Р Е Ш Е Н И Е   №  332   София,  24 юни  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                             ЕЛЕНА АВДЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 299/2010 година Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимите Е. Д. М. и К. Р. Н. против въззивно решение № 18 от 02.02.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 281/2009г. на Великотърновския апелативен съд. В касационните жалби и двамата подсъдими правят единствено довод за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК и правят искане за намаляване на наказанието. В съдебното заседание и двамата редовно призовани не се явяват , а назначения им служебен защитник поддържа жалбите освен по посочения довод, така също и със съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, какъвто довод не се прави в жалбите. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни. Заявява, че наложените наказания действително са явно несправедливи, но не поради завишаването им, а поради определянето им в неоправдано нисък размер. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Великотърновският апелативен съд с решение № 18 от 02.02.2010г. по в.н.о.х.д. № 2*9г. е потвърдил присъда № 22 от 28.09.2009г. постановена по н.о.х.д. № 4/2009г. на Плевенския окръжен съд. С присъдата подсъдимите К. Р. Н. и Е. Д. М. са признати за виновни за това , че на 02/03 .09.2007г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършители с Н. Г. Г. , В. К. К. , В. Е. Г. и Б. Р. Д. отнели чужди движими вещи от владението на Ц. С. на обща стойност 17161.62лв., големи размери, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване и деянието е придружено с причиняване средна телесна повреда на Ц. С. , поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1, 3 и 4 вр. чл.198, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 НК са осъдени на по три години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Пределите на касационния контрол са посочени в чл.347, ал.1 НПК и те са ограничени до проверка на присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. В касационните жалби , по повод на които е образувано настоящото дело, се възразява единствено по отношение размера на наложените на двамата подсъдими наказания, за които се сочи че са завишени. Съображенията, изложени в писмените бележки на защитника на подсъдимия К, за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият състав разглежда единствено поради конституционното си задължение служебно да проверява за наличието на такива процесуални нарушения, от категорията на абсолютните, които винаги опорочават постановения съдебен акт до степен, непозволяващ неговото потвърждаване. По настоящото дело такива нарушения не бяха констатирани, а соченото в писмените бележки – неподписване на съдебния протокол от 30.06.2009г. по н.о.х.д. № 4/2008г. на Окръжен съд- Плевен от съдебните заседатели, не представлява нарушение. Законът изрично посочва какво следва да съдържа протокола / чл.129 НПК/, а за този от съдебното заседание в чл.311, ал.2 НПК изрично е отбелязано, че „ протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар”, което в действителност е и направено. Неоснователен е довода за явна несправедливост на наказанията- чл.348, ал.1, т.3 НПК. При решаване на въпроса за наказанията на двамата подсъдими съдебните инстанции са преценявали всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията и определяне на справедливо наказание. Възраженията, че не били отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства- направени самопризнания, затруднено семейно положение, както и цялостното им процесуално поведение, не отговарят на данните от делото. Именно тези обстоятелства са взети предвид от решаващите инстанции за да определят наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК- под най- лекото, предвидено в закона наказание. Настоящият състав намира, че не е налице очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и извършителите, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и определените размери са съответни на извършеното и в най- голяма степен отговарят на целите, предвидени в чл.36 НК. Всяко по- голямо смекчаване на наказанието би довело до несправедливост, поради което и касационните жалби се явяват неоснователни. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 02.02.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 281/ 2009г. на Великотърновския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: