Р Е Ш Е Н И Е № 313 София, 13 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на трети юни, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1065 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият В. З. Ц., за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 1305 от 23. 11. 2012 год., постановено по ВНОХД № 1946 / 2012 год. по описа на Софийския градски съд, с което е била потвърдена присъда от 02. 03. 2012 год., постановена по НОХД № 6627 / 2011 год., по описа на Софийския районен съд. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради и което се претендира за неговата отмяна и упражняване правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Ц. за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 02. 03. 2012 год., постановена по НОХД № 6627 / 2011 год., състав на Софийският районен съд, е признал осъдения В. З. Ц. за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 2, 00 промила, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, му наложил наказание - „пробация” с определяне на пробационни мерки с продължителност от една година – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програма за обществено въздействие. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1 от НК, осъдения Ц. бил лишен и от право да управлява МПС, за срок от шест месеца. Недоволен от постановената присъда останал осъдения Ц. който обжалвал същата, излагайки пред въззивната инстанция оплаквания, за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, свързани с проведения анализ на събраните по делото доказателства. С атакуваното по реда на възобнояването въззивно решение № 1305 от 23. 11. 2012 год., постановено по ВНОХД № 1946 / 2012 год. по описа на Софийския градски съд, първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационният съд намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по указания от закона процесуален ред доказателствен материал, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин - извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението по химическата експертиза, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от инстанционните съдилища при съобразяване с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възраженията на защитата, свързани с неправилното тълкуване, а и липсата, на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице в достатъчен обем такива, в частност, показанията на свид. В., К. и химика М. и др., които в своята взаимовръзка, водят именно до изводите, достигнати от инстанциите по същество. Тук следва да се посочи, че при сторения доказателствен анализ, съдилищата не са допуснали каквито и да е било нарушения, на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Въззивният съд достатъчно аргументирано е отговорил на доводите на защитата а и на самия осъден, изложени в пренията след проведеното въззивно съдебно следствие /и наведени междувпрочем в искането за възобновяване/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения, на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдения Ц. престъпление е било правилно квалифицирано, като са изложени необходимите доводи за елементите от обективната страна на престъпния състав. Релевираните в искането оплаквания, за допуснати в рамките на проведеното досъдебно производство нарушения, на изискванията на Наредба № 30/2001 год. / изм. и доп., бр. 23/17.03.2006 г./, за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, довели до опорочаване на проведеното химическо изследване, а оттам, до надлежното установяване на конкретната концентрация на алкохол в кръвта на осъдения, са неоснователни. Това е така защото, от една страна, твърдяните нарушения не са налице, а от друга, концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения водач на МПС, по делото е недвусмислено установена. От показанията на разпитаните свидетели в корелация със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че визираната в наредбата последователност на взимане, съхраняване, изпращане на пробата с кръв на осъдения Ц. до съответната лаборатория, както и редът, и методологията на проведено й изследване, е спазен. Щом този ред е спазен, не може да има съмнение в правилността на проведеното химическо изследване на кръвната проба и констатираната в нея, алкохолна концентрация. За пълнота следва да се посочи, че наредбата изисква провеждането на най-малко два анализа /което в случая е и било сторено/, но не и на вземане на две отделни кръвни проби. Поради и това, оплакването за допуснато нарушение на чл. 13 от наредбата, е неоснователно. Обстоятелството, че от събраните по делото доказателства, концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения водач на МПС е била недвусмислено и категорично установена, обуславя пък ирелевантността, на оплакването, базирано на чл. 20, ал. 3 от наредбата, още повече, че едно такова искане е било обективно невъзможно да бъде уважено, с оглед изминалия период от време. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения Ц., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. З. Ц. за отмяна по реда на възобновяването, на въззивно решение № 1305 от 23. 11. 2012 год., постановено по ВНОХД № 1946 / 2012 год. по описа на Софийският градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.