5 Р Е Ш Е Н И Е № 95 София,24.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 220/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. К. от [населено място] срещу решение № 553 от 22.11.2011 г. по в. гр. д. № 1037/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 784 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1784/2010 г., предявеният от касатора срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 09.12.2008 г. пътно-транспортно произшествие е отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до 23 000 лв., както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. К. изразява несъгласие с извода на решаващия състав за съпричиняване на вредоносния резултат в равна с водача на лекия автомобил степен /1/2/, както и с определения размер на обезщетението – 70 000 лв., като твърди, че същият не съответства на претърпените от него действителни вреди. С определение № 99 от 21.02.2013 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, свързан с определянето на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касация – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 06.02.2012 г. Ответникът по касация – Г. Х. М. от [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Т. Д. К. от [населено място] срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 09.12.2008г. пътно-транспортно произшествие за разликата над 4 000 лв. до 23 000 лв., въззивният съд е приел, че за претърпените от ищеца болки и страдания от полученото в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие физическо увреждане – тежка черепно-мозъчна травма – справедливо се явява парично обезщетение в размер на сумата 70 000 лв., а не в определения от първостепенния съд размер 90 000 лв. В тази връзка решаващият състав е взел предвид данните от заключението на медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетели, като е отчел признатата на пострадалото лице 100 % нетрудоспособност и нужда от чужда помощ; невъзможността за самообслужване и извършване на волеви и съзнателни действия и необратимостта на процеса. От така определения общ размер на обезщетението съдът е счел, че дължима на ищеца е само половината, т. е. сумата 35 000 лв., предвид обстоятелството, че същият е допринесъл в еднаква степен за настъпване на произшествието, като е предприел пресичане на около 18 метра пред движещ се автомобил, на натоварен булевард с две платна, всяко с по две ленти за движение и на място, на което няма пешеходна пътека. С оглед на това и съобразявайки извършеното от застрахователя в хода на първоинстанционното производство плащане на сумата 31 000 лв., решаващият състав е присъдил само остатъка от 4000 лв. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. По приложението на тази норма е създадена задължителна съдебна практика – ППВС № 4/68 г., а също и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, насочваща съдилищата към задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства, които имат значение при определяне обема на неимуществените вреди и съответно на дължимото за тях обезщетение. В случая въззивният съд не е съобразил в пълнота тези указания, тъй като не е отчел в достатъчна степен специфичните за настоящото дело обстоятелства, имащи решаващо значение за размера на обезщетението. Решението съдържа единствено преповтаряне на данните от заключението на медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетели, без обаче така установените факти да са анализирани и на база на тях да са изградени съответните изводи относно действителните неимуществени вреди. Като особено съществени в тази насока следва да бъдат преценени следните обстоятелства: 100 % неработоспособност на ищеца; необратимо нарушаване на мозъчните му функции без изгледи дори за минимално за подобрение; тотална невъзможност да задоволява и най-елементарните си нужди; пълна зависимост от грижите на своите близки; множество претърпени оперативни интервенции и продължителен период на лечение. С оглед на тези обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 80 000 лв., а не в определения от въззивния съд размер 70 000 лв. Поради приетото от първата инстанция съпричиняване на вредите в размер на 40 %, посоченото обезщетение следва да бъде намалено със сумата 32 000 лв. Или, дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 48 000 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд неправилно е отчел съпричиняване на вредоносния резултат в размер на ½ /50%/ . Доколкото приетият от първостепенния съд процент на съпричиняване – 40% – не е бил предмет на подадената от застрахователя въззивна жалба, промяната му от въззивния съд е недопустимо. При произнасянето по основателността на предявения иск следва да бъде съобразено и извършеното в хода на процеса плащане на част от дължимото обезщетение от страна на застрахователя. Видно от представените в първоинстанционното и въззивното производство доказателства, с нареждане от 02.02.2011 г. в полза на ищеца е преведена сумата 31 096.47 лв., а с нареждане от 06.01.2012 г. – сумата 8 833.06 лв. В депозираните по делото молби – вх. № 2893 от 07.02.2011 г. и вх. № 205 от 12.01.2012 г. – е уточнено, че първата сума включва главница 25 000 лв. и лихви за забава върху нея за периода от 31.12.2008 г. до 01.02.2011 г., а втората сума включва 4 000 лв. главница; 1369.06 лв. – лихви за забава и 3 464 лв. – разноски по компенсация. Следователно, от дължимото обезщетение 48 000 лв. следва да бъдат приспаднати платените вече суми 25 000 лв. и 4 000 лв., т. е. общо 29 000 лв., като искът бъде уважен за сумата 19 000 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че предходните инстанции неправилно са приспаднали от дължимото обезщетение сумата 31 000 лв., без да съобразят, че самият ответник е заявил, че обезщетение за неимуществени вреди представлява само част от тази сума, а именно – 25 000 лв. Поради това, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена не в конкретен размер, а общо – считано от датата на пътно-транспортното произшествие 09.12.2008 г., платената в хода на процеса част от законните лихви следва да бъде съобразена впоследствие при изпълнението на решението. С оглед размера, до който е основателен предявеният иск за неимуществени вреди, извън сумата, присъдена с въззивното решение 3 646 лв., която междувременно е заплатена с платежно нареждане от 06.01.2012 г., ответникът следва да заплати на ищеца допълнително разноски за предходните инстанции в размер на 560.82 лв., а за настоящата инстанция, предвид цялостно уважаване на касационната жалба – пълния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение 1000 лв., чието заплащане е удостоверено в договор за правна защита и съдействие № 925 от 09.12.2011 г На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Застрахователна компания [фирма], [населено място] следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за уважената част от иска в размер на 760 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 553 от 22.11.2011 г. по в. гр. д. № 1037/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която предявеният от Т. Д. К. от [населено място] срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 09.12.2008 г. пътно-транспортно произшествие е отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до 23 000 лв., както и в частта за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Т. Д. К. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 19 000 /деветнадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 09.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2008 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Т. Д. К. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, сумата 560.82 лв. /петстотин и шестдесет лева и осемдесет и две стотинки/ - разноски за предходните инстанции и сумата 1000 /хиляда/ лева – разноски за касационното производство. ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: