Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * установяване право на собственост * родова подсъдност * правомощия на въззивната инстанция * отчуждаване * общинска собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80
София, 20.04.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 729 /2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

К. на [община]- П. Р. обжала и иска отмяна на въззивно Решение Nо15 от 14.02.2011 година постановено по гр.възз.д. Nо 1891/2010 година на ОС-Бургас.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като посочената цена на иска в първата инстанция е за имот касае само храма , т.е. ПИ с идентификатор * и данъчна оценка от 11931.30 лв. / ¼ от тази данъчна оценка – цена на иска от 2 992.83 лв. / , а предмет на спора е недвижим имот от 2690 кв.м. от ПИ с идентификатор * – с площ от 23 379 кв.м. и данъчна оценка / към 2008 г./ от 254 687.50 лв. или цената на заявения и разгледания иск от 30430 лв. и обжалваното решение е постановено при нарушена родова подсъдност .Поддържа се и довод за неправилност на въззивното решение , като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК .
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, е обоснована с извод , че по формулираният от защитата на касатора въпрос : следва ли втората инстанция да обезсили недопустимото решение на първата инстанция и да прекрати производството, като изпрати делото на компетентния съд или може да постанови съдебен акт по съществото на спора / при нарушена родова компетентност/, произнесен в противоречие ПП ВС 1-85.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация- Б. п. ц. - настоятелство на х. ”С. Г.”- С. е., с която се оспорва основателността на касационната жалба.
След преценка на наведените доводи за пороци на въззивното решение и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, настоящият състав на ВКС намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция – Решение Nо V.-963/30.07.2010 година постановено по гр.д. Nо 1006/2007 година на РС-Бургас , а което по отношение на [община] е прието за установено на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, че Б. п. ц./ Б./ е собственик на недвижим имот 2 690 кв.м., посочен по скица , неразделна част от решението, реална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], отреден за м. г., б., ц. „С. К. и М.”, ц. „Св.З.”.
За да уважи иска , съдът е приел, че процесният недвижим имот съставлява двор към х. „С. Г.” [населено място]/ стара градска част/, още от 1911 година е заснет по КП като църковен , по КП от 1955 година попада в терен, предвиден за отчуждаване за морска градина, но поради липсата на данни за извършена процедура по отчуждаването не може да се приеме , че по отношение на терена следва да се зачетат последиците на чл. 39 от ЗПИНМ / отм./ , тъй като за тази част планът не е приложен и е придобит на основание придобивна давност още преди влизане в сила на ЗС , към 1951 година при действието на Закона за давността
Решението на въззивния съд е процесуално допустимо, тъй като исковата молба е подадена на 12.03.2007 година , при действието на ГПК от 1952 г. и съгласно правилото на чл. 80 ал.1 б.”б” ГПК/ отм./ във вр. с чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ , определящи окръжния съд като родово компетентен пъровинстанционен съд по гражданските/ и търговски/ дела с цена на иска над 10 000 лв., но с изключението на дела за „защита на вещни права върху недвижим имот”, чиято родова подсъдност е на районен съд , независимо от цената на защитимото вещно право.Едва с новия ГПК от 2007 година , при определяне на родовата подсъдност, с разпоредбата на чл. 104 т.3 ГПК се прие, че на окръжен съд са подсъдни делата по искове за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.
След като по делото няма спор че със заявения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ Б.- ц. н. н. х. „Св.Св.К. и М. „ [населено място] се търси защита именно на правото на собственост т.е. на вещно право на терен от 2 960 кв.м. , като принадлежащ терен на х. ” Св.св.К. и М. „ [населено място], то без значение цената на иска, заявеният иск е бил родово подсъден на районен съд, разгледан е като първа инстанция от районен съд и липсват каквито и да е основания да се приеме , че е допуснато нарушение на цитираната задължителна съдебна практика- ПП ВС 1-85, съгласно която нарушението на родовата подсъдност е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обуславя процесуална недопустимост на постановения съдебен акт от инстанцията , която не е родово компетентна да разгледа иска.
Обжалваното решение не е постановено при нарушена родова подсъдност , цената на иска дефинираща родовата подсъдност , с чл. 80 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ , съдържа правила на за изключение от въведения критерий и защитата на вещни права върху недвижим имот е едно от тях.да в новия ГПК го няма , но пък правилата на новия процесуален закон нямат обратно действие и не се прилагат към вече образуваните искови производства.
По основателността на въведените с касационната жалба основания за отмяна .
Предмет на иска чл.97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 3 ал.2 ЗВСОНИ, право признато с въззивното решение тъй като е признал по същество право на собственост поради неправомерно отнемане без отчуждаване по съответния ред – т.е. вещен оценяем иск. За формата на защита, когато разполага с възможността да заяви положителен установителен иск за собственост или осъдителен-ревандикационен иск следва да бъде избрана от страната , която я търси. Страната може да предяви осъдителен иск при оспорване на правата и , но ако избраната форма , с оглед интензитета на нарушаване на парата и , е защита чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост , съдът служебно следи за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск.
Изразеното от въззивният съд становище, че искът е процесуално допустим с оглед на избраната форма на защита е правилно и в съответствие с актуалната съдебна практика , преодоляла виждането по посочените от касатора съдебни решения.страната е избрала защита чрез установителен иск , тъй като правото и на собственост е само застрашено чрез предприетите от страна на общината действия по отдаване под наем на целия терен , актуван като общински , част от който е процесният прилежащ терен на х. „Св.св.К. и М.” [населено място].
Решението е правилно , постановено при спазване на материалния закон и не са налице основания , които да обуславят неговата отмяна.
За да признае правото на собственост на Б. по отношение на спорния терен от 2 690 кв.м., въззивният съд е анализирал всестранно и задълбочено доказателствата по делото, касаещи регулационния статут на терена по КП от 1911 година до днес, настъпилите регулационни промени с оглед на благоустройствените предвиждания по плана , в т.ч. и за сградата/ х. „Св.св.К. и М.”/, достигайки до извода , че правото на собственост е придобито по давност към 1951 година , влизане в сила на ЗС, и при липсата на данни за надлежно осъществено отчуждаване по силата на предвидената по ЗПИНМ процедура, то това право на собственост по отношение на прилежащия към храма терен , не е претърпяло трансформация и не може да се счита за общинска собственост.
По приложението на чл. 74а ЗПИНМ / нова бр.54/ 1956 г./ , препращаща към приложението на чл. 39 ЗПИНМ в хипотезите на влезлите в сила планове за улична регулация до 09.07.1956 година ако имотът не е завзет , въззивният съд правилно е приел, че липсват доказателства , които да сочат за проведена процедура по отчуждаването, която би дала основание за правни изводи относно вещно-правния ефект на регулацията и категорични данни за завземане не терена , ползван от храма като градина.
Неоснователно с касационната жалба се релевират доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила относно липсата на посочено актуалното положение на урегулирания имот съобразно действащ РП или ПУП и нередовност на исковата молба. Процесният имот от 2 690 кв.м. , като част от актуван общински терен -ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] с обща площ от 20 375 кв.м.- обществен селищен парк-градина/ АОбПС Nо 1011 / 04.06.2008 г./ е напълно индивидуализиран в хода на производството по скица л. 110 / районен съд/, която е и неразделна част от решението на първата инстанция, като са съобразени данните за параметрите в който през годините е осъществявано владението на имота, считано от първото вписване по разписните листове към КП от 1911 година.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо15 от 14.02.2011 година постановено по гр.възз.д. Nо 1891/2010 година на ОС-Бургас, с което е оставил в сила Решение Nо V.-963/30.07.2010 година по гр.д. Nо 1006/2007 година на РС-Бургас и е прието за установено по иска на Б. п. ц./ Б./, ц. н. при х.”Св.Г.”-С. епархия срещу [община] , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, че Б. п. ц. /Б./ е собственик на недвижим имот 2 690 кв.м., посочен по скица , неразделна част от решението на първата инстанция/ л. 110/ , реална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], отреден за м. г. , б., ц. „С. К. и М.”, ц. „Св.З.”.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :