Ключови фрази
Развод поради разстройство на брака * лични отношения между родители и деца * вина за разстройство на брака * мерки относно лични отношения между родители и деца * ползване на семейно жилище * издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители * доказателства * свидетелски показания


3
. стр. от решение по гр.д. № 1783/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО

РЕШЕНИЕ № 802

София, 23. февруари 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1783 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд от 16.07.2009 г. по гр.д. № 228/2009, с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд от 30.04.2009 г. по гр.д. №1833/2008, с което е прекратен брака по вина на съпруга, постановени са мерки относно упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище, определена е издръжка и е постановено съпругата да носи предбрачното си име. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и всички искания, възражения и доводи на страните, както и по материалноправния въпрос за интереса на детето да има пълноценни отношения с двамата родители.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.
По иск за развод правно значение има всяко поведение, което разстройва отношенията между съпрузите, като значение има не отделния поведенчески акт, а конкретните условия, при които е извършен.
Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, който е установил извънбрачна връзка, а съпругата, която се е разпореждала с влоговете му, няма никакво противобрачно поведение. Родителските права върху двугодишната дъщеря на страните са предоставени на майката, която може да се грижи по-добре за дете в такава възраст, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето 8 часа на две седмици в присъствието на майката.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че противобрачно поведение е имал само съпругът, а съпругата не е имала никакво противобрачно поведение. По делото е установено, че след продължително съжителство страните са сключили брак на 27.01.2007 г., от който на 26.06.2007 г. имат родено едно дете М.. През първата година от брака между страните няма съществени недоразумения. Преди да замине на военна мисия в Афганистан на 28.04.2008 г., съпругът оставя генерално пълномощно на съпругата си, а при завръщането си на 25.10.2008 г. й съобщава за връзката си с друга жена и желанието му да се разделят. В края на месец октомври съпругата с детето напускат семейното жилище – от тогава съпрузите са във фактическа раздяла, а в началото на месец ноември съпругата изтегля от влогове на съпруга си значителни суми.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че вина за разстройството на брака има съпругът, тъй като установяването на извънбрачна връзка и заявяването на желание да живее отделно от съпругата си е непосредствената причина за настъпилата фактическа раздяла, но вина за разстройството на брака има и съпругата, която след фактическата раздяла изтегля от влоговете му значителни (според стандарта на семейството) суми. Обстоятелството че тя е разполагала с пълномощно не прави поведението й по-малко укоримо, тъй като пълномощното й е оставено, за да посреща нуждите на семейството в отсъствие на съпруга си. Без значение е обстоятелството, че средствата по влога са били съпружеска имуществена общност, тъй като тя не е действала по реда за уреждане на имуществените отношения между съпрузи.
Също в нарушение на материалния закон съдът е приел, че в интерес на детето е личните му отношения с бащата да се осъществяват в присъствието на майката. Детето не е в кърмаческа възраст, към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд то има навършени три години и за 8 часа през деня не може да възникнат нужди, които родният му баща да не може да удовлетвори. При установените неприязнени отношения между родителите, задължителното присъствие на майката не би допринесло за установяването на пълноценни отношения с бащата.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в частта относно вината, режима на личните отношения на детето с бащата и разноските по делото, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Ямболския окръжен съд от 16.07.2009 г. по гр.д. № 228/2009 в частта относно вината, задължителното присъствие на майката при осъществяването на режима на личните отношения на детето с бащата и разноските по делото.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.