РЕШЕНИЕ № 230 София, 28. юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 583 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 02.02.2011 г. по гр.д. № 730/2010, с което е отменено решението на Ботевградския районен съд от 28.06.2010 г. по гр.д. № 1017/2009, като е отхвърлен предявеният иск за признаване за незаконна на заповед № 39/11.11.2009 за възлагане на друга работа по чл. 120, ал. 1 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска за установяване на нарушение на трудовото законодателство, когато не се претендират никакви негови последици. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК (чл. 97, ал. 1 ГПК отм.) всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Това налага ищецът да докаже правния си интерес от предявяването на установителния иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос. Дори ищецът да не разполага с никакви доказателства за извънпроцесуалното поведение на ответника, с което той е дал повод за предявяване на установителния иск, необходимостта да бъде доказано такова поведение отпада, ако ответникът оспори предявения иск. На липсата на правен интерес от установяването на едно правно отношение или на едно право страните не могат да се позовават и съдът не може да го повдигне служебно след постановяването на първоинстанционното решение – липсата на правен интерес не е основание за обезсилване на постановено решение. По различен начин се поставят нещата, когато искът е за установяването на едно нарушение (или друг факт с правно значение). Интерес от установяване на нарушението е налице тогава, когато се претендира неговото преустановяване или някакви правни последици от нарушението – отговорност за вреди или възникване, промяна или прекратяване на други правоотношения. По изключение законодателят урежда изрично случаи, в които е допустим иск за установяване на нарушението – при защитата на потребителите, при защитата срещу дискриминация, при защитата на интелектуалната, индустриалната собственост и др. Съгласно чл. 124, ал. 4., изр. 2 ГПК (чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК отм.) иск за установяване съществуването или несъществуването на неуредени изрично в закона факти с правно значение не се допуска. Според чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете относно изпълнението на трудовите правоотношения и нарушенията на трудовото законодателство имат значение, когато се претендират последиците от ненадлежното упражняване на права или неизпълнението на задължения по трудовия договор, но отделен иск за установяване на нарушение на трудовото законодателство, без да се претендират никакви негови правни последици, е недопустим. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че потестативното право на работодателя да промени едностранно мястото и характера на работата възниква при наличието на производствена необходимост, като преценката за наличието й се прави от работодателя в зависимост от обстановката в предприятието. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че е допустим иск за установяване на нарушение на трудовото законодателство, без да се претендират никакви негови правни последици. Въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение и като се произнесъл по съществото на делото е постановил недопустимо съдебно решение. Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. Ответникът по касацията [фирма], Б. претендира разноски в касационото производство, но не е представил доказателства за извършването им. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския окръжен съд от 02.02.2011 г. по гр.д. № 730/2010. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.