Р Е Ш Е Н И Е № 560 гр.София, 07 януари 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1404/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346,т.1 и сл.НПК. Делото е образувано по касационна жалба от защитата на подсъдимата Н. А. М. срещу въззивно решение № 58/ постановено на 20 май 2013 г. по внохд № 15 / 2013 г.на Апелативен съд гр.Пловдив. В касационна жалба се изтъква, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Акцентът в жалбата е за неправилно приложение на закона като не са изтъкнати доводи относно конкретни нарушения в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване. Обърнато е внимание на неправилна правна оценка на установените по делото фактически данни и изводите от заключението на АТЕ, според които, при движение на л.а. „марка” с разрешената скорост до 50 км/ч. двата автомобила биха се разминали. Правните изводи на съда не са съобразени с безспорния факт, че подсъдимият Х. е управлявал автомобила си с превишена скорост, твърде над максимално допустимата от 50 км.ч. за населено място, поради което ПТП със съставомерните последици е предизвикано изцяло от този подсъдим, а не от подсъдимата М.. Твърди се, че противоречие между правото на предимство за преминаване на кръстовище, каквото право е имал подс. Г. Х. и общото задължение да се намали скоростта, и/или да се спре при възникнала опасност, превес има задължението по чл.20, ал.2 ЗДвП, а не правото на предимство, от което при такива пътни ситуации водачът трябва да се откаже. Иска се отмяна на въззивното решение в потвърдителната му осъдителна част спрямо подсъдимата М. и оправдаването й по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание подсъдимата Н. А. М. се явява лично и с адвокат Г. С., редовно упълномощен. И двамата молят жалбата да бъде уважена. Защитникът изказва съображение, че съдилищата не са взели предвид високата скорост на л.а. „марка”. Частните обвинители Н. Г., М. И. и В. М., както и техният повереник адв. З. К., не се явяват, всички редовно призовани, без да сочат уважителни причини за неявяването си. В съдебно заседание представителят на ВКП изказва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила. В последната си дума Н. М. моли да бъде оправдана. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛА. С присъда № 111/ 20.12.2012 г. по нохд № 1381/2012 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимата Н. А. М. е призната за виновна в това, че на 31.05.2011г., в [населено място], на кръстовището на бул. и ул. , при управление на МПС, л.а. „марка“, с рег. № е нарушила правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 37 ал. 1, изр.1 от ЗДвП и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с арменския гражданин Г. Х., е причинила смъртта на И. Н. И. и шест средни телесни повреди на В. И. М., изразяващи се в: множествени счупвания на кости с излив на кръв в различни кухини, довели до кръвозагубен шок и са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота; травма в корема с разкъсване главата на задстомашната жлеза, хеморагичен панкреатит и дифузен перитонит, причинили разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на дясна плешка в областта на раменната става, причинило трайно затрудняване движенията на горен десен крайник; счупване на таза вдясно и счупване на дясната бедрена кост, причинили трайно затрудняване движенията на долен десен крайник; счупване на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник; счупване на пет ребра вдясно, причинило трайно затрудняване движенията на снагата, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, б. „б”, предл. 2 и б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1 НК, във вр. чл.20 ал.2, чл. 37 ал.1, изр. 1 от ЗДвП и вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК, Е осъдена на две години лишаване от свобода. Призната е за невиновна и е оправдана да е извършила престъплението във връзка и с нарушаване на чл. 50а ЗДвП, чл. 31 ал.7 т.3 от ППЗДвП и чл.84 ал.2 изр. 1 от ППЗДвП. На основание чл.343г, вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК, съдът лишил подсъдимата от правото да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.66 ал.1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Х. – арменски гражданин, за виновен в това, че на 31.05.2011г. в [населено място], на кръстовището на бул. и ул., при управление на МПС – л.а. „марка“, рег. № е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с подс. Н. М. е причинил смъртта на И. Н. И. и шест средни телесни повреди на В. И. М., поради което и на основание чл. 343 ал. 4, вр. ал.3, предл. 4, 5 и 6, вр. ал.1, б. „б”, предл. 2 и б. „в”, вр. чл. 342 ал.1 НК, във вр. чл. 20 ал.2 и с чл. 21 ал.1 ЗДвП и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл.343г, вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК, съдът лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 66 ал.1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл и по дължимите разноски по делото. По протест от Пловдивската ОП и по жалба от защитата на подсъдимата М. е образувано въззивно нохд№ 15/2013 год. на Апелативен съд гр. Пловдив, по което с решение № 58 / от 20.05.2013 год. присъдата е отменена в частите й, в които всеки от подсъдимите Н. А. М. и Г. Х. е признат за виновен да е извършил и нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като всеки от тях е признат за невиновен и е оправдан по това обвинение. В останалата й част присъдата е потвърдена. Относно обективната страна на деянието съдилищата са приели за категорично установена и доказана фактическа обстановка, която не се оспорва от участниците в процеса. Събрани са всички относими и допустими доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване относно авторството и на двамата подсъдими, извършените от тях нарушения на правилата за движение и причинно - следствената връзка с настъпилия вредоносен резултат. Защитата на подсъдимата настоява да се приеме, че неговата подзащитна не е допринесла за вредоносния резултат. Основният аргумент е, че при движение с разрешената скорост до 50 км.ч. на другия, участвал в произшествието автомобил „марка” с водач подс. Х., до удар не би се стигнало. Това съображение е безспорно вярно. Но вярно е също, че до удар не би се стигнало и ако водачът на л.а. „марка” - подсъдимата М., при завиване наляво за навлизане в друг път – този, по който се е движил подс.Х., беше спряла автомобила си и беше пропуснала, изчаквайки преминаването на насрещно движещият се л.а. „марка”. За да квалифицират деянието на всеки от двамата подсъдими като независимо съпричиняване на произшествието и произлезлите от него съставомерни последици, съдилищата законосъобразно са взели предвид безспорно установените по делото фактически данни за несъобразената скорост на единия от водачите. Ето защо, оплакването в касационната жалба, че не са взети предвид изводите на първоначалната и допълнителна съдебно-автотехнически експертизи относно неправомерното поведение на водача - подс.Х., е голословно и необосновано. От съвкупната оценка на гласните доказателствени средства и на заключенията от двете САТЕ-зи е направен изводът , че със 79 км.ч. подс. Х. не е можел да спре, считано от момента и мястото му на видимост към л.а. „марка”. Нещо повече, прието е от техническа страна, че и при хипотетично движение на л.а. на Х. с 50 км.ч., при безспорно установеното по делото неправомерно навлизане в неговата лента на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата М., ако той не би предприел спиране, ударът между двете МПС-та отново също е бил неизбежен. Изследваните технически варианти на базата на установените данни за скоростта, отстоянията, опасните зони за спиране на двете МПС-та от момента, в който те са били видими за водачите им и конкретното поведение на всеки от двамата водачи, са намерили законосъобразна фактическа и правна интерпретация в атакуваното решение, която изцяло се споделя от състава на ВКС. Безспорният факт на пресичане на посоките на движение на двете конфликтни МПС-та, предвид предприетата маневра от подс.М. – завиване наляво в пътя на насрещно движещото се МПС с другия водач, еднозначно е доведен до единствения извод, че при всички положения, подс.М. е следвало да изчака напречното за нея движение ; ако не е спряла – да спре ; а ако е била спряла – да не продължава преди преминаването на насрещно движещият се л.а. с водач подс.Х.. Вината на единия водач не изключва по необходимост вината на другия участник. Общият престъпен резултат в случая е един за двете виновни действия в своята съвкупност. Отнемането на предимство е също толкова в причинна връзка с резултата, колкото и превишената /високата/ скорост. Обоснован е изводът за виновно поведение и на двамата подсъдими при настъпване на инкриминираното ПТП. Правилно съдилищата са приели, че без поведението на когото и да е от тях, другият самостоятелно нямаше да може да причини съставомерния резултат. Изводите са отразени детайлно в мотивите, които са прецизни, съобразени с всички безспорно установени фактически данни относно параметрите на произшествието като сумарна последица от поведението на двамата водачи. Съставът на ВКС изцяло споделя правилността на изводите на Пловдивския апелативен съд, че с поведението си като водач на МПС подс. М. е нарушила правилата за движение, очертани в нормата на чл. 37 ал.1 изр.1 от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Водачите на МПС при завиване наляво за навлизане в друг път са длъжни да пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства. Именно тази правна регламентация е пренебрегната от подсъдимата. Така изводът на съдилищата за извършване на нарушението и за връзката му с настъпилия вредоносен резултат е правилен и обоснован. Не може да бъде споделена тезата, че в случая не е налице съпричиняване от страна на двамата подсъдими, а единствено подс. Х. е виновен за случилото се. Безспорно изяснено е по делото, че ако подс. М. бе спазила задължението по чл. 37 ал.1 изр.1 от ЗДвП и бе изчакала преминаването на другия автомобил, независимо от движението му с превишена скорост, до удар не би се стигнало. От друга страна, установено е, че подсъдимата не се е съобразила с всички конкретни обстоятелства, определящи характера и цялостната пътна обстановка на кръстовището, не ги е взела предвид и не е действала съобразно тяхната обективна наличност. Накратко, в този конкретен случай, от нея се е изисквало да спре, да изчака преминаването на насрещно движещата се кола и едва тогава да продължи маневрата. В това се състои вината й. Така, без поведението на когото и да е от двамата подсъдими, другият самостоятелно не би довел до настъпването на този резултат. Въз основа на тези съображения, искането подсъдимата да бъде оправдана изцяло поради невиновното й поведение, е несъответно на приетите за установени фактически данни и тяхната правилна правна оценка в мотивите на въззивното решение, и не следва да бъде уважено. Настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационните основания, изтъкнати в жалбата на защитата на подсъдимата, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/ от 20 май 2013г. по внохд № 15/ 2013 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :