11 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 464 гр. София, 01.11.2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като разгледа докладваното от съдията Костова ч. т. д. №553/2016 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. М. –И. срещу определение № 921 от 2.12.2015 г. по в.ч.гр.д. № 333/ 2015 г. на Габровският окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 870 от 30.07.2015 г., постановено по гр.д. №138/2015г. по описа на Ловешки районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател, излага становище, че същото следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Поддържа, че в конкретния случай е налице празнота в закона с оглед на възможностите за процесуална защита на основен взискател в изпълнителното производство от лице, което формално се легитимара като кредитор по правоотношение, което е външно на конкретното изпълнително производство, но формално се легитимира като ипотекарен кредитор, спрямо имоти предмет на извършената публична продан. Поддържа, че в разпоредбата на чл.464 ГПК законодателят се е „ограничил до съществуване на вземането на друг кредитор” т.е. при липса на защита при неоспорено в материален смисъл вземане, но със спорна характеристика досежно неговата привилегия – ипотечно право. Поддържа, че осъдителният иск по чл.454 ГПК предпоставя плащане на сумата на взискателя от съдебния изпълнител, обстоятелство, което не е осъществено, т.е. неприемливо е да бъде извършено плащане на сумата от съдебния изпълнител за да възникне правен интерес за ищеца от предявяване на осъдителен иск. Представя Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Фактите по делото са следните: Н. Х. М. – И. е предявила отрицателен установителен иск срещу Д. П. Т., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] –с.К. и срещу [фирма] –гр.София, представлявано от В. Н., за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че по отношение на вземанията, произтичащи от спогодба от 13.02.2013г. и издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, ипотечното право, обективирано в договор за ипотека с нот.акт №154 на нотариус Б. е погасено поради липса на подновяване в законоустановения срок, в случая 6.06.2013г., на вписването в съответствие с чл.18 от Правилника за вписвания във връзка с чл.172 ЗЗД. С определение от 30.07.2015г. Ловешкият районен съд е прекратил производството по делото, поради липсата на правен интерес за ищцата от предявения установителен иск. Въззивният съд е потвърдил определението, по съображения, че когато един от взискателите по изп.дело оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви срещу него и длъжника иск по чл.464 ГПК в едномесечен срок от разпределението. В случаите когато срокът за предявяване на иска не е спазен, какъвто е настоящия случай, защитата следва да се проведе чрез осъдителен иск, поради изплащане на сумата на взискателя с оспореното вземане. Касаторът представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в два раздела: В раздел І липсва ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване. Обжалваното определение, предвид препращащата разпоредба на чл.274, ал.3 ГПК към разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания, съгласно постановките на т.1 на ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В раздел ІІ на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя процесуалноправен въпрос, при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, конкретизиран на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, по който ще следва да се допусне касационното обжалване на обжалваното определение, доколкото е обусловил изхода на спора, а разглеждането му е с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото: За правния интерес и вида на процесуална защита на взискател да оспори обезпечено вземане с право на предпочтително удовлетворение на присъединен в изпълнителното производство ипотекарен кредитор, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. По правния въпрос: След принудителната продан се извършва от съдебния изпълнител разпределение на получената от проданта сума, съобразно реда, установен в чл.460 ГПК. При недостатъчност на събраните в изпълнителното производство суми се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочитателно удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. За обезпеченото с ипотека вземане ипотекарният кредитор се удовлетворява предпочитателно / чл.175, ал.1 ЗЗД/. Ето защо всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори правото на предпочитателно удовлетворяване при разпределение на сумите на присъединил се ипотекарен кредитор. Исковата защита на взискател, който оспорва съществуването на вземането на друг взискател – кредитор е уредена в чл.464 ГПК. Оспорването може да касае както основанието на вземането на кредитора, така и привилегията, доколкото последната поставя взискателите в конкуренция при разпределението на получените в изпълнителното производство суми. При оспорване и отпадане на привилегията, заделената за присъединилия се взискател сума ще уголеми вземанията на другите взискатели или ще бъде върната на длъжника, от което произтича правният интерес на взискател да предяви отрицателен установителен иск, с който да установи несъществуването на обезпечението с ипотека вземане на присъединилия се взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Този извод следва от разпоредбата на чл. 459 ГПК задължаваща съдебният изпълнител, при отмяна на обезпечението, сумата на обезпечения кредитор да се разпредели между останалите взискатели или да се върне на длъжника. Съгласно чл.464, ал.1 ГПК защитното средство на взискателя е отрицателния установителен иск. За да обезпечи предявеният иск, законодателят с разпоредбата на чл.464, ал.1 ГПК е предвидил спиране на изпълнението на взискателя с оспорено вземане, т.е. сумата не се предава на взискателя от съдебния изпълнител, независимо, че разпределението е влязло в сила. Понеже спирането обезпечава един бъдещ иск, законодателят е определил срок за предявяване на иска – искът трябва да бъде предявен в едномесечен срок, считано от разпределението, в противен случай сумата се предава на взискателя. Искът е установителен, защото сумата се задържа по сметка на съдебния изпълнител, съгласно чл.464, ал.1 ГПК. В зависимост от изхода на делото – тя или ще бъде предадена на взискателя / при отхвърляне на иска/ или ще бъде разпределена между останалите взискатели / при уважаване на иска/. Ищецът ще има правен интерес от предявяване на установителен иск и след срока по чл.464, ал.1 ГПК, когато сумата не е предадена от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане, напр. поради наложено обезпечение – спиране на изпълнителното производство. При изплащане на сумата от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане, исковата защита на взискателя ще бъде осъдителния иск, тъй като същата ще се намира в неговия патримониум, а не по сметка на съдебния изпълнител. Следователно, пропускането, респ. предявяването на иска извън посочения в чл. 464, ал.1 ГПК срок не рефлектира върху правото на защита на взискателя, който оспорва вземането на друг взискател. Исковата защита е допустима без оглед на това дали искът е предявен в едномесечния срок по чл.464, ал.1 ГПК или извън него.Видът на искова защита ще зависи от това дали сумата се намира по сметка на съдебния изпълнител или е в патримониума на взискателя с оспорено вземане. В първия случай искът е установителен, а във втория – осъдителен. С оглед на изложеното, отговорът на правния въпрос е : Взискател, който оспорва съществуване на вземането на друг присъединен взискател /ипотекарен кредитор/, което се ползва с право на предпочтително удовлетворение в изпълнително производство, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ако сумата, предназначена за взискателя с оспорено вземане се намира по сметка на съдебния изпълнител, като без значение дали искът е предявен в срока или извън срока по чл.464, ал.1 ГПК. Когато сумата е предадена на взискателя от съдебния изпълнител – защитата на оспорващия взискател е чрез осъдителен иск. По съществото на жалбата: Обжалваното определение следва да се отмени, а делото - да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. В настоящият случай ответникът ЕТ Д. Т. е присъединен кредитор по изп.дело № 20067560400018 на ЧСИ Ц. Н., на което при разпределението на сумите между взискателите – ЕТ и ищцата, е признато правото на предпочтително удовлетворяване, в качеството му на ипотекарен кредитор именно поради това, че изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението на негово вземане – недв. имот, по отношение на който е извършена публична продан. В качеството му на присъединен ипотекарен кредитор, ищцата по делото, като купувач на недв. имот – предмет на публичната продан, е била задължена от съдебния изпълнител да внесе по негова сметка сума, равна на вземането на ЕТ. По делото липсват доказателства заделената за вземането на ЕТ Т. сума да му е преведена от съдебния изпълнител. Ищцата оспорва съществуването на ипотечно право на ЕТ, което да му създава право на предпочтително удовлетворение за вземането му след продажба на недв. имот, върху който е учредена ипотеката, което определя правният й интерес от предявяване на отрицателния установитилен иск. Дали искът е основателен е по съществото на спора. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 921 от 2.12.2015 г. постановено по ч. гр. д. № 333/2015 г. на Габровския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 921 от 2.12.2015 г. по ч. гр. д. №333/2015 г. на Габровския окръжен съд, с която е оставена без уважение частната жалба на Н. Х. М. –И. както и определение № 870/30.07.2015 г. по гр. д. №138/2015 г. на Ловешкия районен съд, с което е прекратено производството по предявения иск. ВРЪЩА делото на Ловешкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: