2 Р Е Ш Е Н И Е N 260 София, 08.08.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1001/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от подадена от И. С. срещу решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 2188/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено първоинстанционното в частите, с които са уважени искове за сумата 14800 лв., представляваща стойността на направени подобрения и за сумата 11977 лв., представляваща доплатена стойност на предоставен в обезщетение апартамент и за сумата 1632.28 лв. – направените разноски по делото и е постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни. С определение от 28.02.2011 г. по гр. д. № 1001/2010 г. ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него процесуален въпрос – дали съдът е обвързан от правната квалификация на иска дадена от ищеца, както и по материалноправен въпрос от кога започва да тече погасителната давност за вземането за подобрения. Ответникът по касационната жалба С. не е взел становище по основателността й. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Касаторката Й. е предявила срещу С. два осъдителни иска, единият от които е за сумата 14800.00 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в апартамент № 110, в бл. 15бвгде, вх. Д, ет. 7 в [жк], [населено място]. От фактическа страна е установено, че от касаторката и брат й през 1982 г. е бил отчужден съсобственият им имот парцел І-213 в кв. Дървеница, [населено място]. Касаторката е била обезщетена с описаното по-горе жилище. След влизане в сила на ЗВСНОИ е било уважено направено от нея искане за отмяна на отчуждаването, поради това че мероприятието не е било реализирано с решение от 10.07.1998 г. по а. д. № 848/1997 .г. на СГС, ІІІ отд. Касаторката е заявила, че след отмяна на отчуждаването в периода от 1.05.2000 г. до 1.01.2001 г. е направила подобрения в имота като е поставила теракот, фаянс, извършена е подмяна на тръби за мръсен канал, поставяне на паркет и др., чиято обща стойност възлиза на сумата 14839.00 лв. по приетата техническа експертиза изпълнена от в. л. инж. Г. С. 10026.34 лв. Правна последица от отмяната на отчуждаването на основание чл. 4 ЗВСНОИ е преминаване правото на собственост върху полученият в обезщетение апартамент в имуществената сфера на общината. През 2004 г. касаторката е била поканена да освободи доброволно заеманото от нея жилище без основание. За да отхвърли иска съдът е приел, че касаторката не е добросъвестен владелец, тъй като след отмяната на отчуждаването имотът е станал общинска собственост, а тя го е владяла без основание, като е знаела че следва да го върне, за което е изразила съгласие при подаване молбата за отмяна на отчуждаване. След като в исковата молба е заявила, че искът намира правно основание в чл. 72, ал. 1 ЗС, то искът като неоснователен следва да се отхвърли, без оглед на това дали по правилата на неоснователното обогатяване ищцата има право на обезщетение. Изводът е направен в нарушение на съдопроизводствените правила и задължителната практика. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на заявените факти и обстоятелства и вида на търсената защита. Посочената от ищеца не го обвързва. Заявената претенция намира правно основание в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ищцата има право на обезщетение в размер на онова, с което ответникът се е обогатил поради подобряване на имота, до размера на обедняването. Като е приел друго съдът е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила и задължителната практика на ВКС, което е основание за касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 2188/2009 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: