Р Е Ш Е Н И Е № 278 София, 18.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева Биляна Чочева при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 67 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. К. Й. против присъда № 26 от 03.10.2011 г. по внохд № 650/2011 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 303, ал.1 и ал.2 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. Защитникът на касатора пред касационната инстанция поддържа жалбата с твърдението, че не е доказано съставомерно деяние . Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата поради законосъобразност и справедливост на постановената присъда. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347,ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в Благоевград с присъда № 67 от 21.03.2011 г. по нохд №101/2010 г. признал подсъдимия И. К. Й. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198,ал.1 вр. с чл. 18 вр. с чл. 29, ал.1 , б.”а” от НК. Софийският апелативен съд с присъда № 26 от 03.10.2011 г. по внохд № 650/ 2011 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил друга, с която признал И. К. Й. за виновен в това, че на 22.09.2009 г. около 23.30 часа в гр. Бл., при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужда движима вещ - преносим компютър на стойност 791 лева от владението на И. М. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4 във връзка с чл. 198 , ал.1, във връзка с чл. 29 , ал.1 , б.”а” и във връзка с чл. 58 б.”а” и във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, които да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Софийският апелативен съд констатирал необоснованост на първостепенния съдебен акт и подложил събрания доказателствения материал на нов анализ, съответстващ на изискванията на чл. 14 от НПК за обективност, всестранност и пълнота на изследването на правнозначимите обстоятелства. При проверката и обсъждането на гласните доказателствени средства втората инстанция се разграничила от преценката на първостепенния съд относно тяхната обективност и изразила противоположни от изложените в мотивите на присъдата съображения за кредитирането на показанията на пострадалия М. и обясненията на подсъдимия Й. като изразители на конфронтиращите се версии за инцидента, предмет на обвинението. Въззивният съд правилно съзрял изключителната значимост на тези основни доказателствени източници / в контекста на ограничения кръг преки доказателствени средства / и обсъдил съобщената от тях информация внимателно и с отчитане на всички, позоваващи се на тях версии. По този начин , спазвайки точно разпоредбата на чл.107,ал.5 от НПК, въззивният съдебен състав констатирал, че заявеното от М. относно опита да му бъда отнет компютъра, за разлика от версията на подсъдимия, се подкрепя от показанията на свидетелите А., С. и С..Правилно предходната съдебна инстанция отбелязала, че макар свидетелите С. и С. да се самоопределят като приятели на подсъдимия, разказите им пред съда се отклоняват в съществени детайли от неговите обяснения и не съдействат за тяхната убедителност. Така например те не съобщили, че са сбъркали подсъдимия с момиче, с което желаели да се запознаят и дори не успели да обяснят еднозначно защо преследвали подсъдимия в късен час в сравнително безлюден район. Касационната проверка не споделя твърдението на жалбоподателя, че втората инстанция безкритично се е доверила на показанията на пострадалия М. Напротив, те са подробно анализирани и ценени както поради вътрешната им последователност и логичност, така и поради отбелязаното съответствие с останалите доказателствени средства. Некоректно е твърдението на касатора, че съдът не е съпоставил показанията на свидетеля от съдебната и досъдебната фаза и по този начин е изключил данни за тяхната непоследователност. На стр.3 от мотивите са изложени убедителни съображения на съда защо не съзира съдържателни противоречия в показанията на свидетеля, като се акцентира върху непоколебимото му твърдение, че е нападнат, за да му бъде отнет лаптопа. Неприемливи са и твърденията на жалбоподателя за липса на субективна несъставомерност на деянието. В подкрепа на извода за пряк умисъл за грабеж в обсъжданото решение е отделено достатъчно внимание на мястото, начина и времето на срещата на пострадалия и подсъдимия и предприетите от последния действия по отношение преносимия компютър. Установено е, че подсъдимият , след като заговорил пострадалия, започнал да дърпа чантата с лаптопа от рамото му и отнемането не било довършено поради съпротивата на пострадалия, окуражен от спирането на лек автомобил наблизо. Тези действия обективират прекия умисъл на подсъдимия, който, както точно е отбелязано в обсъждания съдебен акт, обхваща и знанието, че престъплението се извършва след предходно осъждане и изтърпяване на наказание лишаване от свобода т.е. при условията на рецидив. По изложените съображения настоящият състав на второ наказателно отделение на ВКС намира, че обжалваната присъда не е постановена в нарушение на чл. 303, ал.1 и ал.2 от НПК. Не са налице касационните основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и .т.2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 26 от 03.10.2011 г. по внохд № 650/2011 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.