Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр.София, 10 октомври 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 614/2016г. Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура /АП/ - Велико Търново и по жалби на подсъдимите И. К. и К. Г. срещу въззивно решение №236 от 29.01.2016г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №176/2015г., с което е изменена първоинстанционната присъда от 01.04.2014г. на Русенски окръжен съд /ОС/ , обявена по нохд №167/2013г. Депозираният протест съдържа оплаквания за неизпълнение на задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени в решение №247 от 24.06.2015г., по к.д. №490/2015г., за законосъобразна индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимите И. К. и К. Г., при условията на чл.54 от НК, за извършените от тях престъпления по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.209, ал.1 от НК и чл.213 а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК. С аргументи за високата степен на обществена опасност на инкриминираните деяния, с поставен акцент на конкретиката, при която са осъществени, и за каузалния принос на съпричастните към престъпните посегателства лица, демонстрирали упоритост и дързост, се обосновава явна несправедливост на отмерените санкции лишаване от свобода. Предлага се упражняване на касационните правомощия, предвидени в чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК. Подадените от подсъдимия И. К. и от неговия защитник жалби, и допълнението към тях, обективират недоволство от атакувания акт, и очертават допуснати процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и прекомерна завишеност на наложените наказания. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат подробни доводи за пороци в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата, в хода на наказателното разследване, като след собствен прочит на гласните доказателствени източници, сочещи на „оговор“ и при специално внимание на неспазена процедура при използване на специалните разузнавателни средства /СРС/, довела до процесуалната им негодност, се извежда заключение за неправилно формирано вътрешно убеждение на решаващия орган, за липса на изчерпателни мотиви по отношение на участието на И. К. в престъплението по чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, и за несъответност на приетата фактология на доказателствения материал. Декларира се престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираните от прокурора деяния, и пренебрегване на смекчаващите вината обстоятелства при определяне на вида и размера на отмерените от въззивната инстанция санкционни последици, като в допълнително представеното изложение се развиват съображения за субсумиране на чл.214 от НК с описаното противоправно поведение и за произтичаща от невиновността на подсъдимото лице несправедливост на наказанията. При условията на алтернативност се предявяват искания за отмяна на решението на АС-Велико Търново и оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения или връщане на делото за ново разглеждане, респективно за неговата ревизия, чрез намаляване на наказанието лишаване от свобода и прилагане на института на чл.66 от НК. В касационната жалба на К. Г. се релевира дерогиране на приложимото материално право, с възражения по отношение на формата на съучастие и на диференцираните в обсега на чл.54 от НК санкции. Обстойно се мотивира, че реализираните от подсъдимия неправомерни действия по чл.213а от НК консумират помагачество по чл.20, ал.4 от НК и че данните за тежестта на престъпленията, и за личността на техния автор /чисто съдебно минало, направени самопризнания, проявена критичност и разкаяние, влошено здравословно състояние/ предпоставят изключително смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. В открито съдебно заседание на 27.09.2016 година представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания от АП - Велико Търново протест и изложените в него доводи, и възражения. Подсъдимите И. К. и К. Г., и договорните им адвокати, в хода на съдебните прения пледират за уважаване на техните касационни жалби, ведно с допълненията към същите, и аргументират неоснователност на прокурорския протест. Подсъдимите лица - Г. Н., И. Б., Д. И. /М./, и упълномощените им защитници, редовно уведомени не се явяват пред Върховния касационен съд. Частният обвинител и граждански ищец П. П., надлежно призован, не участва в настоящото производство лично и чрез повереник. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 17 от 01.04.2014г. на Русенски ОС, обявена по нохд №167/2013г., подсъдимият И. М. К. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 година до 19.02.2012 година, в [населено място] и [населено място], след като се сговорил предварително с Д. А. И., К. Е. Г. и Б. Б. К., подпомогнат от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от двама, представили се за длъжности лица /прокурори/, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, поради което на основание чл.211, пр.1 вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.209, ал.1 и чл.54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, с конфискация на имущество. Същият подсъдим е признат за виновен и за престъпление по чл. 213а а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, изразило се в това, че в периода от 21.02.2012 година до 13.03.2012 година, в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на съизвършител с Б. Б. К., подпомогнат от Д. А. И., К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лв./, като деянието е извършено от две лица, и е наказан на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева, с оправдаване по обвинението изнудването да е осъществено в съучастие в качеството на съизвършители с К. Е. Г. и Д. А. И., и деянието да е извършено от повече от две лица. В съответствие с изискванията на чл.23 от НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 НК, за срок от пет години, със зачитане и приспадане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 от НК, глоба от 6 000 лева и конфискация на имущество, конкретизирано в присъдата. Със съдебния акт е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимия Б. Б. К. по чл.211, пр.1 вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.209, ал.1 от НК, за това че от 18.02.2012 година до 19.02.2012 година, в [населено място] и [населено място], след като се сговорил предварително с Д. А. И., К. Е. Г. и И. М. К., подпомогнат от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с произтичащите санкционни последици, индивидуализирани, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК- две години лишаване от свобода и конфискация на имущество. Подсъдимото лице е признато за виновно и в това, че за времето от 21.02.2012 година до 13.03.2012 година, в [населено място] и [населено място], в съучастие като съизвършител с И. М. К., подпомогнат от Д. А. И., К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за дъщеря му С. П., причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лева/, като деянието е извършено от две лица, поради което на основание чл. 213 а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъдено на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, и оправдан по обвинението изнудването да е осъществено с К. Е. Г. и Д. А. И., в качеството на съизвършители и деянието да е извършено от повече от две лица. При съобразяване с предписанията на чл.23 от НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: две години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, съгласно чл.59 от НК, глоба от 5 000 лева и конфискация на имущество, конкретизирано в присъдата. Ангажирана е и наказателната отговорност на подсъдимата Д. А. И. за това, че от 18.02.2012 година до 19.02.2012 година, в [населено място] и [населено място], след като се сговорила предварително с К. Е. Г., Б. Б. К. и И. М. К., подпомогната от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у П. С. П. и с това му е причинила имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с определени по чл.54 от НК санкции за престъплението по чл.211, пр.1, вр.чл.210, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.209, ал.1от НК- три години лишаване от свобода. Същата е призната за виновна и в това, че от 21.02.2012 година до 13.03.2012 година, в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите - И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., действали като помагачи, с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, го е заплашила с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лева/, като деянието е извършено от две лица, и е наказана на основание чл.213 а, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.58, б.„б” и чл.55, ал.1, т.1 от НК, с две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, и е оправдана по обвинението за съучастие в качеството на съизвършител с К. Е. Г., Б. Б. К. и И. М. К., както и за деянието да е извършено от повече от две лица. На лицето е наложено едно най-тежко общо наказание по чл.23 от НК - три години лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане по чл.59 от НК, и глоба от 5 000 лв. С визирания съдебен акт е признат и подсъдимият К. Е. Г. за виновен в това, че от 18.02.2012 година до 19.02.2012 година, в [населено място] и [населено място], след предварителен сговор с Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К., подпомогнат от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лева, като измамата е извършена от повече от две лица, представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, поради което на основание чл.211, пр. 1 вр. чл. 210, ал.1, т.т.1 и 2 вр. чл.209, ал.1 и чл.54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода и конфискация на имущество. Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимото лице и за престъпление по чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, осъществено в периода от 21.02.2012 година до 13.03.2012 година, в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с помагачите Д. А. И., Г. Н. Н. и И. Д. Б., чрез заплашване на П. С. П. с противозаконно действие с тежки последици за него и за дъщеря му С. П., с цел да го принуди да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лева/, като деянието е осъществено от две лица, поради което съгласно предписанията на чл.55, ал. 1, т.1 от НК, са му наложени наказания- три години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лева и е оправдан по обвинението за съучастие като съизвършител с Д. А.И., Б. Б. К. и И. М. К., както и деянието да е извършено от повече от две лица. К. Е. Г. е признат за виновен и за държане на боеприпаси, без разрешение, от 17.09.2007 година до 13.03.2012 година, в [населено място], с оглед на което е санкциониран за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, с лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. В съответствие с изискванията на чл.23 от НК му е определено едно най-тежко общо наказание - три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане по чл.59 от НК, глоба от 5 000 лева и конфискация на имущество, конкретизирано в присъдата. С първоинстанционната присъда и подсъдимият И. Д. Б. е признат за виновен, че от 18.02.2012 година до 19.02.2012 година, в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите - К. Е. Г., Д. А.И., Б. Б. К. и И. М. К., и в съучастие с помагача Г. Н. Н., с цел да бъде набавена имотна облага, е поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, поради което на основание чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.209, ал.1,вр. чл.20, ал.4, вр.чл.55, ал.1 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода и оправдан по повдигнатото обвинение да е подпомогнал извършителите при възбуждане на заблуждението. Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимото лице и за престъпление по чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, осъществено в периода от 21.02.2012 година до 13.03.2012 година, в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с помагачите К. Е. Г., Д. А.И. и Г. Н. Н., чрез заплашване на П. С. П. с противозаконно действие с тежки последици за него и за дъщеря му С. П., с цел да го принуди да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лева/, като деянието е извършено от две лица, с произтичащите от това санкционни последици отмерени при условията на чл.58, б. „б”, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК- две години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лева, като е постановен оправдателен диспозитив по обвинението за съучастие в качеството на съизвършител с Д. А. И. и К. Е. Г., и деянието да е извършено от повече от две лица. На основание чл.23 от НК му е определено едно най-тежко общо наказание - две години и шест месеца лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК, за срок от пет години, със зачитане на задържанепо по чл.59 от НК, и глоба от 5 000 лева. Със същият съдебен акт и подсъдимият Г. Н. Н. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 година до 19.02.2012 година, в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите К. Е. Г., Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К. и в съучастие с И. Д. Б., действал в качеството на помагач, с цел да бъде набавена имотна облага, е поддържал заблуждение у П. С. П., причинявайки му имотна вреда от 200 000 лева, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за прокурори, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, поради което по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т. 1 и 2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като е оправдан по обвинението да е подпомогнал извършителите при възбуждане на заблуждението у пострадалия. Подсъдимият е осъден и за престъпление по чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, осъществено от 21.02.2012 година до 13.03.2012 година, в [населено място] и [населено място], в съучастие в качеството на помагач с извършителите - И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с К. Е. Г., Д. А.И. и И. Д. Б., в качеството на помагачи, чрез заплашване на П. С. П., с противозаконно действие с тежки последици за него и за дъщеря му С. П., с цел да го принуди да се разпореди с вещ /да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лева/, причинявайки му значителни имуществени вреди /3 000 евро, равностойни на 5 867,49 лева/, като деянието е извършено от две лица, с произтичащите от това санкционни последици, индивидуализирани в обсега на чл.58, б. „б”, вр. чл.55 от НК –две години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лева, като е оправдан за съучастие с извършителите Д. А.И. и К. Е. Г., и деянието да е извършено от повече от две лица. Съгласно предписанията на чл.23 от НК, му е определено едно най-тежко общо наказание - две години и шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК, за срок от пет години, със зачитане на задържането по чл.59 от НК, и глоба от 5 000 лева. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимите лица на основание чл.45 от ЗЗД, като те са осъдени солидарно да заплатят на пострадалия обезщетение за претърпени от измамата имуществени вреди, в размер на 16 811, 40 лв, ведно със законните лихви. В инициираната от процесуалните страни въззивна проверка по внохд №276/2014г., с решение № 261 от 14.01.2015г. на Великотърновски АС, е изменена обявената по нохд №167/2013г. присъда №17 от 01.04.2014г. на Русенски окръжен съд, като е отменена в относимата към произнасянето по чл.59 от НК част и потвърдена в останалата й част. Постановеният въззивен акт е бил предмет на инстанционен контрол и с решение №247 от 24.06.2015г., по к.д.№490/2015г., по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, е отменен по отношение на подсъдимите И. Б., Г. Н., К. Г., Д. И. и И. К., като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС - Велико Търново. В съобразителната част на акта на контролиращата инстанция, след обсъждане на релевираните оплаквания за налични основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, Върховният касационен съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на наказателното разследване и осъждането на подсъдимите лица почива на стабилна доказателствена база. Формирани са изводи и за престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираните деяния по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.209, ал.1 от НК и по чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, като е констатирана непрецизност в правната квалификация на реализираната от И. Б. и Г. Н. престъпна дейност, сочеща на подпомагане на извършителите на измамата, и в двете предвидени в особената норма прояви на изпълнително деяние -„възбуждане и поддържане на заблуждение“, както и в очертанията на формата на съучастие на К. Г. и Д. И., които при установената по делото конкретика с действията си са осъществили признаците на визирания в чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК състав и са съизвършители на престъплението – изнудване. Въз основа на доказаните в досъдебната и съдебна фаза на производството факти за тежестта на престъпленията и за опасността на съпричастните към тях лица е изведено и заключение, че приложението на институтите на чл.55 и чл.66 от НК спрямо К. Г. и И. К., е довело до несправедливост на наложените им наказания–лишаване от свобода. В изпълнение на дадените от Върховния касационен съд указания, Великотърновски АС, след като уважил заявеното от подсъдимите Г. и К. желание да дадат обяснения пред въззивната инстанция и удовлетворил доказателственото искане на техните защитници за повторно изслушване в качеството на свидетел на Б. К., по отношение на който присъдата е влязла в сила, без да установява нови фактически положения на базата на съвкупния анализ и комплексна оценка на доказателствата, е изменил обявения от първостепенния съд акт, в частта, с която е прието съучастие при форма на помагачество за престъплението по чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, за Д. И. и К. Г. и същото е преквалифицирано в съизвършителство, с произтичащите последици за правните очертания на инкриминираното деяние - „осъществено от повече от две лица“, като санкциите лишаване от свобода на И. К. и К. Г. за това престъпно посегателство са отмерени при условията на чл.54 от НК, с определен срок от пет години, при общ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от открит тип. При втората по ред касационна инстанционна проверка, чиито рамки са предпоставени от решение №247 от 24.06.2015г., по к.д.№490/2015г. на ВКС и предопределени от визираните от страните в наказателното производство основания, настоящият състав намира, че релевираните оплаквания не са съобразени с процесуалния закон и съдебната практика по неговото правоприлагане, с реализираната от въззивната инстанция дейност и с приобщения по делото доказателствен материал за инкриминираните престъпления и техните извършители. По протеста на Апелативна прокуратура - ВеликоТърново Съдържимите се в депозирания протест твърдения за неизпълнение на дадените от Върховния касационен съд, в решение №247 от 24.06.2015г., задължителни указания за законосъобразно диференциране на наказателната отговорност на подсъдимите И. К. и К. Г., при условията на чл.54 от НК, за извършените от тях престъпления по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.209 от НК и чл.213 а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4 от НК, сочат на неразбиране на вложената в разпоредбата на чл.355, ал.1 от НПК воля и не кореспондират на очертаната конкретика в постановения по к.д.№ 490/2015г. на ВКС акт. В съдебната практика по приложението на чл.355 от НПК, е направено разграничение на случаите, при които указанията на касационната инстанция във връзка с наложените на подсъдимите лица наказания се отнасят до нарушение на материалния закон и имат задължителен характер, или касаят несправедливостта на санкциите и не обвързват съда, на когото делото е върнато за ново разглеждане. 1 Безспорно е, че неспазването на правилата, свързани с принципа на законоустановеност на наказанието, съставлява „нарушение на закона“ по смисъла начл.348, ал.2 от НПК и когато решаващият орган дерогира нормативно предписаните и императивни предпоставки за определяне на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване, е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, независимо, че това нарушение е довело и до явна несправедливост на определената санкция. ________________________________________________________________________________________________________________ 1.решение №562/2002г. на ІІ-ро н.о. на ВКС на Р България и решение №450/2008г. на ІІІ-то н.о. на ВКС на Р България Такива са хипотезите на приложение на чл.66, ал.1 от НК по отношение на лице с предходно осъждане за тежко умишлено престъпление; отлагане изпълнението на наказание, което не е лишаване от свобода или на последното при лимитиран срок, по-дълъг от три години; определяне при условно осъждане на изпитателен срок под или над предвидения в закона срок; налагане на санкции, които не са предвидени като вид в особената наказателна норма, очертаваща престъпния състав или в различни от посочените като размер времеви и стойностни параметри; при които указанията на касационния съд са задължителни за органа, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Друго обаче е положението, когато оценката на обстоятелствата от значение за правилната индивидуализация на наказанието, макар и при спазване на ограничението по чл.56 от НК, е направена при игнориране на принципа за целесъобразност, справедливост и хуманност при отмерване на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване. Именно тези случаи на неточно преценяване на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, предпоставило избор на санкция, която е в границите на закона, но не съответства на предписаните в чл.36 от НК цели, се обхваща от касационното основание – „явна несправедливост на наказанието“. В коментирания смисъл, съображенията на касационния съд за допуснати нарушения при индивидуализацията на наказанието не могат да имат задължителен характер за първостепенната и въззивна инстанция, разглеждащи делото при връщането му по реда на чл.354, ал.1, т.4 от НПК Упражняването на правомощието по индивидуализация на вида, размера и начина на изтърпяване на санкцията винаги сочи на оценъчна дейност на конкретни обстоятелства, каквато е присъща само на съда по същество. Доколкото касационният съд не е инстанция по фактите и не разполага с компетентност да подменя вътрешното убеждение на контролирания от нея решаващ орган, когато прецени, че наложеното наказание е явно несправедливо, защото е неоправдано занижено при определянето му в обсега на чл.54 и чл.55 от НК, или е неправилна преценката на съда, че за удовлетворяване на целите в чл.36 от НК и за поправянето на дееца не е необходимо ефективното изтърпяване на санкцията, предпоставила приложението на чл.66 от НК, той може да отмени въззивния съдебен акт и върне делото за ново разглеждане, но дадените от него указания за увеличаване на наказанието и за отмяна на института на условното осъждане не са задължителни по смисъла на чл.355, ал.1, т.2 от НПК. Да се приеме противното становище означава касационният състав императивно да предрешава въпроса за наказанието и контролираният от него съд да се превърне във формален изпълнител при изготвяне на решението, с което удовлетворява механично указаното, във връзка с диференцирането на наказателната отговорност, предполагаща собствена интерпретация и оценка на относимите към санкционните последици факти, като изпразва от съдържание правото на защита на подсъдимия, чиито интереси на този етап от съдебния процес, несъмнено са накърнени, а правото му на касационна жалба - лишено от ефективност. В контекста на изложеното не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обективирано в неизпълнение на дадените с решение №247 от 24.06.2015г., по к.д.№490/2015г., по описа на Върховния касационен съд, задължителни указания, свързани с индивидуализацията на наказателната отговорност на И. К. и К. Г., за извършените от тях престъпления по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.209 и чл.213 а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4 от НК. Коректността изисква и внасянето на изрично уточнение, че в постановения от Върховния касационен съд акт по дело №490/2015г. са очертани съображения, сочещи на неправилно прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК /относима само към престъпното посегателство по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4 от НК/, и на несъответност на предвидения в чл.66 от НК начин на изтърпяване на определената при условията на чл.23 от НК обща наказателна санкция лишаване от свобода, на „завишената степен обществена опасност на осъществените в реална съвкупност инкриминирани деяния, на механизма на тяхното реализиране, пряко рефлектиращ върху обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на органите на държавна власт, и на водещата роля и доказан принос на подсъдимите лица в задружната престъпна дейност“. Авторитетната оценка на касационната инстанция за релевантните за отговорността на К. Г. и И. К. факти е взета предвид от АС-Велико Търново при отмерване на техните наказания за престъпното посегателство по чл.213 а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4 от НК, като с поставен акцент на преквалификацията на инкриминираното деяние, извършено от повече от две лица и при форма на съучастие – съизвършителство за подсъдимия Г., и след излагане на словно лаконични мотиви за превес на смекчаващите вината обстоятелства, обсъдени в атакуваната присъда, е отменил приложението на чл.55 от НК и лимитирал санкционните последици, при условията на чл.54 от НК, в предвидения законов минимум- пет години лишаване от свобода. Тежестта на престъплението и личността на извършителите са отчетени и при индивидуализация на наложените на подсъдимите лица наказания по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.209, ал.1 от НК. Последващото престъпното деяние възстановяване на причинените вреди в размер на 183,188,60 лева, чистото съдебно минало на К. Г. и И. К., трудовата им ангажираност, и направените от тях частични самопризнания са обосновали налагане на лишаване от свобода за срок от три години и конфискация на част от притежаваното имущество, чрез които ще бъдат постигнати визираните в чл.36 от НК специална и генерална превенция спрямо подсъдимите лица и обществото В разискваната насока предложената в касационния протест конкретика, сочеща на участието на К. Г. и И. К. в организирана задружна престъпна дейност, с афиширане на съпричастни към нея лица за прокурори и полицаи, на настъпилите имуществени вреди за пострадалия П. П., и на проявената активност, упоритост, дързост от подсъдимите, не предпоставя увеличаване на определените санкции, доколкото визираните факти субсумират квалифициращите елементи на престъплението - представяне на дееца за длъжностно лице; извършване напрестъплението от повече от две лица, при предварително сговаряне; измама в особено големи размери и особена тежест на случая, която в съответствие с предписанията на чл.93, т.8 от НК се преценява, с оглед вредните последици и отегчаващите обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и неговия автор . Безспорно положение в теорията и съдебната практика, е че обстоятелствата, визирани в състава, очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което материалноправната норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на съответното престъпно посегателство е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, поради което и същите не могат след това да се явят едновременно и като такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и следващото се за него индивидуализирано наказание. Изведеното умозаключение, в съответствие с императивно установеното в чл.56 НК, и приетото от доктрината и в правораздавателната дейност на съдилищата, се отнася за всички признаци от състава /обективни, субективни и такива свързани с особеностите на личността на дееца/, и е значимо за всеки основен, квалифициран или по-леко наказуем състав. Правилно са наложени и подлежащите на изпълнение по чл.23, ал.1 и ал.3 от НК санкции от подсъдимите лица, като при съблюдаване на времевите параметри на отмереното наказание лишаване от свобода, за срок от пет години, е постановено ефективното му изтърпяване, при общ режим, в затвор или затворническо общежитие от открит тип. По жалбите на подсъдимия И. К. В това касационно производство, настоящият състав не дължи произнасяне на подробно поднесените доводи в подадените от подсъдимия и от неговия защитник жалби за сериозни процесуални пропуски и недостатъци в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата, в хода на наказателното разследване, довели до пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган и до несъответност на приетата фактология, на доказателствения материал. Оплакванията за базиращо се на „оговор“ обвинение на И. К. и за неспазена процедура при използване на предвидения в чл.172-177 от НПК способ за доказване /специални разузнавателни средства/, предопределила процесуалната им негодност, са релевирани при предходното разглеждане на к.д.№490/2015г., обсъдени са в решение №247 от 24.06.2015г. и са оставени без уважение, като в пределите на реализирания от касационния съд анализ е изведено заключение, че осъждането на подсъдимия “почива на стабилна доказателствена основа“. При повторно проведеното въззивно производство, в чийто обсег е и разпитът на подсъдимия Г., на който защитата на И. К. обръща специално внимание, не са приобщени доказателства, предпоставящи промяна на установените по наказателното дело фактически положения, поради което и предявените в депозираните жалби искания за нов преглед на доказателствената съвкупност, поради несъблюдаване на процесуалните правила при нейното инкорпориране и последваща преценка, сочат на необходимост от ревизия на постановения от предходния касационен състав съдебен акт, явяваща се недопустима. Аналогичен процесуален подход следва да бъде приложен и по отношение на съдържимата се в жалбите и допълнението към тях конкретика за неправилно приложение на материалния закон, и за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение на И. К. по 213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК. Ясни и безусловни са формираните на базата на доказателствения анализ правни изводи в цитирания касационен акт за съпричастността на подсъдимото лице към измамата по чл.211 от НК и изнудването по чл.213 а от НК, и за неговата роля при извършването им - той е съдействал при изработване на плана за въвеждане и поддържане на залуждение П. П. за набавяне на имотна облага; представил се е за „прокурор В.”; убеждавал е П. за предстоящото привличане на пострадалия към наказателна отговорност; автор е на идеята за включването на Б. и Н. като мними полицаи; съчинил е с Б. К. изпратеното на мобилния телефон на С. П. заплашително съобщение, с цел да принуди жертвата на посегателство да се разпореди с имуществото си./виж л.10 от решение №247/24.06.2015г., по к.д.№490/2015г. на ВКС, І н.о./ Това обуславя и словната пестеливост на въззивния акт в частта, относима към участието на И. К. в инкриминираната престъпна дейност по 213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, възприета от защитника на подсъдимото лице като липса на мотиви. Извън обсега касационните правомощия е и очертаната в жалбата необоснованост, изразяваща се в отсъствие на корелация между установените фактически обстоятелства и подложените на субективен прочит гласни и писмени доказателствени източници. Върховният съд не е оторизиран да проверява обосноваността на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираните инстанции факти, доколкото не се констатират съществени процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствената маса. Заявеното в настоящото производство несъгласие с фактическата обстановка и поддържаните от подсъдимия, и неговия договорен адвокат възражения, че събраният и проверен доказателствен материал налага други фактически положения, различни от описаните в присъдата на първостепенния съд и във въззивното решение, обуславя заключение за “необоснованост”- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на решаващия орган по отношение на доказателствата, което е извън обсега на касационната компетентност. Процесуална пречка за надлежно произнасяне, с конкретни и изчерпателни съображения, по визираното в жалбите на И. К. и допълнението към тях основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, е и лишената от аргументи декларация за игнориране на смекчаващите отговорността обстоятелства, при определяне на вида и размера на санкционните последици за И. К. и за произтичаща от невиновността на подсъдимото лице несправедливост на наказанията. Индивидуализираната в обсега на чл.54 от НК наказателна отговорност на И. К. за извършените престъпления по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.209 и чл.213 а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4 от НК, е съответна на тежестта на инкриминираните посегателства и на личната опасност на дееца, и удовлетворява предписанията на чл.36 от НК Данните по делото за личността на подсъдимия- липса на предходни осъждания, трудова заетост и оказано в хода на досъдебното разследване процесуално съдействие, интерпретирани при съпоставка с определящите високата степен на обществена опасност на инкриминираните престъпни деяния факти - времеви и пространствени параметри на неправомерната дейност; механизъм на осъществяването й; брой на съпричастните към нея лица с проявена от тях настоятелност и последователност; кумулиране на квалифициращи елементи на измамата и изнудването; преследвани и реализирани имотни облаги, не обосновава намаляване на наложените на И. К. санкции, и на отмереното по чл.23 от НК наказание. По касационната жалба на подсъдимия К. Г. Процесуално недопустима е и жалбата на К. Г. в частта, с която се релевира дерогиране на материалния закон, при очертаване на формата на съучастие на подсъдимия по чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, с мотиви, че инкриминираните неправомерни действия на лицето консумират института на помагачество по чл.20, ал.4 от НК. В решение №247 от 24.06.2015г., по н.д.№490/2015г., Върховният касационен съд е обективирал своята позиция за престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираните деяния по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.209, ал.1 от НК и чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, като по направен в касационния протест довод, е констатирал непрецизност в правната квалификация на инкриминираната дейност на Д. И. и К. Г., покриваща признаците на осъщественото изнудване, която сочи на съизвършителство при реализиране на престъплението, а не на визираната от първостепенния и въззивен съд форма на съучастие - помагачество, и при ясно тълкуване на вложената в особената материална норма воля, дал указания за промяна в правните очертания на неправомерното посегателство при повторното гледане на наказателното дело от въззивната инстанция. В изпълнение на предписаното от Върховния касационен съд, което има обвързваща сила и задължителен характер, Великотърновски АС, при идентичност на установената по делото фактология, е изменил обявената присъда на ОС-Русе, в частта, с която е прието съучастие при форма на помагачество за престъплението по чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, за подсъдимите И. и Г., като то е преквалифицирано в съизвършителство, с произтичащите от това правни последици- „ инкриминираното деяние е осъществено от повече от две лица“. При очертаната процесуална ситуация, е недопустимо повторно произнасяне на ВКС по същия, относим към правилното приложение на материалния закон въпрос, като ирелевантно е обстоятелството, че при първата касационна проверка възражения в този аспект е направил представителят на обвинителната власт, а при настоящия инстанционен контрол оплакванията в коментирания смисъл се релевират от подсъдим. При упражняване на предвидените в чл.354, ал.1, т.4, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК правомощия, когато при новото разглеждане на делото въззивният съд не е установил нова фактология, каквато е конкретиката на делото и стриктно спазил указанията на касационната инстанция по приложимото материално право, постановеният съдебен акт не подлежи на касационна проверка, по основанията, на които е бил вече веднъж отменен, независимо по чия инициатива е осъществен първоначалния или реализиран последващия касационен инстанционен контрол.1 По изложените съображения настоящият съдебен състав ще обсъди единствено визираните в жалбата на К. Г. доводи, индициращи на недоволство от индивидуализираните в рамките на чл.54 от НК наказателни санкции за престъпленията по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.209 от НК и чл.213 а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.4 от НК, и съпроводени с претенция за прилагане чл.55, ал.1 и ал.3, и на чл.66 от НК. Тежестта на осъществените в реална съвкупност престъпни посегателства - измама и изнудване, ценена при съблюдаване на времевия период, мястото, начина на извършване на деянията, кумулираните квалифициращи обстоятелства, причинените вредоносни последици на пострадалия П., и на усложнената с оглед на участващите неправомерна дейност; обществените, психологически и индивидуални качества на съпричастното към тях лице - К. Г., проектирани в спецификата на инкриминираните прояви на поведение, характеризиращи се с комбинативност, упоритост, дързост и незачитане на съществуващите _______________________________________________________________________________________________________________ 1.определение №371/17.12.1999г. по н.д. №330/99г. на І-во н.о.; решение №222/27.04.2000г. по н.д.№150/00г. на ІІ-ро н.о. на ВКС доверие, преданост и взаимопомощ в приятелските отношения; и социалният отзвук на този вид престъпления, категорично обосновават несъстоятелност на заявените в разисквания контекст възражения и неоснователност на предявеното искане за изключително смекчена наказателна отговорност по чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. Лимитираните от въззивния съдебен състав санкции на подсъдимия, за престъпленията по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.209, ал.1 от НК и чл.213 а, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, и наложените при условията на чл.23 от НК наказания – пет години лишаване от свобода, глоба в размер на 5 000 лева и конфискация на имуществото, не компрометират критериите за справедливост, и са съответни на обществената опасност на инкриминираните посегателства, и на данните за личността на техния автор, в обсега на които са отчетени и акцентираните от защитника обстоятелства /чистото съдебно минало на К. Г., направените от него самопризнания, демонстрираната критичност и разкаяние, и здравословното му състояние/, предпоставяйки диференцирането им в предвидения законов минимум. Те са определени и при съобразяване на преследваните от разпоредбата на чл.36 от НК цели за поправянето, превъзпитаването и предупредителното въздействие върху подсъдимия, и удовлетворяват очакванията на гражданите за възмездие, чрез поставяне на извършителите на подобни престъпления в изолация от обществото. Предложената аргументация мотивира настоящия състав да остави в сила атакувания въззивен акт на Великотърновски АС, с който е изменена присъда №17 от 01.04.2014г. на ОС - Русе, обявена по нохд №167/2013г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №236 от 29.01.2016г., постановено по внохд №176/2015г., по описа на АС - Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.