1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 499 ГР. С., 15.10.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.10.10 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №482/10 г., намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ж. М. и Н. Денисън срещу въззивното определение на Окръжен съд Варна по ч.гр.д. №2175/10 г.. С него е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на частната жалба на касаторите срещу това за отхвърляне на молбата им за издаване заповед за незабавно изпълнение. Връщането е поради невнесена държавна такса, определена по чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /тарифата/. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима. В нея се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение и се иска отмяната му. Налице е и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – тълкуването на закона по въпроса за държ. такса се налага за точното му прилагане, с цел осъществяване правото на защита на лицата в уреденото от ГПК производство, за което се дължи таксата. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявеното с нея оплакване за неправилност на въззивното определение: първоинстанционният съд е отхвърлил молбата / заявлението/ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради нередовности на заявлението. Счел, че това налага отхвърляне на молбата при строго формалния характер на производството, без да обсъжда самото основание, на което се иска издаване на заповедта. При обжалване на разпореждането за отхвърляне е определил държавна такса по чл.18, ал.1, вр. с чл.12 от Тарифата, като е приел, че таксата върху обжалваемия интерес / а не простата такса по чл.19 за частни жалби/ е приложимата в случая, след като се дължи и обжалва произнасяне по съществото на искането – чл.418, ал.4 от ГПК. Този извод е споделен от въззивния съд в обжалваното определение. ВКС намира, че определението е правилно, като споделя съображенията на ВКС, търг. колегия в определение №335/13.05.10 г. по т.д. №259/10 г. и по ч.т.д. №846/09 г. Отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и изпълнителен лист може да се дължи както на нередовностите му, неотстраними в това производство, както е в случая, така и на съображения по същество от проверката по чл.418, ал.2 от ГПК. Законът не предвижда връщане на заявлението поради нередовностите му, за разлика от исковата молба/ чл.410, ал.2 от ГПК не препраща към чл.129 от ГПК/, а по него и в този случай съдът се произнася с отхвърляне. При наличието на изрична регламентация на държавната такса, дължима по заявленията за издаване на заповед за изпълнение / и за незабавно изпълнение/ и изпълнителен лист в чл.12 от Тарифата, където таксата е определена като пропорционална и при произнасяне, което е винаги по същество, за частните жалби срещу отхвърлянето на заявлението е приложима таксата по чл.18, ал.1 от тарифата, която е върху обжалваемия интерес, а не общата проста такса по чл.19. Частната касационна жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. №764/10 г. от 3.06.10 г. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно определение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: