Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4689 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 251 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 350/2019 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 64 от 14.03.2019 г. по гр. д. № 715/2018 г. на Ботевградския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Н. Н. и П. Н. С. срещу Д. Ц. П. положителен иск за собственост – признато е за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на дворно място с площ от 86 кв. м., заключено между точки 1,2,3,8,9,10,4,5 и 1 по комбинираната скица на вещото лице по гр. д. № 715/2018 г. на БРС, находящо се в кв. ... по плана на [населено място], [община], утвърден на 08.06.1963 г., отразено като придаваема част към УПИ ...-....
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Н. Г. Н., който с нотариален акт от 02.07.1969 г. е бил признат за собственик по наследство, делба и давностно владение на парцел ...-... в кв. ... по плана на [населено място] с площ от 812 кв.м., заедно с построената в него къща. Според плана на [населено място] от 1963 г., който действа и към настоящия момент, спорните 86 кв. м. представляват придаваема площ към съседния парцел ..-..., собственост на ответницата. Между двата имота има каменна ограда, която съществува повече от 50 години.
Въззивният съд изцяло е споделил изводите на първата инстанция: че ищците са владели УПИ ...-..., включително спорната част с площ от 86 кв. м., повече от 10 години преди подаване на исковата молба, като са присъединили и владението на своя наследодател Н. Г. Н. на основание чл.82 ЗС; че фактическата власт е упражнявана в трайно материализираните граници – по плътната каменна ограда; че е манифестирано своенето на спорната част чрез използването ѝ за разсадник на овощни дръвчета; че ответницата и нейните праводатели никога не са упражнявали фактическа власт; че в настоящия случай §6 ПЗР на ЗУТ е неприложим; че не следвало да се коментира въпросът за придобиване на реална част от парцела по реда на чл.200 ЗУТ, тъй като въпреки дадените указания ответницата не е ангажирала доказателства за това свое твърдение. Затова предявеният иск правилно бил уважен от първата инстанция.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Д. Ц. П..
Жалбоподателката поддържа, че собствените мотиви на въззивната инстанция са много кратки, поради което решението е необосновано; че не е обсъден нито един от доводите във въззивната жалба; че не са съобразени разпоредбите на чл.59 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ, които въвеждат определени правила за придобиване по давност на реална част от парцел /УПИ/; че не били обсъдени данните за прекъсване на придобивната давност.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Освен това се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както следва:
1. Какви са предпоставките за придобиване по давност на реална част от парцел /УПИ/ съобразно чл.59 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ и дали съдът е длъжен да следи служебно за тях;
2. Прилага ли се служебно придобивната давност;
3. С какви действия се прекъсва придобивната давност.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г.о.; т.1 и т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г.о.; по втория въпрос – с т.2 от ТР № 4/15.11.2012 г. на ОСГК на ВКС и по третия – с решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на ВКС, II-ро г.о.
Ответниците в производството М. Н. Н. и П. Н. С. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, а и самата жалбоподателка не сочи аргументи в подкрепа на това свое становище. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба и в рамките на предявения иск. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е налице тогава, когато може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В настоящия случай тези предпоставки не са налице.
Касационното обжалване следва да се допусне по първия въпрос, свързан с прилагането на чл.59 З. /отм./ и чл.200, ал.2 ЗУТ. Той е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй ищците претендират да са придобили по давност реална част от УПИ ...-..., за който като собственик се легитимира ответницата. Същевременно, с оглед особеностите на конкретния случай, прилагането на чл.200 ЗУТ е свързано с разсъждения какво е значението на прилагането на дворищнорегулационния план от 1963 г. и свързаните с този въпрос разпоредби на § 6 и § 8 ПЗР на ЗУТ. Затова поставеният първи въпрос, обобщен от настоящия състав, има следното съдържание: какви са предпоставките за придобиване по давност на реална част от парцел /УПИ/ съобразно чл.59 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ и какви са служебните задължения на съда, когато страната се позовава на осъществявано владение върху придаваема реална част от имот към съседен парцел по силата на заварен от ЗУТ дворищнорегулационен план /ДРП/. Тъй като посочената от жалбоподателката практика на ВКС не дава пряко отговор на този въпрос, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По останалите въпроси съдът ще се произнесе при разглеждане на делото по същество.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 350/2019 г. на Софийския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: