Р Е Ш Е Н И Е № 559 гр.София, 07 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1685/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. Р. С. срещу решение № 198/10.06.2013 год. по въззивно нохд № 237/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ състав. Поддържат се доводи за допуснати нарушения при оценката на индивидуализиращите обстоятелства, което е довело до определяне на явно несправедливо наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК се обосновава искането за изменение и определяне на справедлив размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения, че при определяне на наказанието законът е приложен правилно и са обсъдени всички обстоятелства според тяхната тежест и значение. Частният обвинител и граждански ищец В. Г. К. чрез повереника си поддържа липса на основания за изменение на решението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 237/2013 год. потвърдил присъда № 56/12.02.2013 год. по нохд № 3488/2012 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 21 състав, с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че за периода от 28.11.2011 год. до 13.01.2012 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 8 181,80 лева от владението на различни граждани - А.Г., В.Д., В.К., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58А, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода и го оправдал по обвинението във вр.чл.29, ал.1, б.Б НК. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 758 лева, които подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец В.К. със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК като подсъдимия с оглед предвидената в чл.371, т.2 НПК възможност е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С постановената осъдителна присъда е определено наказанието при условията на чл.58А от НК съгласно изискванията по чл.373, ал.2 НПК – лишаване от свобода при условията на чл.54 НК, намалено с 1/3, т.е. в размер на 6 години. Въззивният съд по повод определянето му като явно несправедливо подробно е обсъдил процесуалната дейност на първоинстанционния съд по въпроса за наказанието и е направил законосъобразен извод, че е определено при стриктно спазване на процесуалните правила и на закона. Обосновал е извода, че няма нарушение при определяне на обществената опасност на личността на подсъдимия и на извършеното престъпление. Мотивирал се е с вярната оценка на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на тяхната действителна тежест и значение за отговорността. Не е допуснал нарушение на чл.107, ал.3 НПК, защото е взел предвид и проверил всички доказателства - както тези, които отегчават отговорността, така и тези, които имат значение за смекчаването й. Не е пренебрегнал данните за физическото и психическото здраве, нито за отношението към извършеното и последиците. Неоснователно се поддържа, че съдът не е оценил в интерес на подсъдимия проявите на критичност и съжаление, както и данните за пълно съдействие на разследващите органи. Преценката за поведението му по време и след извършване на деянията е основана на конкретно установеното, включително липсата на данни за действително проявено съдействие за разкриване на престъпленията и на констатациите за декларативност, проявена и по отношение на заявеното признание.Затова правилно го е отчел като значимо, но само по отношение на възможностите за прилагане на диференцираната процедура по глава 27 НПК и за определяне на наказанието при предвидения облекчен режим. Няма основание за определяне на някое от индивидуализиращите обстоятелства като изключително или за извод, че смекчаващите са многобройни по смисъла на чл.55 НК и правилно наказанието не е определено при условията на чл.58А, ал.4 НК, за да бъде поставен в по-благоприятно положение, каквото е искането. Намаляването на размера на наказанието и проявата на по-голяма снизходителност означава да бъде нарушен принципа по чл.35, ал.3 НК, защото няма да бъде съответно на извършеното, както и на целите по чл.36 НК. Предвид изложеното доводите за явна несправедливост на наказанието са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198/10.06.2013 год. по въззивно нохд № 237/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/