5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 437 София, 03.11.2020 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1894/2020 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Краси” ЕООД, [населено място] против определение № 1286 от 02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1541/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Благоевградски окръжен съд определение № 1460 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 100/2020 г., е допуснато обезпечение на бъдещ иск (неправилно посочено „бъдещи искове“) на „Биоферт БГ” ЕООД, [населено място] срещу „Краси” ЕООД, [населено място] за сумата 343 968 лв., представляваща неплатена цена на стоки по договор от 18.03.2015 г. и 3 броя проформа фактури №№ 10005/05.05.2015 г., 10007/07.05.2015 г. и 10011/13.05.2015 г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в изброените в акта банки до размер на исковата сума. Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима частна жалба – подадена след предвидения в закона едноседмичен срок и при липса на компетентност на Софийски апелативен съд за произнасяне по обезпечаване на бъдещ иск, произтичаща от факта, че междувременно искът вече е бил предявен и е образувано т. д. № 561/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Развива подробни съображения и за неправилност на въззивния акт, като изразява несъгласие с преценката на съда за вероятна основателност на бъдещия иск, респ. с допускане на обезпечението без внасяне на парична гаранция. Освен с твърдението за недопустимост, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното определение. Като релевантни за делото са поставени въпросите: „1. Каква е доказателствената стойност на неподписана от продавача и от купувача проформа фактура за възникването на правоотношение по договор за търговска продажба, както и за задължението за плащане на цената по този документ; 2. В случай, че представените от молителя документи не могат да обосноват в достатъчна степен извод за вероятна основателност на бъдещия иск, съдът следва ли да допусне обезпечението като определи внасянето на парична гаранция от страна на молителя“. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени множество актове на ВКС. Ответникът по частната касационна жалба – „Биоферт БГ” ЕООД, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 30.07.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да отмени първоинстанционното определение и да допусне поисканото от „Биоферт БГ” ЕООД, [населено място] обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 327 ТЗ срещу „Краси” ЕООД, [населено място] за сумата 343 968 лв. чрез налагане на запор върху сметките му в множество банки, въззивният съд е приел, че в случая са осъществени предвидените в закона предпоставки – бъдещият иск е вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда и интерес от обезпечаването му. Според решаващия състав, представените с молбата писмени доказателства – договор за покупко-продажба и проформа фактури съдържат данни за съществуването на претендираните от молителя права, които са достатъчни, за да бъде допуснато обезпечението, като пълното и главно доказване на иска следва да се извърши едва в исковото производство. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността обжалваното определение да е недопустимо. На първо място, основателно е твърдението на частния касатор, че частната жалба, по която се е произнесъл Софийски апелативен съд, е недопустима тъй като е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК. Сканирано копие от определение № 1460 от 13.04.2020 г. по ч. гр. д. № 100/2020 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на „Биоферт БГ“ ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск, е изпратено на пълномощника на дружеството-молител адв. В. К.-Б. по електронната й поща и е получено от нея още в деня на постановяването на акта – на 13.04.2020 г., което се установява от разпечатка от електронната поща на адвоката (л. 26 от ч. гр. д. № 100/2020 г.). Считано от тази дата, едноседмичният срок по чл. 396, ал. 1 ГПК е изтекъл на 20.04.2020 г. И доколкото частната жалба срещу първоинстанционното определение е подадена на 30.04.2020 г., чрез куриер, видно от приложения пощенски плик, същата е просрочена. Неоснователно в тази връзка е твърдението на ответника, че срокът за обжалване не е започнал да тече, тъй като определението на Благоевградски окръжен съд не му е било връчено по реда на чл. 51 ГПК. Връчването на документи на ел. адрес на адвоката също представлява „лично връчване“ по смисъла на чл. 43, ал. 1 ГПК и следователно е надлежно връчване съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК. Отделно от това, както признава самият пълномощник в отговора на частната касационна жалба, същият се е запознал със съдържанието на съдебния акт „след справка в деловодството на съда“, т. е. на място, където адвокатът се е намирал по служба. Не може да бъде споделено застъпеното от въззивния съд становище, че сезиралата го частна жалба е депозирана в периода на обявеното извънредно положение, т. е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното определение. В чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. В т. II „Граждански и търговски производство“ на Приложението по чл. 3, т. 1 е предвидено, че такива производства са и обезпечителните производства (т. 4). Тази редакция на чл. 3, т. 1 е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г.) и e в сила от датата на обнародването – 9.04.2020 г. съгласно § 18 от Заключителните разпоредби на този закон. Или, изводът е, че към датата на постановяване на първоинстанционното определение срокът за обжалването му не е бил спрян по силата на специалния закон и с оглед датата на връчването му на молителя – 13.04.2020 г. – същият е изтекъл на 20.04.2020 г. Следователно, подадената на 30.04.2020 г. частна жалба е просрочена, което обуславя съответно недопустимост и на постановения по нея съдебен акт. На второ място, основателен е и доводът на частния касатор, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като въззивният съд не е бил компетентен да се произнесе по искане за обезпечаване на бъдещ иск, доколкото този иск вече не е бил бъдещ, а е предявен. От представените по делото доказателства – копие от искова молба до Софийски градски съд и справка от портала за достъп до съдебни дела на Софийски градски съд – се установява, че бъдещият иск на „Биоферт БГ” ЕООД срещу „Краси” ЕООД, за който е поискано допускане на обезпечение пред Благоевградски съд, е заведен пред Софийски градски съд на 01.04.2020 г. и въз основа на него с разпореждане от 13.04.2020 г. е образувано т. д. № 561/2020 г. Следователно, считано от 01.04.2020 г. е отпаднал правният интерес от продължаване на производството по обезпечаване на бъдещ иск и е възникнал интерес от обезпечаване на вече предявения и висящ пред Софийски градски съд иск. Нещо повече, такова искане за обезпечение на предявения иск е отправено до СГС, като същото е отхвърлено, видно от представеното по делото копие от определение № 1634 от 13.04.2020 г. по т. д. № 561/2020 г. С оглед на изложеното, подадената на 30.04.2020 г. частна жалба до Софийски апелативен съд е недопустима и като се е произнесъл по нея същият съд е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск – прекратено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1286 от 02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1541/2020 г. на Софийски апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА определение № 1286 от 02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1541/2020 г. на Софийски апелативен съд и издадената въз основа на него обезпечителна заповед. ПРЕКРАТЯВА производството по искането на „Биоферт БГ“ ЕООД, [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу „Краси” ЕООД, [населено място], по което е образувано ч. гр. д. № 100/2020 г. на Благоевградски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: