Ключови фрази
Нищожност * съпружеска имуществена общност * съсобственост * прогласяване на недействителност * нищожност на договор за продажба


2



Р Е Ш Е Н И Е

№ 737

С., 24.11.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА


при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 349/2010 година.



Производство по чл. 290 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 832/2009 г. на Русенския окръжен съд е допуснато с определение от 28. 6. 2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за недействителността на разпоредителна сделка с недвижим имот – съпружеска имуществена общност, извършена само от единия съпруг, ако сделката е оспорена от другия съпруг в шестмесечния срок по чл. 22, ал. 3 СК /ред. до 23. 6. 2009 г./. С въззивното решение по настоящото дело е прието, че сделката е изцяло нищожна поради противоречие на закона – чл. 22, ал. 2 СК, която разпоредба повелява разпореждането с общи недвижими имоти да се извършва съвместно от двамата съпрузи. Въззивният съд не е възприел тезата, че по отношение правата на съпруга, който е извършил разпореждането, сделката е действителна и има транслативен ефект за неговия дял от общия имот, като се е позовал на бездяловия характер на съпружеската имуществена общност. По делото са приложени решения на други съдилища, с които е прието, че разпоредителна сделка, извършена от единия съпруг е относително недействителна по отношение на другия съпруг, предявил в срок иска по чл. 22, ал. 3 СК, само за ½ ид. част от имота, т. е. само за правата на неучаствалия съпруг, а досежно правата на участвалия съпруг, сделката е изцяло действителна и разпореждането на този съпруг с ½ ид. част от имота е противопоставимо на другия съпруг.
При касационната проверка се установи следното:
Въззивният съд е взел предвид безспорно установените по делото факти, че ответникът по иска Н. М., без знанието на съпругата си, с нот. акт № 31/8. 5. 2008 г., е продал на другата ответница Х. М. недвижим имот – дворно място и сгради в [населено място], област Р., че имотът е съпружеска имуществена общност на Н. М. и ищцата по делото С. М., като придобит на 26. 5. 2000 г., през време на брака им, сключен на 17. 1. 1967 г. и непрекратен до предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 СК на 19. 6. 2008 г.. При тези фактически обстоятелства, решаващият съд е приел, че сделката е нищожна на основание чл. 22, ал. 2 СК, тъй-като разпореждането не е извършено съвместно от двамата съпрузи и то не е породило правни последици. Доводите на двамата жалбоподатели Х. А. и Н. М. се отнасят до приетата от съда форма на недействителност, тъй-като те смятат, че по отношение правата на участвалия съпруг Н. М., сделката е действителна и има транслативен ефект – вещнопрехвърлително действие за неговата ½ идеална част от имота.
К. съд счита тези доводи за неоснователни, а обжалваното решение - за правилно, постановено в съответствие с материалния закон. На основание чл. 291, т. 1 ГПК, този състав на касационния съд счита за неправилна практиката в приложените по делото решения на други съдебни състави, противоречащи на обжалваното въззивно решение, с които е прието, че при разпореждане само от единия съпруг с недвижим имот, съпружеска имуществена общност, разпореждането е валидно за частта на разпоредилия се съпруг в размер на ½ ид. ч. от имота и неговите вещни права преминават върху приобретателя по сделката. Надлежното предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 СК /отменена редакция/, както е в настоящия случай, осуетява настъпването на вещноправното действие на сделката изцяло. Това следва от от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и неделимостта на имота, обхванат от тази общност до момента на нейното прекратяване. Обратното разрешение, че разпореждането е породило вещноправно действие за частта на съпруга, който го е извършил и неговият дял е от имота е станал притежание на третото лице, приобретател по сделката, би довело до резултат, неадекватен на житейската практика и несъвместим с принципите и целите на СК, заложени в имуществената общност на съпрузите, чрез създаване на една принудителна съсобственост само между единия съпруг и третото лице.



Върховният касационен съд

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА решението от 29. 10. 2009 г. по гр. д. № 832/2009 год. на Русенския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: