Р Е Ш Е Н И Е № 457 гр. С., 10 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2351/ 2011 година Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимите К. И. К., Д. Х. М., М. Ж. М., Д. С. Н., Г. М. Ю., Ж. Т. С., Д. Й. Й., Н. Т. И. и С. Г. К. против въззивно решение № П- 43 от 13.07.2011г. постановено по в.н.о.х.д. № 40/ 2011 г. по описа на Военно- апелативния съд гр. София. В касационните жалби се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанията- чл.348, ал.1, т. 1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Правят се искания алтернативно за отмяна на решението и признаване на подсъдимите за невинни, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че всички жалби изцяло са неоснователни, не са допуснати сочените нарушения, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Военно- апелативният съд- С. с решение № П- 43 от 13.07.2011г. по в.н.о.х.д.№ 40/ 2011г. е потвърдил присъда № 500 от 30.05.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 500/ 20Юг. на С. военен съд. С присъдата подсъдимите ефрейтор М. Ж. М., редник Д. Х. М., редник К. И. К., редник Д. С. Н., редник Г. М. Ю., редник Ж. Т. С., редник Д. Й. Й., редник Н. Т. И. и редник С. Г. К. са признати за виновни в това, че около 10.20 часа на 04.01.2009г., на летище „Кандахар"- Република Афганистан, при участие в мисия извън страната и като група лица, не изпълнили заповед на началника си взводния им командир И. П. К., поради което и на основание чл.397, ал. 1 алт. 1 вр. чл.372, ал.2 вр. с ал. 1 и чл.55, ал. 1, т. 1 от НК са осъдени на по една година лишаване от свобода.На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложените наказания с изпитателен срок от три години. Съображенията, изложени в подкрепа на касационните основания се свеждат до осъждането на подсъдимите за престъпление, за което не са имали повдигнато обвинение, до наличието на предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК, както и до допуснати множество процесуални нарушения, които са ограничили правото им на защита- неуважени доказателствени искания, неприобщаване в доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК на доказателствата, приети в съдебното заседание на 09.03.2011г.,липса на подписи на съдебните заседатели в протоколите от съдебните заседания, проведени от първоинстанционния съд, както и необективна оценка на доказателствата, като било дадено преимущество на обвинителните такива, а оневиняващите ги били пренебрегнати. Възраженията на подсъдимите, така както са направени в жалбите, допълненията към тях и доразвити в съдебното заседание, в по- голямата си част са идентични с правените и пред двете предишни инстанции.Отговори на тези възражения се съдържат в мотивите на присъдата и решението, поради и некоректно се твърди, че по същество съдебните актове са немотивирани т.е. липсват мотиви, което ако беше вярно би представлявало съществено процесуално нарушение и основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.Настоящият състав намира, че мотивите отговарят на изискванията по чл.305 и чл.339, ал.1 и 2 от НПК, въззивната инстанция е дала отговор на всяко едно от възраженията и тези отговори изцяло се споделят от настоящия състав.Неоснователно се твърди, че подсъдимите са осъдени за престъпление, за което не са имали повдигнато обвинение.В обстоятелствената част на обвинителния акт, в диспозитива на присъдата, както и в мотивите към съдебните актове е отбелязано ,че подсъдимите не са изпълнили заповед, фактите, включени в предмета на престъплението също са в този смисъл, поради което и възражението е голословно.Подсъдимите са се защитавали по обвинение, ясно конкретизирано, както от фактическа страна, така и от правна, поради което и правото им на защита не е било накърнено.Неоснователни са и възраженията относно непопълване на делото с поискани от тях доказателства.Съдът има задължение да събира, както доказателства, които обвиняват, така и такива, които оневиняват подсъдимите, но не е длъжен да събира всяко поискано от страните доказателства.Той е длъжен да прецени дали поисканото доказателство води до изясняване на факти, включени в предмета на доказване, след което да допусне или отхвърли мотивирано доказателственото искане.Съществено процесуално нарушение би било само ако съдът не е мотивирал решението си, а по делото не е така.Отказите да се съберат поискани от подсъдимите доказателства са мотивирани и от двете съдебни инстанции.Настоящият състав споделя изложените съображения.Няма никакво съмнение, че подсъдимите са възприели заповедта на командира си, като без значение за съставомерността на деянието е причината за тази заповед, дали подсъдимите е трябвало да извършат възложената дейност, какви са причините офицера М. К. да помоли капитан Е. български войници да помогнат и изградят заграждението от бодлива тел тип „Б.".Ясно е, че това заграждение се е налагало с оглед подобряване защитата и сигурността на новото КПП- 4 на летище „Кандахар".Безспорно е, че след отдаване на заповедта подсъдимите вместо да я изпълнят са започнали да възразяват, обосновавайки се с причини, нямащи място в изпълнение на воинския им дълг и задълженията, предвидени в Устава.Всички те са военнослужащи, които са длъжни да изпълняват всички заповеди на командира си, освен налагащите извършване на престъпление, каквото в случая не е налице.В тази връзка правилно съдебните инстанции са посочили, че въоръжените сили на държавата действат на принципа на единоначалието, характерната за тях са дисциплина, безпрекословното и незабавно изпълнение на заповедите на командирите, като тези изисквания с още по- голяма степен важат по време на военна мисия. Неоснователно е възражението относно нередовността на съдебните протоколи от първата инстанция. Последните подлежат на подпис от председателят на състава и секретар- протоколиста, подпис на съдебните заседатели е необходим само в изрично предвидените в НПК случаи- какъвто е например определението, касаещо мярката за неотклонение.Именно за това и протоколът от последното съдебно заседание е подписан само от председател и секретар, а този с който е документирано обявяването на присъдата и мерките за неотклонение и от съдебните заседатели. Неоснователно е и възражението за наличие на предпоставки за приложение на чл.9 ал.2 от НК.Този въпрос е бил предмет на обсъждане и пред въззивния съд, който обосновано го е отхвърлил.Вярно е, че в мотивите си при разглеждане на това възражение отначало е изписано чл.9 ал.1 от НК, но съставът намира, че това е очевидна техническа грешка и в подкрепа на този извод са последващите съображения на въззивния съд.Несъмнено съдът е разглеждал налице ли са предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК, и за липсата на такива е неговата констатация, поради което и не може да се приеме наличие на съществено противоречие в мотивите, което поражда съмнение, относно вътрешното убеждение на съда.Правилно е прието, че не са налице предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК, като всички съображения, изложени в подкрепа на този довод могат да бъдат отнесени единствено при индивидуализацията на наказанията, каквото всъщност е и направено с присъдата. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебните актове не са допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които налагат отмяна и връщане делото за ново разглеждане или признаването им за невинни. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 от НПК. При индивидуализацията на наказанията съдебните инстанции са отчели всички налични обстоятелства и при преценката им правилно са приели, че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни и налагат определянето на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.При предвиден за престъплението минимум от пет години лишаване от свобода, наложеното от по една година лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години не е явно несправедливо.Не е налице очевидно несъответствие на обществената опасност на извършителите, напротив наказанията са съответни на извършеното и в най-голяма степен отговарят на изискванията на чл.36 от НК. Чрез тези наказания ще се постигнат целите както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите граждани.В достатъчна степен при определяне на наказанията е отчетено несъответното поведението на командир, който по крайно неприемлив начин се е намесил след уведомяването, че подсъдимите неизпълняват отдадена заповед. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т. 1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № П- 43 от 13.07.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 40/2011г. по описа на Военно- апелативен съд гр. София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: