Р Е Ш Е Н И Е № 66 Гр.София, 09.06.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ТАКЕВА и в присъствието на прокурора С. АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 154/2020 година. Касационното производство е образувано по протест на представителя на Апелативна прокуратура гр. Варна и по жалби на частните обвинители С. Д. и В. И. (действаща чрез особения си представител адв. Н.М.) срещу въззивно решение № 170 от 05.12.2019г., постановено по ВНОХД № 367/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Варна. В протеста и в жалбите основно се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. В протеста се излагат аргументи срещу изменението, което въззивният съд е направил на първоинстанционната присъда, довело до намаляване срока на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от 25 години на 20 години. Представителят на държавното обвинение е на становище, че определеното от първия съд наказание в най-пълен обем отговаря на целите по чл.36 НК. Иска се от касационната инстанция корекция на въззивното решение в такава посока. В жалбите на частните обвинители се защитава тезата, че единствено адекватно наказание е „доживотен затвор“, което да се замени с „лишаване от свобода“ за 30 години. Посочват се и допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, без същите да се детайлизират. Оплакването се мотивира единствено с твърдението, че във въззивното решение липсват отговори на направени възражения, което е рефлектирало върху правата на пострадалите. Иска се от касационния съд да отмени решението на апелативната инстанция и да върне делото на ново разглеждане на въззивния или първоинстанционен съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че поддържа протеста и посоченото касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Акцентира на обстоятелството, че въззивният съд е дал неоснователно аванс на смекчаващите вината обстоятелства, поради което е достигнал до несправедлив извод за размера на наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи. Повереникът на частния обвинител С. Д. - адв. Д., заявява, че поддържа касационната жалба. Застъпва твърдението, че и двете предходни съдебни инстанции са надценили значимостта на смекчаващите вината обстоятелства. Изрично посочва, че неправилно са преценени фактите относно начина, средствата и мотива за умъртвяване на пострадалия, което е довело до определяне на несправедливо наказание. Посочва, че направеното от подс. П. самопризнание незаконосъобразно е отчетено и като смекчаващо вината обстоятелство и като предпоставка за провеждане на дефинитивната процедура по глава 27 НПК. Особеният представител на частния обвинител В. И.- адв. Н. М., също поддържа касационната жалба с направените в нея оплаквания и искания, които се съсредоточават върху касационното основаниe по чл.348, ал.1,т.3 НПК, и молба за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане с цел увеличаване на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия С. П. – адв. К., оспорва касационния протест и жалбите на частните обвинители. Подчертава, че целите на наказанието ще се реализират в рамките на определеното от въззивния съд наказание за подсъдимия от 20 години „лишаване от свобода“, което е индивидуализирано законосъобразно и е справедливо. Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа аргументите на защитника се. В последната си дума подсъдимият П. предоставя на съда справедливото решение на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и жалбите, становището на страните от съдебното заседание, и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 13 от 27.06.2019г., постановена по НОХД № 170/2019г., Окръжен съд гр. Разград е признал подсъдимия С. С. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.2,т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1 НК, а именно, че на 27.02.2019г. по пътя от [населено място] към [населено място], отнел чужди движими вещи на обща стойност 180лв. от владението на К. Т. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и грабежът е придружен с убийство като във връзка с чл.58а НК му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 25 години. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци В. И. и С. Д. обезщетения за причинените неимуществени вреди от деянието в размер на по 150 000лв. за всяка една, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Осъден е да заплати направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по въпросa, касаещ веществените доказателства по делото. По повод постъпили жалби от подсъдимия и от частните обвинители С. Д. и В. И. е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 170 от 05.12.2019г., постановено по ВНОХД № 367/2019г. по описа на Варненския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била изменена в наказателно-санкционната й част, като е намален размера на наложеното наказание на подсъдимия на 20 години „лишаване от свобода“. Протестът на представителя на държавното обвинение и касационните жалби на частните обвинители С. Д. и В. И. са неоснователни. Общото възражение на представителите на държавното и на частното обвинение касае справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, което прави възможно разглеждането им заедно. Но на първо място настоящата инстанция ще се спре на наведените в касационната жалба на частния обвинител С. Д. твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения - касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е отговорил на направените оплаквания, относими към нарушаване правата на пострадалите в процеса. Повереникът конкретизира, че искания в тази посока са посочени в нарочна молба, депозирана пред апелативния съд, преди съдебното заседание. Следва да се отбележи, че подобно възражение не може да се сподели. По делото не се намира молба с описаното съдържание, като единствено на л.75 от въззивното производство се открива такава, подадена от имено на частната обвинителка, с която не се сочат допуснати процесуални нарушения, рефлектирали върху надлежното упражняване на нейните права, а се съдържат искания за коригиране на наказанието на подсъдимия, което се отчита за несправедливо. Некоректно се явява твърдението на повереника - адв. Д., направено в касационната жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение от втората инстанция, което се припознава като липса на мотиви относно направени възражения, защото подобни оплаквания пред апелативния съд не са правени от негова страна с визираната молба. В съдебно заседание пред касационния съд адв. Д. твърди, че е налице нарушение и на материалния закон, като излага доводи относно необективна преценка от страна на въззивната инстанция на аргументи, касаещи правилната оценка на отегчаващите вината обстоятелства , а именно- средството на извършване на деянието, предварителната нагласа на подсъдимия и желанието да се сдобие с парични средства по неправомерен начин. Така направени възраженията имат отношение към касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК е ще бъдат разгледани в тази светлина. Основният въпрос, който се поставя на обсъждане пред касационния съд, е за справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание - касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. В протеста се твърди, че наказанието, определено от първия съд - 25 години „лишаване от свобода“, е справедливо и направената редукция от апелативната инстанция не отговаря на целите и задачите по чл.36. В този смисъл е недоволството и на частните обвинители, които са на мнение, че следва да се определи на подсъдимия наказание „доживотен затвор“, което да се редуцира по правилата на чл.58а, ал.2 НПК на „лишаване от свобода“ за 30 години. Касационната инстанция не констатира сочените от държавното и частното обвинение пропуски при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящото производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК. След като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, първоинстанционният съд го е признал за виновен и му е определил наказание „доживотен затвор“, заменено по силата на чл.58а, ал.2 НК с „лишаване от свобода“ за срок от 25 години. При осъществената въззивна проверка, то е редуцирано на 20 години. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие по отношение на намаленото от въззивния съд наказание „лишаване от свобода“ - обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице, защото при определянето му са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. В рамките на своите правомощия при проведената процедура по гл.27 въззивната инстанция е направила проверка на присъдата, като се е спряла подробно на предпоставките, касаещи индивидуализирането на наказанието на подсъдимия. Апелативният съд е изложил достатъчно ясни и правно издържани мотиви именно в тази насока, като е отчел с нужната прецизност както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства и е достигнал до аргументирания извод за намаляване на определеното от първия съд наказание на 20 години „лишаване от свобода“. Относно искането на повереника адв. Д. за налагане на наказание „доживотен затвор“ като най-справедливо в случая следва да се отбележи, че в рамките на проведената процедура по глава 27 такава крайна и окончателна възможност не съществува. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, въззивният съд законосъобразно е възприел аргументите на първия съд, че принципно най-подходящото наказание в случая е „доживотен затвор“. Мотивирани за изводите, че се касае за извършено изключително тежко престъпление, с оглед спецификата на осъществяване, упоритост при постигане на противоправния резултат, предприети действия по заличаване на следите. Редом с това, съобразно разпоредбите на чл.58а, ал.2 НК, определеното като най-подходящо наказание „доживотен затвор“ е заменено с „лишаване от свобода“. Тук касационният съд следва да уточни, че съобразно разпоредбите на чл.58а, ал.2 и 3 НК и дадените указания в Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСНК на ВКС, в конкретния случай заместващото наказание „лишаване от свобода“ е в границите между 15 и 30 години, а не както е отбелязал в мотивите си окръжния съд – между 20 и 30 години „лишаване от свобода“. Индивидуализирайки точния размер на заместващото наказание, въззивната инстанция адекватно е отчела фактите свързани, както с отегчаващите вината обстоятелства, така и с младата възраст на подсъдимия (22- годишен към датата на осъществяване на деянието), чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене, изразеното съжаление за стореното, направеното самопризнание още на досъдебното производство, с което е спомогнал за разкриване на престъплението. В тази връзка трябва да се посочи, че не могат да се споделят възраженията на повереника на частния обвинител Д. – адв. Д., че самопризнанието на подсъдимия е отчетено незаконосъобразно два пъти в негова полза. Безспорно това би било така, ако направеното изявление на подсъдимия, че признава фактите изложени в обвинителния акт, послужи като предпоставка за иницииране на процедура по чл.371,т.2 НПК, при която наказанието му ще бъде индивидуализирано при определено по-благоприятни условия, и редом с това, направеното признание се третира като смекчаващо вината обстоятелства. В настоящия случай като смекчаващо вината обстоятелство е отчетено съдействието, което подсъдимият е указал на разследващите органи в рамките на проведеното досъдебно производство, спомогнало за бързото и навременно откриване на веществени доказателства и до изясняване на фактическата обстановка, послужила като основа за внесеното впоследствие срещу него обвинение. Може да се обобщи, че контролираният съд е изложил подробни аргументи относно индивидуализирането на санкцията, отчитайки обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за осъществяване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанието е определено в размер малко под средния, като смекчаващите вината обстоятелства не са фаворизирани, а е постигнат баланс между тях и отегчаващите такива. За това и не могат да се споделят възраженията и исканията на частните обвинители, че законосъобразната оценка на фактите, относими към определяне на наказанието, би довела до справедливото налагането на най-високия размер на „лишаване от свобода“- за срок от 30 години. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в протеста и жалбите на частните обвинители касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, нито тези по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 170 от 05.12.2019г., постановено по ВНОХД № 367/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.