Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работа * доказателствена сила на частен документ * свидетелски показания

РЕШЕНИЕ
№ 102

София, 31. март 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3687 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 1261/25.02.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 32/2014, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 12.11.2013 по гр.д. № 28641/2013, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, подписан от служител на работодателя и по материалноправните въпроси за възможността в заповедта за уволнение или в друг известен на работника документ да бъдат посочени липсващите качества на работника чрез начина, по който той се справя с възложената работа или задълженията, които не е в състояние да изпълни и може ли липсата на мотивация и поведение, което съставлява дисциплинарно нарушение да обосноват липса на качества.
По процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, подписан от служител на работодателя и необходимостта от доказване на удостоверените факти и обстоятелства със свидетелски показания едни съдилища приемат, че фактите и обстоятелствата се считат доказани, а други – че като частен свидетелстващ документ, неподписан от работника, той няма материална доказателствена сила и фактите и обстоятелствата следва да бъде установени с други доказателствени средства.
Върховният касационен съд намира, че второто разрешение е по същество правилно, но правните последици на това разрешение са различни. Подписаният от служител на работодателя свидетелстващ документ не е официален и представен като единствено доказателство по делото, той не може да докаже никакъв факт, ако работникът не го признава. В случай на оспорване работодателят може да докаже фактите и обстоятелствата по документа чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Частният свидетелстващ документ, неподписан от работника няма материална доказателствена сила, но той не е „правно нищо”. Ако едно или повече от лицата, които са го подписали, потвърдят подписа си и заявят по какъв начин са узнали удостоверените факти и обстоятелства, без да е необходимо да възпроизвеждат съдържанието на документа, той има същата доказателствена сила като свидетелски показания на потвърдилите подписа си лица.
По първия материалноправен въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 81/08.05.2012 на Върховния касационен съд намира, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1363/2010, в което се приема, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата.
По втория материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, доказването на отрицателния факт „липса на определено качество” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения може да се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни качества. Дисциплинарното нарушение е неизпълнение с дължимата грижа (т.е. виновно) на задължение по трудовия договор и осъществяването му най-често е проява на липсата на качества у работника или служителя. За гражданското право е без значение дали длъжникът е способен (притежава необходимите качества) да положи дължимата грижа, тъй като положените усилия се съизмерват с едни абстрактен модел (грижата, която би положил добрият работник или служител, зает със съответната дейност при подобни условия). Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, както е в наказателното право.
Дисциплинарното нарушение по правило не изключва липсата на качества, като основание за прекратяване на трудовия договор. Двете основания съществуват паралелно във всички случаи, при които работникът или служителят не полага дължимата грижа, не защото не иска да я положи, а защото не може. Дисциплинарното нарушение, като основание за прекратяване на трудовия договор изключва основанието липса на качества, когато нарушението на трудовата дисциплина е извършено умишлено (работникът или служителят съзнателно не изпълнява задълженията си, защото иска да увреди работодателя или въпреки че допуска възможността той да бъде увреден).
Липсата на мотивация може да доведе до извършването на дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ, когато тя пречи на работника или служителя да полага дължимата грижа. В зависимост от тежестта на нарушението работодателят може да наложи наказание дисциплинарно уволнение, но той може също да прекрати трудовото правоотношение поради липсата на качества на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато нарушението не е умишлено. Специфичното при липсата на качество е, че състоянието е трайно, макар видимите му проявления да са инцидентни и не винаги да съставляват дисциплинарно нарушение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „анализатор”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 20130000176/10.05.2013 поради липсата на умения да планира и организира работата си, както и да управлява и разрешава възникващи проблеми, липса на мотивация и инициатива за подобряване на работата, в резултат на което изпълнението на поставените индивидуални цели за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 е 54%, а оценката за работата му през 2012 и 2013 г. е незадоволителна, неумение за работа в колектив, несъпричастност към общите задачи и общия резултат, неумение да взема компетентни и навременни решения, да изразява ясно позиция и да защитава предложенията пред кредитния комитет, неумение да управлява кредитни сделки и да отчита движението им, което води до изкривяване на резултатите и нереална времева линия за отделните сделки. От мотивите в заповедта не може да се направи извод за липсващи качества нито на кои точно качества се дължи неизпълнението на поставените цели. Неспазването на установените срокове е нарушение на трудовата дисциплина, а представеният като доказателство формуляр за оценка работата на ищеца е частен свидетелстващ документ без доказателствена сила. Той е подписан от ищеца, но с несъгласие. Същото важи и за представената докладна записка, която не съдържа факти, а изводи на нейния автор.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „анализатор”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 20130000176/10.05.2013 поради липсата на умения да планира и организира работата си, както и да управлява и разрешава възникващи проблеми, липса на мотивация и инициатива за подобряване на работата, в резултат на което изпълнението на поставените индивидуални цели за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 е 54%, а оценката за работата му през 2012 и 2013 г. е незадоволителна, неумение за работа в колектив, несъпричастност към общите задачи и общия резултат, неумение да взема компетентни и навременни решения, да изразява ясно позиция и да защитава предложенията пред кредитния комитет, неумение да управлява кредитни сделки и да отчита движението им, което води до изкривяване на резултатите и нереална времева линия за отделните сделки. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че от мотивите в заповедта не може да се направи извод за липсващи качества нито на кои точно качества се дължи неизпълнението на поставените цели. Също в нарушение на закона съдът е приел, че за доказване липсата на посочените качества са представени само формуляр за оценка работата на ищеца и докладна записка. По делото са разпитани лицата, подписали двата частни свидетелстващи документа, те са потвърдили подписите си и са заявили, че лично са възприели удостоверените в документите факти и обстоятелства. Неправилно съдът е приел, че поведение, което съставлява дисциплинарно нарушение не може да обоснове липсата на качества.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „анализатор”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 20130000176/10.05.2013 поради липсата на умения да планира и организира работата си, както и да управлява и разрешава възникващи проблеми, липса на мотивация и инициатива за подобряване на работата, в резултат на което изпълнението на поставените индивидуални цели за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 е 54%, а оценката за работата му през 2012 и 2013 г. е незадоволителна, неумение за работа в колектив, несъпричастност към общите задачи и общия резултат, неумение да взема компетентни и навременни решения, да изразява ясно позиция и да защитава предложенията пред кредитния комитет, неумение да управлява кредитни сделки и да отчита движението им, което води до изкривяване на резултатите и нереална времева линия за отделните сделки. Липсата на посочените в оспорваната заповед качества се установява от представените формуляр за оценка работата на ищеца и докладна записка, както и от разпита на неговите ръководители (втората свидетелка – пряк ръководител), които са подписали документите и са заявили, че констатациите им в съответния документ се основават на личните им впечатления при осъществяваните наблюдения и контрол върху работата на ищеца и не се опровергават от показанията на свидетеля Р. Р., който има впечатления от работата на ищеца като негов колега и само доколкото е ползвал негови доклади, но не е бил натоварен нито е имал възможност да наблюдава или проверява работата му.
Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ответника. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
На ответника [фирма], следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 1.620,00 лева, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1261/25.02.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 32/2014.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Р. А. срещу [фирма], искове за признаване на уволнението със заповед № 20130000176/10.05.2013 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА Ц. Р. А. от да заплати на [фирма], сумата 1.620,00 лева разноски по делото.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.