Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 1 февруари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ЮЛИАНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2204/ 2011 година Производството е образувано по искане на Д. И. Д. за възобновяване на нохд №22916/2011г., по описа на Софийски районен съд /РС/ и отмяна на постановеното по него определение от 02.11.2012г., с което е одобрено постигнатото между страните, по реда на чл.384 от НПК споразумение и прекратено наказателното производство срещу осъдения, на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от процесуалния закон. В подадената молба на осъденото лице се визират оплаквания за влошено здравословно състояние в момента на сключване на споразумението с прокурора и при последващите процесуални действия пред разглеждащия го съд, предпоставило неразбиране на правните последици от положения на изготвения документ подпис и създало невъзможност за ориентация в диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК. В съдебно заседание на 24.01.2013 година Д. Д. и назначеният му служебен защитник поддържат депозираното искане по изложените в него съображения, поставяйки допълнително акцент и на явната несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за възобновяване. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 02.11.2012г., по нохд №22916/2012г., РС-София, на основание чл.384, вр.чл.382, ал.7 от НПК е одобрил постигнатото между прокурор при Софийска районна прокуратура и процесуалния представител на Д. И. Д. писмено споразумение, по силата на което осъденият се признава за виновен в извършено престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.29, ал.1, б. «А» и «Б» от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е индивидуализирана неговата наказателна отговорност и му е наложена санкция - ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Определението, не е било предмет на инстанционна проверка, поради законова регламентация, установяваща необжалваемост и обезпечаваща юридически стабилитет на съдебния акт, и по отношение на същото са приложими нормите на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Искането на осъдения Д. е неоснователно. Словно отразените в писмената молба на Д. Д. твърдения за тежко физическо и психическо здраве /диабет и преживян стрес/, довели до ограничения в неговата процесуална правоспособност за оспорване на възприетите от представителя на обвинителната власт фактически и правни положения за извършеното инкриминирано посегателство и съпричастността на осъденото лице към неправомерния акт, с произтичащите от това санкционни последици; и препятствали възможността му да демонстрира несъгласие с тях, в обсега на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК, са некоректни и доказателствено необезпечени. В съдебно заседание на 02.11.2012 година, осъденият Д. се е явил лично и с назначен служебен защитник - адвокат Н. М., като безусловно и убедително е заявил, че разбира повдигнатото обвинение, признава се за виновен по същото, декларирайки доброволно изразена воля при сключване и подписване на представеното споразумение, и отказ от разглеждане на наказателното дело по общия ред. Възрастта, психо-физическото развитие на Д. Д. и образователният му ценз /49-годишен мъж, без констатирани сериозни аномалии във физиката и психиката, с основно образование/ не обосновават изводи за произволно признати обстоятелства и за необмислено дадено съгласие, при неразбиране естеството на обвинението, и при налични неясноти за неговите фактически и юридически характеристики, и за вида и параметрите на логически следващото се наказание, непозволяващи реализиране на допустимата защита. Производството, последвало категоричното изявление на осъдения по чл.382, ал.4 от НПК, е проведено при стриктно съблюдаване на специалните предписания и финализирало със съдебен акт, с който в съответствие с изискванията на закона и морала, и на критериите за справедливост, е одобрено постигнатото писмено споразумение между процесуалните страни, по въпросите за виновно осъщественото инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност, и наказателната отговорност на извършителя. Диференцираната процедура, регламентирана от процесуалните разпоредби на чл.381-чл.384 от НПК е насочена към обслужване на обществения интерес, чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и същата е съпроводена с компромисни поведенчески прояви на участниците, съобразени с особените правила и предопределените от тях, процесуалноправни и материалноправни ползи и тежести в процеса. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо и своевременно осъждане и наказване на престъпленията, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на санкцията. Обвиненото лице се възползува от смекчена наказателна отговорност /чл.381, ал.4 и чл.383, ал.3 от НПК/, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора факти, и обусловените от тях правни съображения; да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствени средства, подкрепящи и оборващи обвинението, пред съда; и да атакува постановения съдебен акт, по реда на инстанционната проверка. Характерът на диференцираното производство предпоставя съдържанието и рамките на извънредния съдебен контрол, при релевирани оплаквания за допуснати процесуални нарушения и такива при приложението на материалноправната уредба, като стеснява техния обхват при интерпретацията на проявните форми на накърненото право на защита. Претендираното несъблюдаване на процесуалния и материалния закон е предмет на разглеждане и юридическа оценка в контекста на предписанията в Глава двадесет и девета от НПК, при лимитираните от волята на страните, фактически и правни очертания на одобреното споразумение. Съдебната практика на ВКС по прилагането на визираната особена процедура е константна, че недоказаността на обвинението следва да бъде разглеждана, в аспекта на недопустимо нарушение на процесуалния закон, налагащо възобновяване на делото, при условията на установения от нормите на чл.419-426 от НПК, регламент. При констатации за непълнота в доказателствената съвкупност, или за съществуващи сериозни противоречия в приобщения доказателствен материал, непозволяващи еднозначен извод за наказателната отговорност, споразумението за прекратяване на наказателното производство оставя съмнения досежно изясняването на правнозначимата фактология и внася колебания при разкриването на обективната истина, поради което води до опорочаване на определението, с което то е одобрено. Необходимостта от съблюдаване на прокламирания в чл.13 от НПК и последователно проведен в наказателния процес основен принцип, и на свързаните с него гаранции за страните мотивира незаконосъобразност на съдебния акт, одобряващ споразумение, при липса на достатъчно убедителни и категорични доказателства, подкрепящи обвинителната теза на прокурора. Подобна процесуална дейност индицира на игнориране императивните предписания, визирани в чл.382, ал.7 от НПК. Конкретиката по настоящото дело не сочи на неизпълнение на очертаното задължение на съда. Съдържимите се фактически данни в гласните и писмени доказателствени източници /обясненията на Д. Д., показанията на свидетелите – А. И., В. А., Д. К., Е. Д., П. С., протокол за доброволно предаване, договор за залог/ и изготвените графологическа, и съдебно-оценителна експертизи сочат по безспорен начин на извършено от осъдения на 16.12.2006г., в [населено място] обсебване; и доказват с изискуемата се висока степен на интензитет повдигнатото срещу него обвинение. В съответствие с установената чрез инкорпорираната доказателствена маса фактология е очертана и правната квалификация на осъщественото от Д. престъпно посегателство по по чл.206, ал.3, вр.чл.29, ал.1 от НК. Изложените съображения мотивират липса на визираните в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК основания за възобновяване. Несъстоятелни са и релевираните доводи за прекомерна завишеност на определената, при условията на чл.55 от НК, санкция на Д. Д., аргументиращи явна несправедливост, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Правилно, при съблюдаване обществената опасност на неправомерното деяние и личността на неговия автор, е индивидуализирана наказателната отговорност - ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. В обсега на реализираната по чл.382, ал.7 от НПК компетентност, Софийски РС е отчел характеризиращите инкриминираното посегателство обективни и субективни признаци /време; място; механизъм на противоправните действия; настъпил вредоносен резултат, материализиран в стойността на предмета на престъпление; форма на вина; квалифициращото го като по-тежко наказуем акт обстоятелство- опасен рецидив. Контролираната инстанция е подходила с нужното внимание и в оценката на значимите при налагане на наказанието личностни данни за осъдения; очертани в облика и спецификата на извършеното - проекция на обществените, психологически и индивидуални качества на дееца; лимитирани в доказателствения материал за социалния статус, възрастта, здравословното състояние и процесуалното поведение на Д. Д.; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на лицето за престъпления по чл.115, вр.чл.18 от НК, чл.198, ал.1, чл.216 и чл.325, ал.1 от НК, които обуславят заключение за формирани трайни престъпни навици и за отсъствие на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие, чрез постановените присъди. В коментираната насока голословни са възраженията в хода на съдебните прения за пренебрегнати факти, индициращи на влошено здраве и на оказано съдействие при разкриване на обективната истина в процеса. Акцентираните обстоятелства са предпоставили премиране на осъдения в рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК, чрез определяне на санкцията при изключително смекчената наказателна отговорност по чл.55 от НК, което не е императив, а предоставена от закона, в дискреционните правомощия на съда, възможност. Очертаните констатации, относими към лимитираната в обсега на особеното производство - Решаване на делото със споразумение, отговорност не обосновават претендираното намаляване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и сочат на необходимост от социална изолация на Д. Д. през отмерения период от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, за постигане целите на личната и генерална превенция в чл.36 от НК. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че искането на осъдения за отмяна на определение от 02.11.2012г. на РС-София, с което е одобрено споразумение между представител на прокуратурата и защитника на Д. Д., и прекратено наказателното производство, по предвидения в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК ред , следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. Д. за възобновяване на нохд №22916/2011г. по описа на Софийски РС, отмяна на определение от 02.11.2012г., и приложение на чл.425, ал.1, т.1 от НПК . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.