Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * нови факти и доказателства * вписване в търговски регистър * престъпно обстоятелство


Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр. София, 22.05.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 227/2018 година



Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение № 1958 от 03.06.2015 г. по в. гр. д. № 1561/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 21 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 9785/2014 г. на Варненски районен съд и е прекратено производството по делото поради отказ от предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В молбата за отмяна се поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за наличие на нови обстоятелства и материализиращи ги писмени доказателства, установяващи, че за периода 15.05.2015 г. - 12.10.2017 г. [фирма] е представлявано незаконосъобразно от К. Д., която, без да притежава надлежна процесуална представителна власт, е извършила от името на дружеството симулативен отказ от иска, довел до прекратяване на производството по делото. При условията на евентуалност е заявено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК – определението за прекратяване се основава на вписване в търговския регистър, за което, с влязло в сила съдебно решение, е признато, че е за несъществуващо обстоятелство, както и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – установено престъпно деяние на представителя на дружеството, извършил отказа от иска.
Ответникът – [фирма], [населено място] – изразява становище за неоснователност на молбата поради отсъствие на поддържаните в нея отменителни основания по съображения, подробно изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски.
В проведеното на 28.03.2018 г. открито заседание молителят е оттеглил искането си за отмяна на влязлото в сила определение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което производството по делото е прекратено в тази част.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
По допустимостта на молбата за отмяна:
Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивните срокове по чл. 305, ал. 1 ГПК. С молбата е поискана отмяна на съдебен акт, за който в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2012 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
По основателността на молбата за отмяна:
С решение № 21 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 9785/2014 г. на Варненски районен съд [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] парична сума, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законни лихви и разноски. Решението е обжалвано от [фирма] с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд и е образувано в. гр. д. № 1561/2015 г. В хода на въззивното производство е постъпила молба от 19.05.2015 г., подписана от К. Д. в качеството й на управител на [фирма]. С молбата е направено изявление за отказ от иска поради извънсъдебно уреждане на спора с насрещната страна и е поискано първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. С определение № 1958 от 03.06.2015 г., което не е обжалвано и е влязло в сила, Варненски окръжен съд е обезсилил решението на Варненски районен съд и е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК. В мотивите към съдебния акт е прието, че е осъществено основанието по чл. 233 ГПК, тъй като отказът от иска е направен от легитимирано лице – К. Д., вписана като управител на [фирма] в търговския регистър на 15.05.2015 г.
С решение № 764 от 25.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 28.09.2017 г., е признато за установено по предявен от П. Н. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 З., че вписването в търговския регистър по партидата на [фирма] на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство.
При така установените факти по делото настоящият състав на ВКС приема за основателна молбата на [фирма] за отмяна на влязлото в сила определение на Варненски окръжен съд на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Влязлото в сила решение по т. д. № 762/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено по реда на чл. 29 З., че вписването на К. Д. като управител на [фирма] представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, има характер на доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на К. Д. по отношение на дружеството към релевантния за производството по отмяна момент – датата на депозиране на молбата за отказ от иска. Ненадлежно учредената представителна власт за К. Д., изключваща и валидното възникване на право за процесуално представителство на [фирма] пред съда, е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК. Това обстоятелство не е новонастъпило, тъй като е съществувало към момента на сезиране на съда с волеизявлението по чл. 233 ГПК и по време на висящността на спора, но молителят не е разполагал с процесуален способ за доказването му в рамките на исковия процес, предвид специалния процесуален ред по чл. 365, т. 3 във връзка с чл. 604 ГПК за установяване пороци на вписването в търговския регистър (в т. ч. вписване на лицето/лицата, представляващ/и по закон търговеца). Едновременно с това, обстоятелството е от съществено значение за делото, образувано по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като е обусловило неговото прекратяване със съдебен акт, чиито последици са аналогични на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение – преклудиране на правото на [фирма] да предяви отново същия иск срещу [фирма] за същото вземане и на същото основание. Уведомяването на съда за порока на вписването на законното представителство на К. Д. от страна на П. Н. К. - управител на дружеството до датата на извършване на вписването, е без значение за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Вписването на Д. като управител е обвързвало съда и уведомяването не би могло да произведе правно действие с оглед специалния исков ред за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство и формалното отсъствие на представителна власт за „бившия” управител П. К..
Неоснователно е възражението на ответника [фирма], че след като е постановено в резултат на ненадлежно сезиране, определението за прекратяване е недопустимо и не попада в кръга на актовете, които подлежат на отмяна на основание чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК. Отмяната по чл. 303 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни вследствие обективната невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото преди тяхното постановяване. Разпоредбата на чл. 233 ГПК обвързва отказа от иск и определението за прекратяване на делото със забрана за последващо ново предявяване на същото спорно право пред съда. При прекратяване на исковото производство на основание чл. 233 ГПК спорният предмет на делото се превръща в безспорен, т. е. в призната от ищеца основателност на твърдението на ответника, че исковата му претенция е неоснователна и че той изоставя търсената правна защита. Присъщите на отказа от иск и на определението по чл. 233 ГПК правни последици обуславят основателността на защитния довод на молителя, че новото обстоятелство - липса на процесуална представителна власт на К. Д. към момента на депозиране пред съда на изявлението за отказ от иска, доказано с влязлото в сила решение по чл. 29 З., е относимо към правилността на определението за прекратяване на делото, а не към неговата допустимост.
Обстоятелството, че към датата на постановяване на определението К. Д. е удостоверила пред въззивния съд представителната си власт съобразно правилата за процесуално представителство по чл. 30 ал. 1 ГПК, изключва отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото ненадлежното представляване на дружеството-ищец не се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение.
Настоящият състав на ВКС не възприема тезата на ответника, че установеното по съдебен ред несъществуване на вписано обстоятелство е ирелевантно за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и за основателността на молбата за отмяна, тъй като съгласно чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването на управителя и последващото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписване в търговския регистър. Отказът от иск е едностранно волеизявление на ищеца към съда, който поражда предвидените в чл. 233 ГПК правни последици независимо от волята и становището на ответника. Процесуалното правоотношение между ищеца и съда има публичноправен характер и по тази причина разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, която е предназначена да уреди възникнали на плоскостта на търговското право материалноправни отношения, е неприложима към него. В случая значението на решението по чл. 29 З. за проявлението на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК произтича от това, че (както е посочено в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС) признатото за несъществуващо обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството и при липса на валидно учредена представителна власт за К. Д. нейните процесуални действия, конкретно – отказът от иска, не са могли да обвържат с правни последици молителя [фирма].
По изложените съображения съставът на ВКС приема, че е осъществено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] против [фирма] осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Наличието на заявеното като предпочитано основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК прави безпредметно произнасянето по поддържаното като евентуално основание за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
В съответствие с формираните изводи атакуваното определение следва да бъде отменено и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от [фирма] въззивна жалба.
Разноски не следва да се присъждат на молителя предвид задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които при уважаване на молбата за отмяна направените в производството за отмяна разноски се присъждат с решението по съществото на спора.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, влязлото в сила определение № 1958 от 03.06.2015 г. по в. гр. д. № 1561/2015 г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от [фирма] въззивна жалба.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: