Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за правна помощ * писмени доказателства * адвокатско възнаграждение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 77

гр.София, 17.03.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Майя Русева

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2040/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 1378/ 03.12.2014 г. по настоящето дело по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1338 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 1394/ 2013 г., поправено и допълнено с решение, постановено по същото дело под № 285 от 19.02.2014 г., с което е признато за установено в отношенията между касатора и А. д. „К., Г., П. е. К.” (предишно наименование А. д. „К., Г., П. е. К.”), че [фирма] дължи сумата 66 685 евро – неплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 12.03.2007 г. със законната лихва върху тази сума от 05.02.2009 г. Освен това [фирма] е осъдено да заплати на А. д. „К., Г., П. е. К.” разноски по делото в размер 8 917,99 лева пред въззивната и касационната инстанции и 7 766,99 лв пред първата инстанция.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По този въпрос практиката е уеднаквена от ВКС (срв. решение № 217/ 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/ 2010 г., IV г. о.), в смисъл, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В решение № 228/ 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/ 2014 г., І г.о., е акцентирано върху правомощието на въззивния съд да разреши спора по същество, което предполага осъществяването на същата дейност като първата инстанция: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато са приети за основателни доводите на ищеца за неправилност на първоинстанционното решение и е пристъпено към разглеждане на спора по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Обжалваното въззивно решение не съответства на така установената обвързваща практика на ВКС, защото съдът посочил, че основанието на иска е установено от многобройните писмени доказателства (без да индивидуализира документите, които според него доказват правнорелевантните факти, в мотивите) и от разменените електронни съобщения между страните (също без индивидуализация). Относно размера на претенцията съдът приел, че едностранно съставените документи от ищеца и негови сътрудници доказват времето на изпълнение на договора, а дължимото възнаграждение е определяемо като часова ставка. Възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на едностранно съставените (без негово участие) документи не са обсъдени. Следователно обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Тъй като делото се разглежда при условията на чл.295 ал.1 ГПК и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция с настоящето решение.
Безспорно е между страните, че на 12.03.2007 г. е сключен договор за правна помощ между Б. Б. П. - П. и В. К. Г. – П., от една страна, (наричани в договора „възложители”) и Г. д. „К., Г., П. и с. – А.”, от друга страна, (наричана „изпълнител”). Изпълнителят се задължил, срещу заплащане на възнаграждение, да оказва правна помощ и съдействие за защита на правата и интересите на възложителите по провеждане на преговори и сключване на писмени споразумения, договори и нотариален акт за построяване на многофункционална жилищна сграда върху недвижим имот (парцел *** за имот пл.№ ** от кв.*** по плана на [населено място], м.”Ц.”), от който възложителите притежават 8,383 % идеални части. Дължимото на изпълнителя възнаграждение било уговорено алтернативно: като процент от площите, договорени като обезщетение за възложителите от построената сграда (чл.3), или, ако не бъде постигнато споразумение за учредяване на право на строеж за тази сграда - като парична сума, въз основа на часова ставка и сметка за оказана правна помощ, съставена едностранно от изпълнителя. Най-късно в последния работен ден от съответния месец изпълнителят следвало да представи на възложителите междинни сметки, които да служат за определяне на възнаграждението, но само в хипотезата, при която не се достигне до учредяване на право на строеж.
На 14.01.2008 г. е сключено допълнително споразумение към договора, по силата на което правата и задълженията на изпълнителя по него, при съгласието на първоначалните страни, били поети от „А. д. К., Г., П. е. К.”. Б. Б. П. - П. и В. К. Г. – П. декларирали, че приемат изпълнението на договора до този момент, а срокът на договора бил удължен до 15.01.2009 г.
На 19.11.2008 г. договорът е изменен със следващо допълнително споразумение, по силата на което правата и задълженията на възложителите били поети от [фирма], при съгласието на адвокатското дружество и Б. Б. П. - П. и В. К. Г. – П.. Трите страни декларирали, че приемат изпълнението на договора до този момент.
С решение от 10.02.2015 г. на Софийски градски съд по ф.д.№ 12268/ 2007 г. в регистъра на адвокатските дружества са вписани промени по партидата на А. д. „К., Г., П. е. К.”, състоящи се в заличаване на съдружник, вписване на нов съдружник, промяна на размера на вноските, адреса на управление и наименованието. Последното е променено на А. д. „К., Г., П. е. К.”.
От фактическа страна се установява също, че Б. Б. П. - П. и В. К. Г. – П. са влезли в отношения с адвокат К., като представител на гражданското дружество –изпълнител, в края на месец февруари 2007 г. Страните са кореспондирали с електронни съобщения (изявления, изпращани чрез доставчици на електронни далекосъобщителни услуги – електронна поща), от които е видно, че изпълнителят е започнал проучване на собствеността върху терена, изясняване на вещните права на възложителите и фактическото състояние на вещта, върху която е било започнато строителство от [фирма] (съсобственик на възложителите в процесния имот). На 27.03.2007 г. е проведена среща между възложителите и изпълнителя, като последния е продължил проучването на възможностите за решаване на спорните въпроси между съсобствениците и уговаряне на обезщетение за П. от сградата, чието построяване предстояло. Изготвени били пълномощни от възложителите за представителство на адвокати К., П., Г., Р., Г., а през май 2007 била проведена нова среща между страните по договора. Последвало изготвяне от изпълнителя на нотариална покана до [фирма] с искане да бъде спряно строителството в имота като незаконно и с покана за провеждане на преговори между представители на съсобствениците. Същевременно бил сезиран Главният архитект на София с искане да прекрати процедурата по одобряване на инвестиционния проект за имота. На 30.05.2007 г. изпълнителят, чрез адвокат К., изготвил систематизирана позиция относно условията за строителство, предмет на преговори със [фирма], на следващия ден е проведена нова среща с възложителите. През месец юни изпълнителят отговорил на две нотариални покани до възложителите, изпратени им с искания от трети лица във връзка с предходни отношения по застрояването на процесния имот, а на 12.06.2007 г. била проведена среща с адвокат Т. – представител на [фирма]. За резултата от срещата възложителите били уведоми от адвокат К. с електронно съобщение от 13.06.2007 г., последвала жалба до РДНСК за отмяна на разрешението за строеж в процесния имот и спиране на строителството и нова нотариална покана до [фирма]. Представителите на съсобствениците се срещнали и на 15.06., 22.06. и 29.06.2007 г., като междувременно изпълнителят наново сезирал ДНСК и Главния архитект на София с искания за спиране на строителството в процесния имот и за отмяна на издаденото разрешение за строеж.
Изпълнителят издал междинна сметка за извършената по договора работа за период 12.03 – 30.06.2007 г. в която посочил 206 отработени часа при общо дължимо възнаграждение 12 360 евро (при часова ставка 60 евро).
На 03.07.2007 г. е проведена нова среща между представители на дружеството - ищец и на [фирма], на която са предадени коефициенти за тежест на отделните обекти в проектираната жилищна сграда в процесния имот, които впоследствие изпълнителят предоставил на Б. П.. През август и септември 2007 г. възложителите и изпълнителят продължили да разменят електронни съобщения за ценообразуването на обектите в сградата и за какво обезщетение да се претендира при учредяване на право на строеж за построяването й.
Издадена е междинна сметка за извършената по договора работа за период 01.07 – 30.09.2007 г. в която изпълнителят посочил 206 отработени часа при общо дължимо възнаграждение 12 360 евро (при часова ставка 60 евро).
През месеци октомври – декември 2007 г. изпълнителят по договора изпратил три нотариални покани до [фирма] във връзка с отношенията между него и възложителите и провел една среща с възложителите за уточняване на позицията им относно дължимото обезщетение. Издадена е междинна сметка за извършената по договора работа за период 01.07 – 30.09.2007 г. в която са посочени 183,5 отработени часа при общо дължимо възнаграждение 11 010 евро (при часова ставка 60 евро).
На 18.01.2008 г. Б. П. подписал разписка, в която удостоверил, че е получил от „А. д. К., Г., П. е. К.” извлечение от Тарифа за минимални възнаграждения за оказана правна помощ от 27.12.2007 г. (в която часовата ставка е увеличена от 60 на 80 евро), както и междинните сметки за оказана правна помощ за периодите 01.07 – 30.09.2007 г. (12 360 евро) и 01.10. – 31.12.2007 г. (11 010 евро). Документът е оспорен от ответника с твърдения, че подписът е истински, но съдържанието е добавено след полагането му и без съгласието на Б. П.. Изслушана е графологична експертиза, от чието заключение се установява, че подписът и имената на автора на документа са изписани от Б. П., а съдържанието е попълнено от друго лице. Не се установиха обаче твърденията на ответника, че документът е допълнен със съдържание, което не отговаря на действителното изявление на автора на документа. Това обстоятелство е в негова доказателствена тежест, тъй като правата и задълженията по договора на Б. и В. П. са поети от [фирма], т.е. дружеството има същото положение, каквото има авторът на документа. Не е доказано същият да е с преправено съдържание (т.е. след полагане на подписа в него да е внесено изявление без съгласие на автора), поради което удостоверените в документа факти съдът приема за доказани.
За периода от 01.01.2008 г. до 30.09.2008 г. изпълнителят по договора единствено е разменял електронни съобщения с възложителите, но пък е издал междинни сметки за извършена работа за период 01.01 – 31.03.2008 с посочени 39 отработени часа при общо дължимо възнаграждение 3 120 евро, за период 01.04 – 30.06.2008 г. с посочени 46 отработени часа при общо дължимо възнаграждение 3 680 евро и за период 01.07 – 30.09.2008 г. с посочени 31 отработени часа при общо дължимо възнаграждение 2 480 евро.
На 29.09.2008 г. общото събрание на съдружниците в „А. д. К., Г., П. е. К.” приело нова Тарифа за минимални възнаграждения за оказана правна помощ, видно от представеното извлечение, в която часовата ставка е променена от 80 на 90 евро.
През месец ноември 2008 г. страните по договора протоколирали проведена между тях среща, в която било постигнато съгласие при какви условия да бъде договорено обезщетение за [фирма]. Последвала (месец декември 2008 г.) електронна кореспонденция между адвокат Г. (тогава съдружник в дружеството – ищец) и възложителите по договора, както и между адвоката и представител на [фирма] за това, кои обекти да бъдат предоставени в обезщетение и как да бъдат индивидуализирани. Издадена е междинна сметка за адвокатско възнаграждение по договора за период 01.10.2008 г. – 05.12.2008 г. с посочени отработени 139 часа при часова ставка 90 евро на час, общо дължима сума 12 510 евро. Продължила подготовката за изготвяне на нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу отстъпване на обезщетение на собственика на терена, но след 10.12.2008 г. възложителят преустановил кореспонденцията с изпълнителя и до сключване на договор не се стигнало. Изпълнителят издал междинна сметка за период 06.12.2008 г. – 15.01.2009 г. за отработени 100,5 часа, при часова ставка 90 евро на час или общо възнаграждение 9 045 евро.
Представените като писмени доказателства отчети за оказана правна помощ по договора от 12.03.2007 г., подписани едностранно от представители или сътрудници на А. „К., Г., П. е. К.” (преди 2008 г. – на гражданското дружество) съдът приема за недостатъчно доказателство за това какъв по характер и обем работа е извършена и с каква продължителност. Касае се за документи, които изхождат от страна в процеса, без данни да са били представени на другата страна по договора и тя да е изразила съгласие с тях. Тези документи не могат да послужат за пълно доказване на твърденията на ищеца нито сами по себе си, нито при обсъждането им в съвкупност с останалите доказателства. Както основателно възразява ответникът, ищецът е представил отчети за извършена работа от адвокат М. Р. за времето преди 02.05.2007 г., но преди тази дата нито се твърди, нито има доказателства той да е сътрудничил на съдружниците в гражданското дружество. Ищецът е представил договор между гражданското дружество и адвокат Р. от 02.05.2007 г., а обективни данни този адвокат да е работил по случая на Б. и В. П. има от 17.05.2007 г., когато те са учредили в негова полза представителна власт (пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 5491/ 17.05.2007 г. на нотариус № 200). Същевременно М. Р. е подписал отчети от 16.03.2007 г., 30.03.2007 г., 20.04.2007 г. и 27.04.2007 г., в които е удостоверил, че е провеждал срещи-консултации с Б. П. и е участвал в изграждането на стратегия за преговори - нещо, което няма как да е станало, ако той сътрудничи на гражданското дружество едва от 02.05.2007 г. Това мотивира съдът да приеме, че въпросните отчети не отразяват вярно фактите от обективната действителност, а поради това и на показанията на М. Р., дадени в качеството му на свидетел, не може да бъде дадена вяра. Тези показания касаят същите обстоятелства, за които съдът прие, че свидетелят е съставил документи, в които е удостоверил като осъществени факти, които реално не са настъпили.
По аналогични съображения нямат съществена доказателствена стойност и представените протоколи за срещи/консултации. Касае се за частни документи, които доказват единствено авторството на изявлението на подписалите ги лица, но не доказват удостоверените в тях факти. Те не могат да бъдат противопоставени на лице, което не е участвало в съставянето на документа и само въз основа на тях да се приеме за установено, при условията на пълно доказване, че отразените в документите факти са верни. Доколкото някои от протоколите са подписани от Б. Д., който е разпитан и като свидетел по делото, съдът кредитира показанията му и приема за установено от тях, че през 2007 г. по възлагане от Гражданско дружество „К., Г., П. и с.” е проверявал документите, свързани със строителството на процесния имот и че е имал 5 или 6 срещи с адвокати К. и Р.. Не се съдържат данни в свидетелските показания обаче за продължителността на тези срещи, а именно това е от съществено значение с оглед определяне дължимото възнаграждение на изпълнителя, тъй като то се изчислява на база извършена работа за един час. Не е ясно също така в кой от тримесечните периоди, за който изпълнителят е издавал междинни сметки, тези срещи/консултации са проведени. Същото важи и за заявеното от свидетеля, че през 2008 г. са провеждани срещи (включително с други специалисти - геолози и хидрогеолози) за проверка на сигурността на укрепителните работи на обекта. От показанията му следва да се приеме за установено, че такива срещи са осъществени, но не и кога и каква е била тяхната продължителност.
Не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата по делото и показанията на свидетеля Т.. Същият потвърждава, че е участвал в провеждането на пет срещи с представители на ищцовото дружество през 2007 г., но без данни за тяхната продължителност. Две срещи са проведени и през месец ноември 2008 г., но до съгласие за размера на обезщетението не се стигнало и преговорите били прекъснати. От тези показания може да се приеме, че е извършвана работа по договора от 12.03.2007 г., но не могат да се установят категорични данни, относими за размера на претенцията.
В качеството на свидетели по делото показания са дали и Н. Г. и Е. Г. – бивши сътрудник и технически служител на ищеца. Съдът взе предвид отношенията между свидетелите и посочилата ги страна, съгласно чл.172 ГПК, като счита, че не може да даде вяра на показанията в частта, касаеща обема на извършената от изпълнителя работа по договора от 12.03.2007 г. На първо място, това следва от заинтересоваността на свидетелите, тъй като те са работили при ищеца срещу заплащане, включително свидетелят Г. е получавал възнаграждение според това, какъв обем работа е отчитал по договора с праводателите на ответника. Освен това този свидетел изрично уточнява в показанията си, че е работил 150 – 160 часа, но по различни казуси (не само по този на В. и Б. П.). Има и съществено противоречие в показанията на двамата свидетели, тъй като според Г. отчетите за свършената работа са изготвяни през 2 - 3 седмици, а Георгиева заявява, че те са предавани ежеседмично (в края на съответната седмица). Последната дава твърде обща информация за провеждани срещи между адвокати, работещи за изпълнителя и възложителите, като не уточнява нито броя на срещите, нито средната им продължителност. Следователно от показанията на тези свидетели може да се приеме за установено, че изпълнителят по договора от 12.03.2007 г. е извършвал работа по оказване на правна помощ съгласно клаузите му, но не и какъв е обемът на тази работа.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в договора от 12.03.2007 г. не е уговорена кореспонденция между страните по него чрез електронни съобщения, поради което представените в писмен вид такива не са относими за решаване на спора. Съгласно пар.11 ДР ЗЕС, „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а пар.22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 ЗЕДЕП. Видно от заключението на приетата по делото техническа експертиза, по-голямата част от електронните съобщения между страните по договора, на която ищецът се позовава, се съхраняват както при ищеца, така и при ответника. Това означава, че страните са възприели с конклудентни действия този начин на кореспонденция, т.е. те са се съгласили изявленията, които се правят чрез електронните съобщения, да се считат в отношенията им като електронни документи. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Ето защо възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на представените на хартиен носител електронни документи не следва да бъдат уважени.
Без значение са доводите на ответника, че не е давал съгласие изпълнителят по договора от 12.03.2007 г. да наема специална конферентна зала, в която да се среща с възложителите или с техните съсобственици и че разходите в тази насока са излишни. Тези разходи не са предмет на делото, а документите за наемане на залата се ползват от съда само като косвени доказателства за това, колко срещи са проведени от изпълнителя във връзка с изпълнение на задълженията му по договора (и то само ако осъществяването на такива срещи се потвърждава в електронната кореспонденция между страните).
Основателни са възраженията на ответника, че доколкото ищецът е извършвал действия по оспорване на законността на строителството, извършено в процесния имот, те са предмет не на договора от 12.03.2007 г., а на други отношения с адвокатското дружество, за което е платено отделно възнаграждение. Видно от представените сметки за адвокатско възнаграждение от 14.01.2008 г., Б. и В. П. са платили 800 евро за процесуално представителство по дело срещу заповед на главния архитект, 800 евро за процесуално представителство по дело срещу разрешение за строеж от 2005 г., 5 000 евро за извършване на необходими действия и правна защита по иск на [фирма] за заплащане на строителни работи в имот на [улица]. Следователно между ищецът и Б. и В. П. е имало правоотношения по повод други спорове, в които П. са участвали и за които е било уговорено отделно заплащане. В тежест на ищеца е да установи каква част от действията, за които представя доказателства по делото, са извършени по договора от 12.03.2007 г., а каква част – по другите правоотношения. При липса на такива доказателства за всички извършени от изпълнителя дейности, за които има съмнение, че касаят договора от 12.03.2007 г. (нотариални покани за спиране на незаконно строителство, писма и жалби до Главен архитект на София и ДНСК и др. под., съставени в период 12.03.2007 г. – 29.06.2007 г.), не се дължи възнаграждение.
Неоснователно е обаче твърдението, че представените пълномощни, нотариални покани и протоколи, не представляват извършена по договора от 12.03.2007 г. услуга от изпълнителя, защото са съставени от нотариус, а не от представители на адвокатското дружество. Обратното следва от удостоверението на нотариус рег.№ *** рег.№ 25/ 05.02.2010 г. и от свидетелските показания, според които документите са съставяни именно от адвокатите на изпълнителя при осъществяване на договорните им задължения. Това съответства и на установения обичай в практиката, според който нотариусът връчва покани и заверява подпис, но не изготвя тези документи, ако са представени от адвокат. Поради това неоснователно ответникът оспорва, че за дейностите по изготвяне на покани, пълномощни и протоколи, възнаграждение не се дължи.
Ирелевантни са възраженията на ответника срещу истинността на документите, удостоверяващи от кога адвокат Н. Г. сътрудничи на дружеството-изпълнител по договора от 12.03.2007 г. Че този адвокат е изпълнявал задачи, поставяни му от изпълнителя във връзка с работата по договора от 12.03.2007 г., се установява от изготвените от него книжа във връзка с оказване на правно съдействие и свидетелските показания, а какви са вътрешните му отношения с адвокатското дружество, е без значение за размера на дължимото от ответника възнаграждение. Той не може да черпи възражения от отношения между трети лица. Същото важи и за оспорването на истинността на документите, удостоверяващи отношенията между ищеца и адвокат М. Р.. С изключение на обстоятелството, че този адвокат е отчитал извършена по договора от 12.03.2007 г. работа преди да има данни да е започнал да сътрудничи на Г. д. „К., Г., П. и с-и. - А.”, за периода в който е установено да е работил по договора (изготвяйки нотариални покани и участвайки в срещи), няма значение какви са били отношенията между него и изпълнителя.
Следва да се приемат за основателни възраженията на ответника, че с подписването на допълнителните споразумения от 14.01.2008 г. и 19.11.2008 г. към основния договор Б. и В. П. и [фирма] не са признали задължението към ищеца. Съдържащото се в тези споразумения изявление, че възложителите приемат извършената до този момент работа по договора, означава, че те са одобрили извършеното от изпълнителя, но не и възнаграждението, за което претендира. Размерът на възнаграждението не е обсъждан в тези споразумения. Основателни са и възраженията, че междинните сметки по договора, издадени едностранно от изпълнителя и неподписани от възложителите, също не са годно доказателство за размера на дължимото възнаграждение.
Неоснователно обаче е възражението на ответника, че договорът от 12.03.2007 г. не е породил задължение за плащане на възнаграждение от възложителя на изпълнителя, тъй като часовата ставка на изпълнителя не е посочена като приложение към договора и не е била известна на възложителите. Възнаграждението по първата алтернатива (чл.3 от договора) е изрично определено, а по втората (чл.4 от договора) – определяемо. Постигнато е съгласие за начина на определянето му – по часова ставка, определена едностранно от изпълнителя. Няма значение обстоятелството, че тази ставка не е посочена изрично в договора, нито в приложен документ към него. Съгласието е валидно, като размерът на ставката е въпрос на доказване. Видно от представената Тарифа за минималните възнаграждения за оказана правна помощ на Г. д. „К., Г., П. и с. – А.”, приета от общото събрание на 28.12.2006 г., за устна или писмена консултация часовата ставка е 60 евро на час. Възраженията на ответника срещу истинността на този документ следва да бъдат отхвърлени, от една страна – защото размерът на часовата ставка се установява и от свидетелските показания, а от друга - защото възложителите са подписвали без възражения издавани от изпълнителя сметки за оказана им правна помощ по други правоотношения, в които е посочен същият размер на ставката. Изложеното сочи, че именно този размер е бил действащ към съответния период, а доколко документът, който обективира решението на съдружниците, е истински, както и има ли достоверна дата, е ирелевантно. Писмена форма за валидността на това решение не се изисква, а вземането му и срока на действие са безспорно установени от показанията на св.Г., от издадените сметки за адвокатско възнаграждение от 14.01.2008 г., подписани от В. П. и от разписка на Б. П. за връчено извлечение от Тарифа за минимални възнаграждения за оказана правна помощ от 27.12.2007 . и сметки за адвокатско възнаграждение за периоди 01.07.2007 г. – 30.09.2007 г. и 01.10.2007 г. – 31.12.2007 г. Изложеното важи и за Тарифи за минималните възнаграждения за оказана правна помощ на Г. д. К., Г., П. и с. - А.” и от 29.09.2008 г. на А. д. К., Г., П. е. К.”. Тези документи, обсъдени в съвкупност с цитираните по-горе доказателства, водят до еднозначен извод, че за период 28.12.2006 г. – 26.12.2007 г. изпълнителят по договора е определил минимално часово възнаграждение за извършени устни и писмени консултации 60 евро, за период 27.12.2007 г. – 28.09.2009 г. – 80 евро и за период след 29.09.2008 г. – 90 евро.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на ответника, че не дължи възнаграждение по втората алтернатива на договора, защото изпълнителят по него не е изпълнил задълженията си за ежемесечно издаване на междинни сметки за възнаграждението, изчислено по часова ставка, най-късно до края на последния работен ден от месеца. Това не е условие за възникване на задължението, а начин за определяне на неговия размер, тъй като при неоспорване на съответната междинна сметка, би следвал извод, че възложителите мълчаливо одобряват извършената работа. При положение, че междинните сметки не са издадени, възнаграждение се дължи, доколкото е оказана правна помощ по смисъла на договора, но изпълнителят трябва да докаже размерът на задължението с други доказателства.
С оглед приетото по-горе, че разписката от 18.01.2008 г. е истински документ, подписан от Б. П. (праводател по договора от 12.03.2007 г. на ответника [фирма]), пълно доказателство за обема извършена работа от изпълнителя по договора има само за времето от 01.06.2007 г. до 31.12.2007 г. С въпросната разписка Б. П. потвърждава, че е получил от А. д. К., Г., П. е. К.” сметка за адвокатско възнаграждение за период 01.07.2007 г. – 30.09.2007 г. и сметка за адвокатско възнаграждение за период 01.10.2007 г. – 31.12.2007 г. по договор за правна помощ от 12.03.2007 г. Въпросните документи са приети като доказателство по делото и в тях е посочено, че за първия период дружеството е отработило по договора 206 часа, при часова ставка 60 евро на час, общо на стойност 12 360 евро. За втория са отработени 183,5 часа при същата ставка, обща стойност на услугите 11 010 евро. С получаването на въпросните документи Б. П. е запознат не само с Тарифата на дружеството, но и с обема на извършените по договора от 12.03.2007 г. услуги. В разумния срок, в който е могъл да направи възражение по извършената работа и размерът на посоченото в сметките възнаграждение, такова не е отправено до изпълнителя. С това работата е одобрена (арг. чл.264 ал.3 ЗЗД) и възниква задължение за плащане на дължимото възнаграждение в хипотезата на чл.4 от договора, което е изискуемо от момента, в който стане невъзможно получаването на възнаграждението по чл.3. Не се спори между страните, че такава невъзможност към настоящия момент е налице, поради което за период 01.07.2007 г. - 31.12.2007 г. ответникът (като приемник на правата и задълженията на възложителите по договора от 12.03.2007 г.) дължи по него възнаграждение в размер 23 370 евро.
Поради изложеното по-горе относно непроведено пълно доказване от ищеца за обема извършена работа по договора за останалите периоди от неговото действие, за тези периоди (12.03.2007 г. – 30.06.2007 г. и 01.01.2008 г. – 15.01.2009 г.), искът е доказан по основание, но не и по размер. При условията на чл.162 ГПК, този размер следва да бъде определен от съда, като се отчете фактическата и правната сложност на казуса, по който е оказано правно съдействие и изготвените от изпълнителя документи по него. Съдът е компетентен да определи нужните часове за провеждане на срещи и консултации, за обсъждане на стратегия и провеждане на преговори, както и за подготовка на документи, тъй като се касае за юридическа правна помощ, която се оказва по всякакви гражданскоправни спорове, решавани именно от съда. За времето от 12.03.2007 г. до 30.06.2007 г. доказаната работа, извършена по договора, не може да отнеме повече от 30 човеко часа, което при часова ставка 60 евро означава дължимо възнаграждение от 1 800 евро. Между 20.12.2007 г. и 14.01.2008 г. не се доказа извършена работа по договора, от 14.01.2008 г. до 10.12.2008 г. доказаните дейности на изпълнителя по него не могат да отнемат повече от 20 човеко часа, което при часова ставка от 80 евро на час означава дължимо възнаграждение от 1 600 евро за този период. До края на действието на договора услуги от изпълнителя по него не са извършвани, през този период има данни само за разменена кореспонденция между страните по него за уреждане на отношенията им, за което възнаграждение не може да се претендира. Поради това предявеният иск за установяване на вземането на изпълнителя по договора е основателен до размер 26 770 евро, за колкото следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен.
Обезщетението за забавено изпълнение на задължението за плащане на това възнаграждение се дължи след покана. Ищецът претендира такава само от датата на исковата молба. Разпоредбата на ал.1 на чл.422 ГПК фингира, че искът за установяване на съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, се счита предявен от датата на постъпване в съда на заявлението на ищеца. Тя обаче не дерогира принципа на диспозитивното начало на процеса, който не позволява съда да дава защита на спорното право в повече от това, което страната претендира. Ищецът сам избира в какъв обем да предяви правото си и този обем се очертава с исковата молба, или чрез изменение на петитума на предявения иск. Той не е длъжен да поиска цялото вземане от ответника, включително когато за това вземане е издадена в негова полза заповед за изпълнение. В конкретния случай с исковата молба е претендирано установяване на задължението за плащане на обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер законната лихва от момента на предявяването на иска, като петитумът не е изменен по предвидения в закона ред. Разпоредбата на чл.214 ал.2 ГПК постановява, че не се смята за изменение на иска прибавянето на лихви, изтекли след предявяването му, не преди този момент. Обстоятелството, че съгласно чл.422 ал.1 ГПК искът се счита предявен от датата на заявлението по чл.410 ГПК, не ограничава ищецът да поиска защита на правото не в пълния му обем и след като искането е формулирано само за период след датата на исковата молба, само в тези рамки съдът е властен да разреши спора. Произнасянето за период преди исковата молба е недопустимо, а доколкото въззивният съд е приел обратното, в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
Не е недопустимо обаче произнасянето по молбата на дружеството – ищец за допълване на решението в частта разноските, тъй като за отправяне на такова искане законът не изисква преди това да е бил представен списък (т.8 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. ОСГТК). Въпросът дали в случая се касае за допълване или за изменение на решението е без значение, тъй като касационният съд разрешава спора по същество и той е този, който окончателно ще разпредели отговорността за разноските по делото.
С оглед изхода от спора всяка от страните има право на част от сторените от нея разноски, ищецът – пропорционално на уважената част от иска, а ответникът – на отхвърлената. Основателно последният възразява, че нему следва да бъдат възложени единствено разноските, които са извършени законосъобразно. Ищецът е внесъл в повече от дължимата държавна такса за първоинстанционното производство, но разликата не може да бъде възложена в тежест на ответника. Това не е разноска по делото, тъй като не е нужна за надлежното упражняване на правото на иск. Д., че внасянето е станало в изпълнение на неправилни указания на първоинстанционния съд, няма значение при разпределяне на отговорността за разноските между страните. Ако указанията по размера на таксата са били неправилни, това е въпрос на процесуални отношения между страната и съда, но отговорността за разноски е материално правоотношение, за чието съдържание е ирелевантно какво неправилно указание една от страните е изпълнила. Тази страна има право само на направените в съответствие със закона разноски, а недължимо внесената държавна такса (в случая 2 608,50 лв) не съставлява такава. Поради това на ищеца се дължат 5 650,86 лв от общо доказани направени разходи по делото 14 076,48 лв, а ответникът има право на 8 534,56 лв от общо разходвани в производството 14 258,49 лв, или с настоящето решение ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 2 883,70 лв разноски за всички инстанции.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1338 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 1394/ 2013 г., поправено и допълнено с решение, постановено по същото дело под № 285 от 19.02.2014 г., в частта, с която е признато за установено в отношенията между [фирма] и А. д. „К., Г., П. е. К.” (предишно наименование А. д. „К., Г., П. е. К.”), че [фирма] дължи законната лихва върху сумата 66 685 евро за период от 05.02.2009 г. до 17.06.2009 г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1338 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 1394/ 2013 г., поправено и допълнено с решение, постановено по същото дело под № 285 от 19.02.2014 г., в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. д. „К., Г., П. е. К.”, (предишно наименование А. д. „К., Г., П. е. К.”), [населено място], [улица], рег. По ф.д.№ 12268/ 2007 г. на Софийски градски съд, против [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], че [фирма] дължи на А. дружество „К., Г., П. е. К.” 26 770 (двадесет и шест хиляди седемстотин и седемдесет) евро – неплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 12.03.2007 г., за което е издадена заповед за изпълнение от 04.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 7303/ 2009 г. на Софийски районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2009 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на наличието на задължение за разликата над 26 770 евро до пълния предявен размер от 66 685 евро.
ОСЪЖДА А. д. „К., Г., П. е. К.” да заплати на [фирма] 2 883,70 лв (две хиляди осемстотин осемдесет и три лева, седемдесет стотинки) разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: