Р Е Ш Е Н И Е №. 210 гр. София, 25.11.2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1075/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допусната е касация по жалбата от страна на ищците Ф. Ф. С., Ю. С. С., С. Х. А. и А. М. А. срещу въззивно решение № 284/24.02.2012 г. по гр.д. № 3226/11г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им срещу Г. фонд- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от по 75 000 лева до пълнопредявения размер от по 95 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и по специално относно занижения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба Г. фонд- [населено място] в отговора на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. С определение постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1. т.1 ГПК по въпроса: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, поради несъобразеност на обжалваното решение със задължителната практика на ВС: ППВС 4/68 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, въззивният съд е приел, че вследствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 18.03. 2007 г., при което са загинали С. Ю. С.-син на първите двама ищци , А. А. С.-дъщеря на другите двама и Е. С. Ю.-внук на ищците. От механизма на самото ПТП, така както е установен от събраните по делото писмени доказателства/протоколи от следствено дело/ и приетото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че вина за пътния инцидент е имал водача на л.а. „Пежо 405” с рег. [рег.номер на МПС] , който се движил изцяло в насрещната лента със скорост двойно превишаваща съобразената скорост, с оглед намалената видимост на пътния участък . Гражданската отговорност на водача на автомобила не е била обект на задължителна застраховка „ГО на водача на МПС. С оглед изложеното и като е взел в предвид тежките душевни страдания при загубата от страна на ищците на своите деца, съдът е определил обезщетение по чл.52 от ЗЗД за страданията от загубата на своя родител в общ размер на по 75 000 лева за всеки един от ищците. По обуславящия изхода на спора правен въпрос и по същество на спора: Съгласно ППВС 4/68 т.11 при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се вземат в предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В случая, решаващият състав не е отчел, че заедно с внезапната и трагична смърт на сина на първите двама ищци и дъщерята на другите двама загива и общото им тригодишно внуче-Е.. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че изключителните обстоятелства обуславят заплащане на обезщетение за неимуществени страдания в максимален размер или субективно съединените искове следва да се уважат в пълнопредявените им размери от по 95 000 лева на всеки ищец. Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл.288 ал.7 КЗ след изтичането на три месеца от завеждането на щетата: в случая- от датата на завеждане на ИМ в съда 15.10.2007 г., доколкото не се установява, кога е заведена щетата в ГФ. По отношение на разноските: Ответникът ГФ следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК да заплати държавна такса в общ размер на 3200 лева по сметка на ВКС върху присъдените от настоящата инстанция суми, както и адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв в размер на 300 лева . Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 284/24.02.2012 г. по гр.д. № 3226/11г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Ф. Ф. С., Ю. С. С., С. Х. А. и А. М. А. срещу Г. фонд- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от по 75 000 лева до пълнопредявения размер от по 95 000 лева на всеки от тях и вместо него ПОСТАНАВЯВА: ОСЪЖДА Г. фонд- [населено място] да заплати на Ф. Ф. С., Ю. С. С., С. Х. А. и А. М. А. застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ от по още 20 000 –двадесет хиляди лева на всеки един от ищците, ведно със законната лихва считано от 15.10.2007 г. до окончателното плащане, представляваща разликата между уважената част от по 75 000 лева до пълнопредявения размер от по 95 000 лева. ОСЪЖДА Г. фонд- [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3200 лева. ОСЪЖДА Г. фонд- [населено място] да заплати на адвокат П. К. от САК на основание чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение в размер на 300-триста лева за процесуално представителство пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.