Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 274

гр. София , 05.07. 2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 2383 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. А., Х. В. А. и И. В. А. – наследници на В. С. А., подадена чрез адв. Б. Н., против определение № 880 от 29.03.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 117/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящите жалбоподатели частна жалба с вх. № 26565/11.11.2021 г. против писмо с изх. № 536.651/31.08.2021 г. на председателя на Софийски градски съд. С последното е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за връщане на освободената с определение № 264496 от 05.03.2021 г. по гр. д. № 5558/2016 г. на Софийски градски съд парична гаранция в размер на 3000 лева.
Частните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител, поддържат, че обжалваното определение е неправилно, молят да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд – София за произнасяне по същество по жалбата им. Излагат се съображения, че обжалваният акт противоречи на основни принципи на гражданското съдопроизводство, както и на въведения с Конституцията принцип за „правовата“ държава. Твърдят също така, че отказът на председателя на Софийски градски съд е нищожен, а при условие на евентуалност и неправилен.
Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима – постъпила е в срок, подадена е от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Производството по гр. д № 5518/2016 г. на СГС е било образувано по реда на чл. 390 ГПК, по молба на В. С. А. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК. С определение от 10.05.2016 г. обезпечението е допуснато при условията на гаранция в размер на 3000 лева, която молителят е внесъл по депозитната сметка на СГС на 12.05.2016 г. По делото са били представени доказателства, че обезпеченият бъдещ иск е бил предявен в определения от съда срок с искова молба от 10.06.2016 г.
На 25.06.2020 г. по делото е постъпила молба от В. С. А., с която се иска връщане на внесената гаранция поради прекратяване на заведеното дело.
С нова молба от 04.01.2021 г. е представено влязло в сила определение на СРС за прекратяване на делото. На същото има отбелязване, че е влязло в сила на 24.01.2019 г. Приложена е и справка от електронната база данни на СГС, от която е видно, че до 06.01.2020 г. делото не е било на разположение на страните поради висящи частни производства, които са се разглеждали от СГС и САС.
С определение от 05.03.2021 г. по гр. д. № 5558/2016 г. на СГС допуснатото обезпечение е отменено, обезсилена е издадената обезпечителна заповед и е постановено да се освободи внесената на 12.05.2016 г. гаранция в размер на 3000 лева. Преди това е осъществена процедурата по чл. 403, ал. 2 ГПК.
На 23.06.2021 г. е подадена молба до председателя на СГС с искане гаранцията да бъде върната. Към молбата са приложени удостоверение за наследници на В. С. А. и пълномощно на адв. Б. Н..
С писмо с изх. № 536.651/31.08.2021 г. Председателят на СГС е уведомил молителите, че след извършена служебна проверка е било констатирано, че производството по обезпечените искове е приключило с определение от 14.08.2018 г. за прекратяване на производството, поради връщане на исковата молба, влязло в сила на 24.01.2019 г. Посочено е също, че на молителите са дадени указания да представят доказателства за спазване на срока по чл. 82 ГПК, но такива не са представени. По тази причина молбата за връщане на гаранцията е оставена без уважение.
С частна жалба от с вх. № 26565/11.11.2021 г. до Апелативен съд – София, жалбоподателите – чрез процесуалния си представител, са поискали да се признае за нищожен отказът на Председателя на Софийски градски съд като постановен при липса на компетентност или в условията на евентуалност да се отмени същият като неправилен, тъй като е постановен при нарушение на закона и на съдопроизводствените правила.
С обжалваното в настоящото производство определение, Апелативен съд – София е оставил без разглеждане подадената частна жалба. Съдът е приел, че съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗСВ Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство. Установил е, че в това си качество той е разпоредител с бюджетни средства по смисъла на чл. 11, ал. 1, вр. ал. 7 от Закона за публичните финанси и на основание чл. 9 от същия има право да разходва средствата по специалните сметки за чужди средства, каквито са и тези за внесените гаранции. Констатирал е още, че обжалваното писмо представлява акт, постановен именно в изпълнение на тези правомощия, поради което няма характер на съдебен акт, който да подлежи на обжалване по реда на ГПК. По тези съображения е приел, че частната жалба е недопустима и като такава е постановил оставянето ѝ без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Аргументите за това са следните:
Частните жалбоподатели са атакували пред Апелативен съд – София волеизявление на Председателя на Софийски градски съд, обективирано в писмо с изх. № 536.651/31.08.2021 г., с което по същество е отменен съдебен акт – определението от 05.03.2021 г. по гр. д. № 5558/2016 г. на СГС за освобождаване на внесената гаранция, като е отказано възстановяване на същата поради непоискването й в едногодишния срок по чл. 82 ГПК и задължението на съда да я внесе в приход на държавния бюджет. По същество Председателят на Софийски градски съд е постановил съдебен акт по смисъла на чл. 403, ал. 2 ГПК. В жалбата до Апелативен съд – София частните жалбоподатели са обжалвали именно този съдебен акт, постановен в конкретното обезпечително производство, навеждайки доводи за неговата нищожност поради постановяването му от некомпетентен орган и евентуално неговата неправилност /в този смисъл е и даденото разрешение в мотивите на определение № 60253 от 23.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1909/2021 г., ІІІ г.о. на ВКС, както и определение № 219 от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2206/2022 г., IV г.о. на ВКС/.
Ето защо с обжалваното определение неправилно е прието, че частната жалба е недопустима, тъй като няма за предмет съдебен акт, поради което същото следва да се отмени. Изискуемостта на вземането за връщане на гаранцията по чл. 82 ГПК настъпва от влизане в сила на определението за освобождаване на гаранцията. От датата на влизане в сила на съдебния акт, с който приключва съответното съдебно производство, започва да тече и едногодишният срок по чл. 82 ГПК, в който носителят на правото на възстановяване следва да депозира в съда молба за връщането им. С влизането в сила на тези актове отпада интересът и необходимостта от допуснатите обезпечителни мерки, а от тук възниква вземането на лицето, в чиято полза същите са били допуснати да получи обратно внесените като гаранции суми. От този момент предварително внесените разноски се явяват платени на отпаднало основание и принципно подлежат на възстановяване - аргумент от чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД /в този смисъл т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. При надлежно сезиране с молба, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата. Въззивният съд следва да провери дали Председателят на Софийски градски съд е бил компетентен да се произнесе по искането по чл. 82 ГПК като разгледа частната жалба по същество, а не да я оставя без разглеждане като недопустима.
Делото следва да се върне на Апелативен съд – София за произнасяне по същество по частната жалба на А. И. А., Х. В. А. и И. В. А. – наследници на В. С. А., подадена чрез адв. Б. Н. с вх. № 26565/11.11.2021 г. по описа на Софийски градски съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 880 от 29.03.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 117/2022 г. на Апелативен съд – София.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за произнасяне по същество по частната жалба с вх. № 26565/11.11.2021 г. по описа на Софийски градски съд, на А. И. А., Х. В. А. и И. В. А. – наследници на В. С. А., срещу отказ на Председателя на Софийски градски съд да бъде върната гаранция по гр. д № 5558/2016 г.

Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: