Р Е Ш Е Н И Е № 303 гр.София , 10 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 931/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от изрично упълномощен защитник на осъдения К. С. П. – адв. Х. Х., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 16728/2011г. на Софийски районен съд, 111 състав. В искането се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК. Излагат се съображения за това, че при постановяване на присъдата и въззивното решение решаващите съдилища са игнорирали и превратно тълкували основни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия П. и свидетелски показания, което се интерпретира като съществено нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за възобновяване на делото, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК, или за оправдаване на осъдения в рамките на фактическите положения, съобразно чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В допълнение към искането за възобновяване на наказателното дело, изготвено от изрично упълномощен защитник на осъдения П. – адв. В. М., се развиват доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че възприетата фактическа обстановка – в частност обстоятелството на изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние, обосновава различна правна квалификация на деянието – по чл. 152, ал. 1, т. 3 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения П. – адв. В. М., поддържа искането за възобновяване, като излага подробно доводи за нарушение на материалния закон с осъждането на П. за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НПК. Намира противоречие между възприетото по фактите за изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние и осъждането за съвкупление чрез сила. Съображенията на защитника касаят също и противоречие между заявеното от пострадалата за изпадането й в безсъзнание и данните от медицинския документ за прегледа й. Излага и твърдения, че при кредитиране на показанията на пострадалата свидетелка не е отчетено, че те са както доказателствено средство, така и средство за защита на нейните права. Моли за оправдаване на осъдения или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият К. П. моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прави и искане за бъде отменена мярката пробационен надзор, понеже пречела на работата му. Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Допълнително в съдебно заседание от осъдения се релевира и основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. В рамките на правомощията си и в контекста на очертаната в искането аргументация, съдът намира следното: С присъда от 22.01.2014г. по нохд № 16728/2011г. по описа на Софийски районен съд К. С. П. е признат за виновен в това, че на 30.12.2010г. в [населено място], [улица], в кабинет, находящ се в сградата на [фирма] се е съвкупил с лице от женски пол – Т. Г. М., като я принудил за това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години, като на основание чл. 67, ал. 3 от НК е постановена в изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично. К. С. П. е осъден да заплати на Т. Г. М. сумата от 5 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.12.2010г. В тежест на П. са възложени направените по делото разноски и държавната такса върху уважения граждански иск. С решение № 466 от 22.04.2015г. по внохд № 4881/2014г. по описа на Софийски градски съд присъдата от 22.01.2014г. по нохд № 16728/2011г. на Софийски районен съд е била потвърдена. Искането за възобновяване се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се излагат съображения в подкрепа на заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност на съдилищата, които да са се отразили съществено на процесуалните права на страните и които пороци да поставят под съмнение законосъобразността на постановения акт. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е развито във връзка с оценката на доказателствата, направена от решаващите съдилища. Следва да бъде отбелязано, че в производството по искане за възобновяване на наказателно дело за касационния съд не съществува възможност нито да контролира, нито на подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища, може само да провери дали то е законосъобразно формирано. Не е допустимо също така да се проверява обосноваността на постановения акт, защото фактическата необоснованост не е самостоятелно касационно основание. Проверката в това производство при наведените в настоящето искане оплаквания във връзка с доказателствената дейност на съдилищата, се ограничава до спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Извършвайки тази проверка, касационната инстанция намери, че не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания във връзка с кредитирането на доказателствата. Доказателствената дейност на инстанциите по същество не сочи на пороци при събиране, проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Първоинстанционният съд е събрал относимите и допустими доказателства, като анализът им съобразно правилата на формалната логика е позволил формиране на правилни изводи по фактите. Решаващите инстанции не са допуснали нарушенията, твърдяни в искането – не е налице игнориране или превратно тълкуване на доказателствени източници. Както в искането, така и в допълнението към него, се оспорва кредитирането с доверие на показанията на пострадалата свид. М., като на аналогични доводи е отговорил в решението си въззивният съд (л. 47-49). Действително, в основата на фактическите изводи на решаващите съдебни инстанции са поставени изводимите от посоченото гласно доказателствено средство доказателствени факти, но това не е сторено произволно, а след внимателна преценка на вътрешната логичност и последователност при свидетелстването на М., както и при внимателна съпоставка на заявеното от нея с други обективни доказателства. Ясно е проследим процесът на формиране на вътрешното убеждение на съдилищата и изводът за кредитиране на показанията на пострадалата е направен критично и аргументирано. Това е така, понеже нейните показания по конкретни фактически обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние, са били проверени чрез съпоставянето им с други доказателства и доказателствени средства, и тази проверка е обосновала изводите за достоверност на заявеното от свид. М.. Показанията на посочената свидетелка относно конкретно извършените от П. действия спрямо нея, времето, мястото и начина на осъществяване на деянието аргументирано са отчетени като кореспондиращи на показанията на свидетелите К., Б., Ц. и Н., на обективните находки, отразени в протокола за оглед и на заключенията на експертизите. Така, показанията на свидетелите Б., Ц. и Н. относно непосредствените им възприятия за състоянието на свид. М. веднага след насилствено осъществения полов акт с нея от осъдения, са в логическа и житейски обяснима връзка и косвено подкрепят заявеното от нея – тримата свидетели посочват, че М. е плачела, хлипала, била е видимо уплашена. Заявеното в искането за възобновяване, че въз основа на показанията на тези свидетели съдебните инстанции са приели, че „външният вид на М. говорил за упражнено насилие”, не е коректно, защото решаващите съдилища са обсъдили показанията на посочените свидетели по отношение на състоянието й, а не за външния й вид, като по този начин те са послужили косвено в подкрепа на заявеното от свидетелката за извършено с нея сношение противно на волята й. Конкретно посочените от защитника обстоятелства за сочено от цитираните свидетели, че дрехите й са били „в ред”, че била с „шлифер, закопчан до горе”, по никакъв начин не сочат на недостоверност на заявеното от пострадалата, още повече, че самата тя в показанията си твърди, че се е облякла и след това е слязла към изхода. Не могат да бъдат поставени под съмнение като недостоверни показанията на свид. М. поради сочения в искането довод, че тя не била споделила за събитието с близката си приятелка докато пътували с колата. В гласните доказателствени средства – в показанията на свидетелите, възприели пострадалата непосредствено след деянието, се съдържа еднопосочна информация за състоянието й – че през цялото време е плакала, че е била уплашена, че е мълчала, а така описаното поведение е в унисон със заявеното от М., че не е можела да говори, че не е знаела какво да каже, че не е могла да вземе решение какво да прави. В логическа връзка с описаното състояние на пострадала е и поведението й пред нейната приятелка – свид. К., за което последната дава показания – че М. не е можела да разговаря, само треперела и плачела. Възприемането като достоверни на показанията на пострадалата по-нататък решаващите съдилища вярно и аргументирано са обосновали на кореспонденцията между заявеното от нея по отношение мястото и начина на извършване на деянието и обективните находки, отразени в протокола за оглед – разположение и налични вещи в офиса; експертното заключение, че иззетият при огледа човешки косъм от бюрото в офиса показва морфологично сходство с косми от крайниците на П.; обстоятелството, че при огледана пода пред дървен шкаф до вратата е открита дамска обеца, като М. дава показания за това, че обецата й е била изтръгната при оказана от нея съпротива на П.. Заявеното от пострадалата по отношение на нанесен й удар от осъдения и локализацията на този удар, по отношение на осъществен насилствено полов акт, на опитите й да отблъсне П., намира потвърждение в заключението на съдебномедицинската експертиза досежно констатираните увреждания по тялото на пострадалата, включително тяхната локализация, и тези в областта на половите й органи, както и в заключението на биологична експертиза (протокол № Б-43-2011) на намерено в областта на влагалището на свидетелката влакно, според което то представлява отпаднал човешки косъм от гърди и полова област и има морфологично сходство с материал от осъдения. Соченото от защитника в съдебно заседание противоречие между заявеното от М., че е изпаднала в безсъзнателно състояние след удара, нанесен й от П. и констатациите в медицинско направление от 30.12.2010г. за неврологичния й статус, не е от характер да дискредитира достоверността на показанията на пострадалата. Действително, в посочения писмен документ е вписана констатация на неврохирург за „ясен спомен”, но това обстоятелство не се противопоставя на соченото от пострадалата, с оглед на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, според което, „е налице прекъсване (липса на възприятия) на спомена за непродължителен период от време, без данни за качественото му изкривяване или травматична амнезия. Развитите съображения за сравняване на времето на това състояние на пострадалата и действията на осъдения за събличане, а и тези, дали е било потребно той да се съблича, са изцяло произволни и не следва да бъдат обсъждани. Не може да бъде възприето като основателно направеното в искането оплакване за „индиферентност” на решаващите съдилища към обясненията на подсъдимия, подкрепено със заявление за тяхната стройност, логичност и последователност. Инстанциите по същество са подходили внимателно към оценката на обясненията на подсъдимото лице, преценявайки собствената им логичност и последователност и отношението им към други доказателствени източници. Отричането от П. да е осъществявал насилствен полов контакт с пострадалата свидетелка аргументирано е прието за опровергано от доказателствените факти, изводими чрез гласни и писмени доказателствени средства и експертни заключения. Обясненията на подсъдимото лице са били обект на преценка не само по отношение заявеното от него досежно главния факт – изнасилването на пострадалата, но са проверени и чрез т. нар. контролни факти, изводими от показанията на свидетелите А., П. и Б., като и по отношение на последните, обясненията не са издържали проверката за достоверност. Развитата от подсъдимия в обясненията му теза за финансови претенции от страна на св. М. спрямо него като повод тя да го уличава в изнасилването й, не намира никаква подкрепа в доказателствения материал. Без основание е твърдението в искането, че решаващите съдилища са били проявили индиферентност към заключението на ДНК експертиза и превратно са тълкували заключението на биологичната експертиза на дрехите на подсъдимия. Посочените експертни заключения не са останали извън вниманието на решаващите съдилища, а и не е налице тяхното игнориране. Експертното заключение, че изследваните чрез ДНК анализ епителни клетки от влагалище и преддверие на влагалище не произхождат от П., както и това по Протокол № Б-28/2011 на дрехите на пострадалата (а не тези на подсъдимия, както се сочи в искането), за липса на биологични следи по тях, са обсъдени от първостепенния съд, като е прието, че експертните изводи не могат да обосноват изключване на факта на осъществен насилствен полов акт, така че тези заключения не могат еднозначно да се възприемат като подкрепящи обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Доводът за неправилно приложение на материалния закон в искането се свързва с недоказаност на осъществяване на деянието, а в допълнителните съображения се претендира неправилна квалификация понеже, ако се възприеме фактическата обстановка, то осъденият не е извършил деянието, за което е осъден – по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, а друго – по чл. 152, ал. 1, т. 3 от НК. Проверката, извършена от настоящата инстанция, сочи, че е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. При установената фактическа обстановка, до която съдилищата са достигнали при спазване на процесуалните правила на събиране, проверка и анализ на доказателствата, правилно е прието, че П. е осъществил състава на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. Действията, извършени от осъдения – нанасяне на удар с дясна ръка по главата на пострадалата, чрез което изначално е сломил съпротивата й, и непосредствено свързаното с приложената сила и последвало я проникване с половия член във влагалището, сочат на осъществяване от обективна страна на елементите на двуактното престъпление. Прекият умисъл у дееца вярно е бил аргументиран чрез обективираното му поведение. Не могат да бъдат възприети доводите в допълнението към искането, поддържани в съдебно заседание от защитника на осъдения, че доколкото по фактите е прието, че пострадалата е изпаднала в безсъзнателно състояние, то тогава е налице различна правна квалификация от тази, за която е осъден П., понеже установените фактически положения сочат на безпомощно състояние на свид. М., която не е могла поради това състояние да оказва съпротива. Тези доводи се свързват с претенция за оправдаване на осъдения, поради осъждането му за друго престъпление, а не за това, за което се отнасят фактическите положения. Според настоящия съдебен състав, установените факти правилно са били оценени както изнасилване, като спрямо пострадалата е упражнена принуда във формата на сила - нанасяне от осъдения на силен удар с ръка в областта на главата на свидетелката – осъществено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. Обстоятелството, че в резултат на този удар тя е изпаднала в състояние, описано от нея като безсъзнателно, и характеризирано от СПЕ като липса на възприятия и прекъсване на спомена, не може да се идентифицира с безпомощно състояние, каквото е изискуемо за осъществяване на състав на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 3 от НК. В съдебната практика трайно се приема, че привеждането на пострадалата в безпомощно състояние е фактически състав, който може да се осъществи с различни действия, но без те да включват насилие или заплаха и когато безпомощното състояние на пострадалата е резултат от упражнено насилие, приложима е само разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, не и тази по т. 3. Привеждането на пострадалата в безпомощно състояние е друг фактически състав, който може да се осъществи с различни физически или психически действия (каквито са например алкохолното опиване, даване на различни опиати, използуване на хипноза други подобни начини), които обаче не включват насилие или заплаха (в този смисъл, Решение № 3/1996г. по н. д. № 767/95 г. на II н. о., Решение № 228/1982г. по н. д. № 230/82 г. на I н. о.). В настоящия случай осъденият е осъществил спрямо пострадалата принуда във формата на сила, като с нанесения силен удар с ръка в главата на пострадалата деецът е изключил възможността тя да окаже съпротива и е осъществил полов акт с нея. Изпадането й в безсъзнателно състояние е в резултат на приложената сила, така че именно тази принуда е елемент от двуактното престъпление. Предвид на изложеното, е без основание претенцията за оправдаване на осъдения в рамките на установените при спазване на правилата на процесуалния закон факти – в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Дадената от решаващите съдилища правна оценка на извършеното от П. като престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 но НК е правилна и не обуславя извод за нарушение на материалния закон с осъждането му по тази квалификация. Оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание не е направено с искането за възобновяване, но осъденият в настоящето производство претендира отмяна на наложената пробационна мярка в изпитателния срок на условното осъждане. Тези доводи на осъденото лице следва да бъдат разгледани, доколкото са направени в срока за искане за възобновяване и касаят основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Спрямо осъдения е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, която да бъде изпълнявана по време на определения петгодишен изпитателен срок на условното осъждане, като е прието, че по този начин ще бъдат достигнати в пълнота целите на генералната и на специалната превенция. Според настоящата инстанция, постановяването на посочената пробационна мярка спрямо П. за изпитателния срок от пет години не държи сметка за комплексната преценка на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и за обстоятелствата, влияещи върху отговорността му. Налагането на тази мярка винаги следва да бъде съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, характеристичните му данни, наличието или не на предишни осъждания, оценка на общественоопасните последици и другите обстоятелства, влияещи върху отговорността. Действително, в настоящия случай деянието правилно е преценено като тежко посегателство срещу половата неприкосновеност, в съществена степен морално укоримо. Но решаващите съдилища не са отчели данните за личността на осъдения – същият не е осъждан, липсват данни за противообществени прояви, по делото са налице изобилни положителни характеристични данни за личността му. Това сочи на личност с невисока степен на обществена опасност, като за поправянето и превъзпитанието й не е необходимо допълнително въздействие чрез пробационна мярка в изпитателния срок на условното осъждане, а целите на специалната превенция са постижими чрез максималния размер на определения изпитателен срок. Пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, прилагана в изпитателния срок на осъждането, на практика съставлява пробационен надзор с цел преди всичко ограничаване движението на осъденото лице извън населеното място, в което е адресно регистрирано и предотвратяване извършването на престъпления в други населени места. В настоящия случай се касае до инцидентна проява на осъдения, при това на личност с висок образователен ценз и социална ангажираност, така че прилагането на подобно ограничение, при това за срок от пет години, не е съответно нито на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, нито на целите по чл. 36 от НК. Поради това, са налице основания за изменение на присъдата на СРС и потвърдителното решение на СГС, като бъде отменено постановеното на основание чл. 67, ал. 3 от НК изпълнение в определения изпитателен срок на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 16728/2011г. по описа на Софийски районен съд. Изменя влязлата в сила присъда от 22.01.2014 г. по нохд № 16728/2011г. по описа на Софийски районен съд в санкционната й част, като отменя постановеното на основание чл. 67, ал. 3 от НК изпълнение в определения изпитателен срок на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично. Оставя без уважение искането на осъдения К. С. П. за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.