жалбата и молят да се ревизира атакуваното решение, съобразно направеното искане. Представителят на ВКП е на становище, че жалбите са неоснователни и решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 10.10.2018 г. по нохд № 986/2018 г., постановена от Специализирания наказателен съд, подсъдимият Д. В. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 26.07.2017 г., в [населено място], обл.Плевен, в офиса на РПК „Освобождение”, с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 1 800 лв., равняваща се на претендирано от него вземане към К. Д., е принудил майка му - К. Д. чрез заплашване – замахване с дървен кол и отправяне на закани, че ще убие нея и сина й, да извърши нещо противно на волята й - да му предостави сумата от 1 800 лв. и с това на 27.07.2017 г. й е причинил имотна вреда в същия размер, като изнудването е придружено със заплаха за убийство, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на минималното предвидено в закона наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което при условията на чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 30 лв. По въззивни жалби на частния обвинител за увеличаване на наказанието лишаване от свобода и по жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 531/2018 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Наведените и в двете жалби възражения са напълно идентични с поставените за разрешаване проблеми от всяка от страните както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд. В мотивите на присъда, възпроизведени в обжалваното решение, е даден задълбочен отговор относно причината, поради която предходните инстанции са кредитирали като обективни и пълни показанията на св.А., депозирани на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал. След като съдът е съпоставил заявеното от свидетеля във всяка една от двете фази на процеса по между си и с показанията на останалите двама свидетели, присъствали на инцидента – пострадалата Д. и св.Х., с основание е игнорирал констатираните съществени различия относно възприетите от него пряко и непосредствено действия на подсъдимия. В резултат на извършения анализ инстанциите по същество са стигнали до категоричното заключение, че заслужават доверие показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство, тъй като са последователни, по-конкретни и по-подробни. В този смисъл касационният състав намира, че мотивирано и обосновано е възприет направения по-горе извод, за което са изложени убедителни и в достатъчен обем доводи. Несъстоятелно е и оплакването в жалбата на подсъдимия относно отказа за назначаване на комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза относно способността на пострадалата Д. правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания. Принципно исканото заключение е задължително, съобразно разпоредбата на чл.144, ал.2, т.5 от НПК, но само когато съществува някакво съмнение относно физическото или психическото състояние на свидетеля. В тази насока по делото са приложени единствено амбулаторен лист, с давност от около година преди инкриминираното деяние, с диагноза – „посттравматично стресово разстройство” и епикриза, изготвена около четири месеца преди инцидента, след 5-дневен престой в отделение по нервни болести с диагноза – „увреждане на лицевия нерв в ляво”. Следва да се отбележи, че К. Д. работи като председател на РПК „Освобождение” [населено място], член е на УС на Кооперативния съюз [населено място] и общински съветник в Община - [населено място]. На тази основа, без за нея да е имало каквито и да било данни за физически или ментални проблеми, съдът е преценил, че за изясняване на предмета на делото не са необходими специални знания и лекарски изводи за нейната физическа и психическа годност, отсъствието, на които по някакъв начин да са допринесли върху пълнотата на доказателствената съвкупност и до проблеми свързани с разкриване на обективната истина. Принципно, тъй като не всяко доказателствено искане подлежи на удовлетворяване, а в случая отказът да се назначи желаната от защитата експертиза не е повлиял върху правилността на обжалвания съдебен акт, правата на подсъдимия не са били накърнени. Съвсем отделен е въпросът относно достоверността на заявеното от пострадалата, каквито внушение прозират в жалбата. В този смисъл ВКС приема, че в случая в процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствените източници, не са допуснати твърдените в жалбата на подсъдимия нарушения на процесуалния закон. При отсъствието на съществени процесуални нарушения и надлежно установени по делото факти, предходните инстанции са приели, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на вмененото му във вина резултатно престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК. Този извод не се споделя от касационната инстанция, която счита, че извършеното от подсъдимия разкрива толкова ниска степен на обществена опасност, че тя е явно незначителна, по смисъла на чл.9, ал.2, пр.2 от НК. Осъществената в случая принуда, в по-леката, предвидена в закона форма – заплашване, е реализирана в кабинета на пострадалата, находящ се в сградата на общината, в центъра на [населено място], в непосредствено съседство с Районното управление на полицията, в присъствието на приятелката на пострадалата – св.Х. – секретар на общината и пристигналият малко по-късно Зам. кмет – св.А., който окончателно е преустановил няколко минутното пребиваване на подсъдимия в кабинета и в сградата. Действително следствие на отправените заплахи за убийство на Д. и на сина й, на другия ден тя, придружена от съпруга си до [населено място], взела на заем от св.А. сумата от 1 800 лв., която пълнолетният й син - св.К. Д., дължал за продадените му от подсъдимия, близо година и половина по-рано 20 рояка пчели по 90 лв. всеки. Пострадалата се обадила по телефона на подсъдимия да дойде в кабинета й, за да си получи парите и в присъствието на св.Х. и св.К. Д., след като подсъдимият подписал предварително изготвената от нея разписка, му предала процесните пари. Едва след пет дни – на 01.08.2017 г. тя сезирала РП - Плевен за случилото се, а на 14.08.2017 г. подсъдимият дарил 1 800 лв. на читалището в [населено място] за предстоящите тържества по случай 110 години от създаването му. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, наред с възрастта на подсъдимия – на 73 г. към инкриминирания момент, добрите му характеристични данни – чисто съдебно минало, /макар и след като е реабилитиран по право по осъждане от 1981 г. за валутно престъпление/, изявен пчелар, а видно от подписката, подписана в негова защита от близо 400 негови съграждани и изявен дарител в града, дава основание на касационната инстанция да приеме, че в конкретния казус са налице предпоставките на чл.9, ал.2, пр.2 от НК, а именно, че извършеното от В. макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност неговата обществена опасност е явно незначителна. Въпреки че, с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такъв интензитет, който законът изисква, за да придобие качеството на престъпление. Изводът за „явна незначителност” на обществената опасност на деянието го прави непрестъпно. Ето защо в случая са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2, пр. 2 вр. чл.24, ал.1 т.1, пр.2 от НПК и следва да се отмени постановеното по делото въззивно решение, ведно с потвърдената с него присъда и подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 30 лв., следва да останат за сметка на държавата. С оглед изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 11/26.02.2019 г., постановено по внохд № 531/2018 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд и потвърдената с него присъда присъда от 10.10.2018 г. по нохд № 986/2018 г., на Специализирания наказателен съд, като на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.9, ал.2 от НК ОПРАВДАВА подсъдимия Д. К. В. с ЕГН [ЕГН] по повдигнатото му обвинение по чл.214, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 30 лв. остават за сметка на държавата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: