Р Е Ш Е Н И Е № 321 град София, 28.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 998 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на н.ч.д. № 2078/ 2012 г., по описа на Сливенски районен съд, отмяна на определение от 04.02.2013 г. и връщане на делото за ново групиране на наказанията, наложени на осъдения К. М. С.. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според главния прокурор, районният съд не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията по всички 9 осъждания, а само за последните четири от тях, които незаконосъобразно кумулирал и при неблагоприятно за осъдения съчетание. Неправилно към общо наказание били присъединени съдимости, които го предпоставяли в рецидив и следователно не били налице законовите предпоставки по чл. 23-25 от НК. Нарушеният закон налагал възобновяване на делото за нова преценка на съдимостите и групиране на наказанията на осъдения С. при най-благоприятното за него съчетание. В открито съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият К. М. С. не изразява конкретно становище. Неговият служебен защитник адвокат Р. В. предлага искането да бъде удовлетворено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 04.02.2013 г. по н.ч.д. № 2078/ 2012 г. Сливенският районен съд състав групирал наложените на осъдения К. М. С. наказания по н.о.х.д. № 1438/ 2012 г., по н.о.х.д. № 1560/ 2012 г. и по н.о.х.д. № 1300/ 2011 г. (всички по описа на Сливенски районен съд) налагайки най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от една година, два месеца и един ден, а наказанието от осем месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 599/ 2012 г. постановил да бъде изтърпяно отделно. За изпълнението на санкциите съдът определил първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и приспаднал времето за действие на мерки за неотклонение „задържане под стража“ по посочените дела. Определението не е обжалвано и влязло в сила на 20.02.2013 г. Искането за възобновяване е направено от компетентен орган, предвиден в чл. 420, ал. 1 от НПК и в законовия срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Групирал е при условията на съвкупност по чл. 23-25 от НПК три съдимости, за едното от които (по н.о.х.д. 1300/ 2011 г.) не са налице законовите предпоставки за това, тъй като предпоставя останалите две (н.о.х.д. № 1438/2012 г. и н.о.х.д. № 1560/2012 г.) в рецидив. Същевременно част от тези осъждания са налагали преуреждане на всичките 9 съдимости на осъдения С., тъй като не могат да се ползват резултатите от предишните групирания: осъждането по н.о.х.д. № 1560/ 2012 г. налага по-благоприятно съчетание от постановената по-рано кумулация по н.ч.д. № 1832/ 2012 г., по описа на същия съд, а групирането по н.ч.д. № 1559/ 2008 г. е незаконосъобразно. Сливенският районен съд е постановил спрямо К. М. С. поотделно осъждания с две присъди и седем споразумения, като дадената по-долу номерация е взета съобразно записите в свидетелството за съдимост, както следва: 1). с влязло в сила на 15.12.2005 г. споразумение по н.о.х.д. № 1746/ 2005 г., за осъщественото от него на 04.06.2005 г. като непълнолетен престъпление по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за което му била наложена санкция пробация; 2). с влязло в сила на 04.05.2006 г. споразумение по н.о.х.д. № 652/ 2006г. за извършеното на 10.07.2005 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, във вр. с чл. 194 от НК с наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок за три години, на основание чл. 66 от НК; 3). с влязло в сила на 13.09.2007 г. споразумение по н.о.х.д. № 1456/ 2007 г. за осъществено на 06.05.2007 г. престъпление по чл. 129 от НК и определено наказание пробация. С определение № 47 от 19.06.2008 г. по н.ч.д. № 120/ 2008 г., влязло в сила на 30.06.2008 г., Сливенският окръжен съд заменил неизтърпения остатък от пробацията с лишаване от свобода за срок от шест месеца при общ режим; 4). с влязло в сила на 12.06.2008 г. споразумение по н.о.х.д. № 338/ 2008 г. за реализираното през месец октомври 2007 г. престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което било определено наказание от девет месеца лишаване от свобода; 5). с влязлата в сила на 15.07.2008 г. присъда по н.о.х.д. № 932/ 2008 г., за извършеното на 05.11.2007 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, във в с чл. 129 от НК, с която била наложена санкция от десет месеца лишаване от свобода; 6). с влязло в сила на 19.10.2011 г. споразумение по н.о.х.д. № 1300/ 2011 г. за осъщественото на 17.03.2011 г. и на 11.04.2011 г. продължавано престъпление по чл. 343в, във вр. с чл. 26 от НК и наложено наказание пробация. С определение № 78 от 15.08.2012 г. по н.ч.д. № 355/ 2012 г., влязло в сила на 22.08.2012 г., Сливенският окръжен съд заменил пробацията с наказание от една година, два месеца и един ден лишаване от свобода; 7). с влязло в сила на 27.06.2012 г. споразумение по н.о.х.д. № 599/ 2012 г. за извършеното на 02.11.2011 г. престъпление по чл.196, ал. 1, т. 1 от НК с определена санкция от осем месеца лишаване от свобода; 8). с влязло в сила на 31.10.2012 г. споразумение по н.о.х.д. № 1438/ 2012 г. за осъщественото в периода 6-8.06.2012 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода; 9). с влязлата в сила на 12.12.2012 г. присъда по н.о.х.д № 1560/ 2012 г. за извършеното на 01.07.2012 г. престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК, с която е наложена санкция от една година лишаване от свобода. Реализираните от осъдения К. М. С. множество престъпления, в зависимост от влизане в сила на присъдите и споразуменията за тях, представят една усложнена престъпна дейност. Само част от деянията могат да бъдат групирани помежду си, но други предпоставят последващите в рецидив. Така например престъпленията по (1) и (2) са били извършени преди да има постановен съдебен акт за тях, поради което са налице условията за тяхното кумулиране с общо наказание от три месеца лишаване от свобода. Наказанието вече е изтърпяно, видно от приложената на л. 21 от първоинстанционното дело справка на РП-Сливен. Наказанието от шест месеца лишаване от свобода, с което е заменена пробацията по (3), е постановено за престъпление, извършено след първите две осъждания, но същевременно предпоставя в рецидив останалите и затова не може да се групира и подлежи на самостоятелно изтърпяване (не така е решено неговото изпълнение с определението от 15.10.2008 г. по н.ч.д. № 1559/ 2008 г. на Р.С. Сливен, когато е било кумулирано с (4) и (5), което е незаконосъобразно и следва да се преуреди). Осъжданията по (4) и (5) могат да бъдат обединени под общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода (наказанието е изтърпяно на 12.03.2009 г., вж справка, л. 21). Съдимостта по (6) също не може да се групира с което и да е друго осъждане, тъй като предпоставя в рецидив (7), (8) и (9). Незаконосъобразно е била кумулирана с (8) и (9) в определението, чието възобновяване се иска. Наказанието от 1 година, 2 месеца и 1 ден по (6) подлежи на отделно изтърпяване, за което няма сведение да е било изпълнено. Съдимостта по (8) се оказва едновременно в съвкупност както със (7), така и с (9), но (9) е в рецидив спрямо (7) и затова не могат да бъдат обединени, на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК. Съобразно правилата за най-благоприятното за осъдения съчетание подлежат на групиране съдимостите по (8) – с наказание от 9 месеца лишаване от свобода и по (9) – с наказание от 1 година лишаване от свобода, като се определи за изпълнение едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, докато санкцията от 8 месеца лишаване от свобода по (7) следва да се изтърпи отделно. По този начин се оформят три групи съвкупности, а други три наказания подлежат на отделно и самостоятелно изпълнение. В случай на събиране на нови данни и за други неизвестни до момента съдимости на осъдения С., съдебният състави следва да съобрази тези обстоятелства. Определението от 04.02.2013 г. подлежи на отмяна по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, като н.ч.д. № 2078/ 2012 г., по описа на Сливенски районен съд, следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за извършване на законосъобразно групиране на наказанията на осъдения К. М. С.. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н.ч.д. № 2078/ 2012 г., по описа на Сливенски районен съд, Наказателно отделение, ІV състав, и ОТМЕНЯ определение от 04.02.2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския районен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.